петък , 6 декември 2019
Уважаеми съмишленици, Шесто десетилетие страната ни преживява възможно най-тежката хуманитарна катастрофа. Нуждае се от незабавни, решителни и всеобхватни животоспасяващи мерки. Нужни са й сърдечен масаж и изкуствено дишане в критичните пет минути историческо време. Преди да настъпи клинична смърт и мозъчните клетки да започнат да умират.

Не избори, а Избор

Васил Данов

Уважаеми съмишленици,

Шесто десетилетие страната ни преживява възможно най-тежката хуманитарна катастрофа. Нуждае се от незабавни, решителни и всеобхватни животоспасяващи мерки. Нужни са й сърдечен масаж и изкуствено дишане в критичните пет минути историческо време. Преди да настъпи клинична смърт и мозъчните клетки да започнат да умират.

Смъртоносното съчетание на съветска власт, диктат на КГБ/ДС, на геноцид срещу свободомислещите и изобщо срещу мислещите люде, на невиждана в Европа жестокост и планомерно изтребление на последните остатъци от знатни родове, от съзидателни съсловия и професии, докараха нацията до ръба на физическото изчезване.

Да, вече сме част от европейската цивилизация, но животът ни си остава безрадостен и мъчен. Не защото народът български е мързелив и некадърен, а защото е болен. Но Европа има твърде много други грижи, за да се заеме с нашето лечение.

От политическа и правна гледна точка, съюзниците и партньорите не би трябвало да се намесват във вътрешните ни дела. Но България е ярко изключение в Европейския съюз. Например, ако в Италия или Испания изригне вулкан, люшне земетресение с магнитуд 9,8 или друго природно бедствие, съюзните страни ще чакат ли официална покана или веднага ще се притекат на помощ?

Хуманитарната катастрофа е далеч по-страшна от геофизическата. От цунами. От метеорит. Тя се нарича остатъчен, неликвидиран комунизъм. Представлява тиха и скрита реставрация на комунизма, маскирана зад политически, обществени, кадрови и културни стъпки. Представяни като грижа за общото благо. Като уважение към миналото. Като европейска толерантност.

Всъщност българската политика представлява продължение на организираната престъпност с други средства. Не всички разбират от правенето на политика, но безпогрешно се ориентират за стойността на политиката и на политиците по резултатите от (най-често) престъпната им дейност.

И реагират. Някои заминават в чужбина. Близо милион. Други 12 000 избраха самоубийството. Болести, депресии, безработица, институционализирана бедност, държавна немощ и местно безхаберие довършват българина. Вече 22 години най-високоорганизираният сектор в държавата остава организираната престъпност.

Какво ни остава? Да чакаме последния си час или да изправим гордо глава и да сберем сетни сили, за да се избавим от вампирите на миналото, пиещи кръвта ни?

Отново сме на кръстопът. Шарени сергии на партии-котерии предлагат пъстри залъгалки, които след първото докосване се разпадат в ръцете ни и оставят неприятен мирис.

Палачи и шарлатани, маскирани като Робин Худ, ни канят на вечерна разходка в Шеруудската гора. На половин цена.

„Ако нещо зависеше от изборите, те щяха да бъдат забранени”, пускат черния си хумор социолози-садисти.

„Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!”, казваха дедите ни. И помогнаха България да оцелее. Във войни, в катастрофи, в неразвит и даже в „развит” социализъм.

Не, не избори ни предстоят на 23 октомври. А Избор. Както през 1990-а, през 1997-а, през 2001-а. Победите и провалите би трябвало да ни научат да не вярваме на лъжливи пророци.

В общество, където са принизени или стават за посмешище понятия като „достойнство”, „съвест”, „нравственост” и „чест”, няма място за колебание дали да участваме. Предстоящият Избор ще предопредели живота ни за години напред, ще повлияе върху съдбата на най-скъпите ни хора. Нима ще ги оставим в ръцете на разбойници?

Всекиму, за когото род и Родина все още значат нещо, искам да кажа: „Почтени люде, животът наистина е кратък. Не го затлачвайте с безсмислени компромиси. Бъдете себе си днес и докрай! Подкрепете каузата на Съюза на Десните Сили, за да не се срамувате пред деца и внуци!”.

Никой не иска подвизи от теб, уважаеми съмишленико. Ала често пъти се оказва, че най-трудното е да направиш единствено възможния верен избор. Да отличиш бялото от черното. Да прозреш десетилетна заблуда. Да обърнеш гръб на подлеца. Да пуснеш левче в шепата на просяка. Да кажеш истината, от която ще те заболи.

Почтени българи,

Съмишленици,

Родолюбци,

Не сме малко. Втората по численост партия в България. Не сме и страхливци. Нивга не сме предавали. Няма да предадем и себе си.

Победа в предстоящия Избор и спорно хилядолетие!