„… Оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина…“П.К.Яворов
По повод проявите на нетолерантност в Розово и натирените сирийски семейства, отново заявяваме, че осъждаме всички идеологически крайности, които спекулират с предназначението на национализма и създават предпоставка за конфликти и агресия.
За пореден път станахме свидетели на онзи уличен „национализъм“, който се мотивира от емоции и страх и се удовлетворява с физическа агресия. Това ли са българите-националисти, зад които стои повече от 1300 години история? Естествено, че отговорът е „не“.
Истинският национализъм не мрази; той утвърждава! Не разрушава! Не посяга на чуждия олтар, а свещенодейства пред олтара на Отечеството.
Затова трябва първо държавата да си свърши работата! За да не остават подвластни на емоциите българите и за да не бъдат заклеймявани като „селски фашисти“. Държавата трябва да гарантира, че е в състояние да предприеме превантивни действия относно рисковете за националната, обществената и личната ни сигурност!
Колкото до политическите спекулации на псевдонационалистическите партии – убедени сме, че вътрешният компас на народа ни ще му даде ориентир за тях и на предстоящите избори.