петък , 15 декември 2017
Новини

Какво ни сочи Сочи

Още от баба си знам, че няма нищо случайно на този свят. А баба ми, Бог да я прости, беше голям дипломат. След нея не се роди втори – нито в родата ни, нито в наше село, а като гледам и в държавата…
Щото дипломацията не е само приказки. Нито е „леко момиче”, както я набеждават. Щото някои си мислят, че като „олекнат” и хоп значи са дипломати. Ето гледам сега и премиера ни с фамилията на комшиите от наше село:

–  Ще ходите ли в Сочи, г-н премиер?
–  Да, присъства в програмата ми.
–  Ама как така – Германия, Франция, Англия, САЩ я бойкотират за неспазване на човешки права!
–  Не сме толкова влиятелна страна, знаете за какво става въпрос.

И баба ми беше лаконична, ама се държеше на ниво и затова хората я гледаха някак с респект и уважение. Щото никога не се сравняваше – ни със селянките, ни с гражданките. Имаше си вътрешните критерии за всяко нещо и това кой какъв е хич не я интересуваше.
Жена с достойнство си беше и това си е.
Колко са я викали да кумува на кръщенета и сватби… Ама като си науми, че нещо не е по Божия норматив и край! И аз съм я молила даже. Обаче веднъж ме сряза и повече не посмях. „Как, вика, ма, ще кумувам на тия, да им ям от хляба! Утре с какви очи ще кажа на хората, че сме се сродили!”
Мъдър човек беше баба ми и далновиден. Някак овреме ги предвиждаше нещата. Особено лошите.

Гледам го сега и нашия премиер на снимката от олимпиадата. Колко много му липсва едни съветник като баба ми. Хубаво отишъл на игрите в Сочи, ама го поканили на маса човека. Не е за отказване. Ама това какво сочи? Как ще каже сега, че не са му роднините това?
Ами на маса – рода до рода нареждат – в цял свят е така!
А до него Янукович от Украйна, Ислам Каримов от Узбекистан. И за севернокорейския се съмняваха… Хайде, може архари да не са му предложили да лови в Узбекистан, след скандала с Гоцето. Ама за какво друго да си говорят, бе хора!? Може да са се попремерили по най-дълго устискване на протести срещу властта им. Може и опит в борбата с гражданското общество да са обменили. Щото малко притеснен ми се вижда премиера на снимката. Но така е. Веднъж опознаеш ли си родата, после ставаш като нея.
Баба ми все казваше, че „на страха очите са големи” и че „човешкото око за власт наяда няма”. А като не се държиш на ниво, от страх – и Бог ти се вижда високо, и „царят” изглежда далеко (в Брюксел чак). А матушка Русия – ей я къде е – комшийка! Чака ни с отворени обятия в Евразийския съюз…
Хубаво поне, че президента явно има баба. Не е като моята (не е чак такава дипломатка) ама този път явно го е посъветвала овреме.

То с тая надежда ще си и останем явно.
Но мисълта ми е да си знаете – следващия път на изборите първо питайте за бабата на кандидата и за родата. Помислете. И после гласувайте!

Вихра Мартенска

Check Also

ОХРИД, ОХРИД – УБАВ, МИЛ…

Ако случайно се съмняваш, уважаеми читателю, че през 63 странички на едно малко по формат ...

Вашият коментар