Българските и румънските работници – полезни за икономиката на ЕС

Снежана Бесарабова

През ноември 2011 г. Европейската комисия публикува свое изследване за влиянието на работниците от България и Румъния върху развитието на страните от Евросъюза (ЕС). В доклада се казва, че подвижните работници от двете най-нови членки са имали положителна роля в икономиките на приемащите държави от Общността. Българите и румънците са допринесли за обогатяването на разнообразието от професионални умения и са заели свободни места в сектори и професии с недостиг на работна ръка, например в строителството, ресторантьорството и домашните услуги. Оценките показват и положителното дългосрочно въздействие на свободното движение на работниците от двете страни върху брутния вътрешен продукт на ЕС, който е нараснал с около 0,3%.

Документът посочва също, че опитът от разширяването на съюза през 2004 г. показва как ограничаването на свободното движение на работници може да има отрицателни последици като увеличаване на недекларирания труд.

Въз основа на този доклад комисар Ласло Андор препоръча от началото на 2012 г. ограниченията да отпаднат от всички страни. Позицията бе подкрепена и с резолюция на Европейския парламент, в която за пореден път се призовава всички страни от ЕС да вдигнат бариерите пред работници от двете последно приети членки на съюза.

Страните от Евросъюза плахо отварят границите си за България и Румъния

До 31 декември 2011 г. десетте държави от ЕС, въвели ограничения за наемането на българи и румънци на работа, трябваше да изпратят мотивирани писма до Европейската Комисия, ако желаят да продължат този режим до максимално разрешения от европейското законодателство срок – 1 януари 2014 г. Според договора за присъединяване от 2005 г., 25-те държави членки могат да направят това при наличието на „сериозна заплаха” за трудовите им пазари.

Свои искания до Брюксел да затворят вратите си за България и Румъния вече изпратиха Великобритания и Ирландия, а Франция, Холандия, Люксембург и Белгия обявиха, че също ще го направят. Разрешителни за работа изискват още Австрия, Франция и Малта. Германия и Люксембург са въвели облекчен режим на достъп до пазара на труда за българи и румънци.

От 1 януари 2012 г. Италия отваря напълно трудовия си пазар за българи и румънци. Досега в страната свободно работа можеха да търсят единствено висококвалифицирани специалисти с определени професии в индустрията.

По официални данни в Италия живеят около 50 хиляди българи, но истинската цифра на трудещите се наши гастербайтери там е доста по-голяма. Забележителното за тази страна е, че тя засега е единствената от ЕС, в която наложените ограничения за наемането на българи и румънци отпадат изцяло от 1 януари тази година.

Българският премиер благодари на италианския си колега – министър-председателя Марио Монти: „Италия показа не само на думи, но и на дело, че повече Европа означава да дадеш правото на свободен избор на всички европейски граждани да се трудят там, където желаят”.

Германия отваря от 1 януари 2012 г. границите си за български и румънски сезонни работници в селското стопанство без разрешителни за работа за срок до шест месеца. Досега това беше възможно само за 55 дни. Освен това кабинетът в Берлин реши да  премахне напълно ограниченията за българи с висше образование. Германия все повече се нуждае от лекари, медицински сестри, специалисти по високите технологии и инженери.

От 1 януари Исландия предостави на българските и румънски работници права за свободно движение и работа. Исландия е кандидат за членство в ЕС и е силно интегрирана в съюза чрез участието си в Европейската икономическа зона, Европейската асоциация за свободна търговия и Шенгенското пространство.

Испания, стресната от кризата, затрудни значително положението на българските гастeрбайтери, които работят на нейна територия. Нашата общност там е много голяма – по официални данни около 150 хиляди души, но по неофициални надхвърля 300 хиляди. Рени Младенова, председател на асоциация „Прогрес”, подобно на много наши сънародници там, е обезпокоена: „За първи път виждам нещо, което бих определила като икономически национализъм. Ако за една позиция кандидатстват 10 чужденци и един испанец, на работа ще бъде назначен испанецът”.

Веднага след присъединяването на България и Румъния към ЕС, Австрия наложи ограничения за достъпа на работници от България и Румъния до своя трудов пазар. В края на 2011 г. страната отново поиска да запази тези ограничения до последния срок, докогато има право на това – 2014 г.

Еврокомисарят по заетостта и социалните въпроси Ласло Андор твърди, че Австрия няма проблеми по отношение своя пазар на труда, а нивото й на безработицата е едва 3,9% в сравнение със средното ниво за ЕС от 9,7%. В тази връзка Андор заяви в интервю за австрийският всекидневник „Пресе”: „Не очаквам Австрия да продължи да ограничава достъпа на румънци и българи до трудовия пазар, отварянето на който е абсолютно оправдано”, но австрийското министерство на труда е на срещуположно мнение.