БДФ И ЛЕГИОНЕРСТВОТО

Във връзка с публикацията в сайта на „Дойче Веле” на г-жа Татяна Ваксберг „Кривите сметки на ДСБ” категорично възразяваме срещу заключенията, стилистиката и неверните квалификации, реанимиращи времената на след Деветосептемврийския преврат в стил „смърт за враговете на народа”. Всъщност в онези времена това далеч не беше само стилистика, но и действия за унищожаване на така наречените „врагове на народа”.

Да, Българският Демократически Форум (БДФ) е дясна партия, основана през 1990 г. като идеен приемник на популярното младежко патриотично движение от времето преди установяването на комунистическата власт в страната – Съюза на Българските Национални Легиони (СБНЛ), който към 9 септември 1944 г. наброява над 300 000 членове. БДФ е основана от оцелелите от комунистическите репресии, преминалите през затвори и лагери членове на СБНЛ. Показателно е обаче, че нито в програмата си, нито в действията си тези хора искат възмездие и реванш за причинените им страдания и съсипаните съдби на техните близки. Няма озлобление, няма омраза. Напротив! Със създаването на БДФ те се включват активно в изграждането на демокрацията и дясното политическо пространство. БДФ участва в двете управления на десницата: през 1991-1992 г. и управлението на Иван Костов 1997-2001 г. Единадесет политици от БДФ са избирани за народни представители, двама от тях през 1997 г. стават министри – на Финансите и на Правосъдието. В годините партията има също така много представители и в централната и местната власт, включително и след последните местни избори през 2011 г. Днес БДФ се гордее с адекватна съвременна политическа платформа, резултат от успешно реализираната през последните години смяна на поколенията в управлението на партията.

В две противоречащи си твърдения г-жа Ваксберг заявява, че БДФ „няма електорат, но има идеология” – тази на СБНЛ, чиято „вина” е, че е „националистическа”. В същото време обаче признава, че националистическият вот расте и предполага, че ДСБ явно разчита на това в коалиционната си политика. На нас ли ни се струва или наистина в тази атака се чете откровен СТРАХ от изборна победа?

Отвъд така наречените „бакалски сметки” обаче, нека поясним за този „прогнил и зловонен”, според авторката, национализъм на СБНЛ – тази „политическа формация”, за която пишело „по сборници за фашистките и нацистките партии.”

СБНЛ е роден след Ньойския договор, като реакция на една несправедливост и посегателство, разкъсало териториалната плът на държавата ни! Макар и младежи, тези хора са реагирали. Днес се покланяме и честваме Съединението като национален празник, но то бе извършено от хора със същия национален идеал, за който днес никой не ги упреква. Защо тогава обвиняваме национализма на СБНЛ? Първо, СБНЛ никога не е бил партия. В Устава си се определя като „НАДПАРТИЙНА, родолюбива, културно-просветна организация”, която има за цел „да поддържа родните традиции, религиозния морал и да насажда у българската младеж ония добродетели, които гарантират добър обществен ред, дисциплина, самопожертвование, смелост и доблест” – все думи, които липсват не само от речника, но и от битието на българина днес след 45 години комунизъм.

СБНЛ е основният идеологически опонент на РМС и идеологически победител спрямо него. Идейно-програмните основи на СБНЛ се свеждат до три начала:

1. Национализъм – любов към народа и Отечеството. Родолюбие в действие, до саможертва. От тук – непоколебим ревизионизъм, срещу диктата от Ньой

2. Радикален социален реформизъм. В това отношение легионерите стоят на твърде леви позиции и може да се каже, че отнемат грижата за социално слабите от монопола на комунистическата партия. Онова, което ги отличава от социализма и комунизма е подчинение на социалните проблеми на националната идея, т.е. на общонародните интереси. От тук – класово сътрудничество в общонационален интерес, а не класова борба.

3. Антикомунизъм – неизбежно следва от първите две начала, тъй като срещу легионерския национализъм стои комунистическият интернационализъм, а срещу социалния реформизъм – революционната класова омраза и борба с неизбежните ексцесии, морално и физическо унищожение на хора, концлагери и монтирани политически процеси.

На фона на посочените от нас данни към 9 септември 1944 г. срещу над 300 000 души членовете на СБНЛ, в България членовете на БКП, по данни на Българската енциклопедия, наброяват не повече от 25 000 души. Точно тази неравнопоставеност на силите (идеологически и физически) прави легионерите най-омразният враг в очите на комунистите. Затова не е случайно, че тъкмо те дават най-многобройните жертви след 9-ти септември 1944 г., когато с хиляди са избити без съд и присъда. В добавка са им залепени всякакви етикети и квалификации, вкл. „антисемити”, „фашисти”, „националисти” и какво ли не, само и само да бъде оправдана невижданата жестокост, с която се разправят с тях.

По отношение на Хитлеровата символика в знаците на СБНЛ, която толкова притеснява г-жа Ваксберг, трябва дебело да подчертаем, че тя е приета далеч преди национал-социалистическата партия да дойде на власт в Германия. Младежките легиони слагат в емблемата си пречупен кръст като добре известен и широко използван в онези години древен символ. За тях той означава пречупване на оковите, на траурния кръст, с който са обозначавали пораженията от Версайската мирна система, която преконфигурира териториите след Първата световна война. След среща през март 1934 г. между водача на СМНЛ (Съюз на младежките национални легиони) Иван Дочев и Хитлер, същата символика отпада, именно поради идеологически разминавания с национал-социализма и е заменена със светкавица, която означава “пронизване на мрака и мракобесието”.

Факт е, че така наречените в статията „фашисти” и „антисемити” СБНЛ избират творците от българо-еврейски произход Панчо и Любен Владигерови, за да ги представят на столичната културна общественост, организирайки първия техен концерт в България, след специализацията на музикантите в Виена и Берлин. Братята Владигерови избират младежките легиони да организират във Военния клуб в София първия им концерт на родна земя! Апропо племенникът на Владигерови, Антон Жеков, е околийски водач на легионерите в Шумен, който след 9 септември 1944 г. е екзекутиран от комунистите. Когато се правят обвинения в „антисемитизъм”, нека не забравяме и факта, че този, когото днес наричаме спасител на българките евреи и в признание от тях е назован „праведник” – българският политик Димитър Пешев през 1945 г. е осъден от Народния съд на комунистите на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“. А през 1943 г. точно легионерите правят подписка срещу депортирането на евреите от България, като се основават на Конституцията и на собствения си Устав, че никой български гражданин не може да търпи такава репресия.

От създаването си през 1990 г. до днес БДФ никога не е изповядвала фашистка идеология, нито има такива прояви. Днес партията се противопоставя на опита за реабилитиране на комунизма, интернационализма и на Руските имперски интереси в България. БДФ е идеен наследник на СБНЛ именно в аспекта на антикомунизма, на възрожденския патриотизъм и родолюбие.

Днес в програмата на БДФ е написано, че национализмът е усещане за принадлежност към Отечеството, към всичко онова, което носим в себе си като хилядолетна култура, морал и ценности. Защото, ако не знаем с какво и откъде идваме и накъде отиваме като народ, рискуваме да изпаднем в безпътицата на нихилизма и отчаянието, което и днес наблюдаваме. За БДФ няма и не може да има добро управление, ако то не е израз на националните интереси и идеали. И ако в миналото националният идеал, за който умираха дедите ни в пет войни, е териториалната цялост на България, то днес в Обединена Европа, ние го виждаме осъществим.

Днес националният интерес са хората на България. Затова в нашата програма ние предлагаме политики за човека, за обществото, за образованието и науката, за културата, икономиката и т.н. Отговорността към Отечеството, която ни завещаха СБНЛ, днес е отговорност към гражданите на България. В този смисъл национализмът днес за нас е измерението ни, че отвъд личните и партийните ни интереси стои нещо по-голямо и по-значимо.

Ние осъждаме всички идеологическите крайности, които спекулират с предназначението на национализма и създават предпоставка за конфликти и агресия. Истинският национализъм не мрази; той утвърждава, а не разрушава; не посяга на чуждия олтар, а свещенодейства пред олтара на Отечеството. Убедени сме, че вътрешният компас на народа ни ще му даде ориентир за това и на предстоящите избори.

 

Централно ръководство на Български демократически форум

Един коментар

  1. Александър Ангелов Игнатов

    През 1944 г. аз бях 10 годишен и не можех да преценя случващото се, но родителите ми бяха ужасени от развоя на събитията. Тяхните страхове се потвърдиха многократно в следващите 2-3 години. Между 12-та и 15-тата си година виждах толкова страдание и репресии, много наши близки и съседи оплакваха мъртвите си или изчезнали родственици. Надеждите на честните хора бяха във вярата че при първите следвоенни избори народът ще помете червените безродници….. Но уви, не знаехме каква престъпна и разрушителна глутница се е заела да разсипе България. Първо бяха унищожени все още съществуващите демократични партии – СБНЛ, Звено, Социал демократи, Земеделци и безчетен брой почтени граждани, най-вече от средите на интелигенцията. Щастлив съм, че все-пак от пепелищата се създаде БДФ за да вдигне поруганото знаме на СБНЛ. Въпреки непростимите грешки и предателства в партиите на дясната опозиция, все пак виждам искра на надежда.

Вашият коментар