Поколения и възраст в политиката. Българският преход

На 3 октомври в конферентната зала на СУ „Св. Климент Охридски” бе представена книгата „Поколения и възраст в политиката. Българският преход”. Автор на това първо по рода си в България изследване е д-р Калоян Методиев. Роден през 1976 г. в София, той е магистър по политология в СУ „Св. Кл. Охридски“, където специализира Външна политика и Национална сигурност. През 2008 г. завършва и психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Доктор по политология. За уважилите представянето на новата му книга обаче, Калоян Методиев е приятелят, самоотверженият и активен Международен секретар (2001-2003 г.) и председател (2003-2005 г.) на Младежкия Съюз на демократичните сили.

В своето интересно и прелюбопитно изследване „Поколения и възраст в политиката. Българският преход“ д-р Калоян Методиев проследява генерационните смени от избирането на Тодор Живков до наши дни; началото на прехода с уникалното му генерационното струпване в политиката; ролята на старите и нови лидери и партиите, към които те принадлежат. В книгата е изследвано формирането на младите през 80-те години (кризата на режима) техните нагласи, интереси, цели. Направен е детайлен анализ на младежкото недоволство от началото на прехода и в събитията от зимата на 1997 г., състоянието на младежта по време на прехода, политиките на партиите и на държавата по отношение на младежта. Отделна глава е посветена на пенсионирането в политиката. Трудът съдържа и ценна емпирична информация за институциите в страната по време на прехода в биологично-възрастов и генерационен аспект: Парламент, Министерски съвет, Президентство.

В книгата специална глава е посветена на ролята и мястото в българската политика на Български демократически форум в годините на прехода, изследва се и развитието на младежката организация на БДФ. „Ролята на БДФ сред изследователите на прехода е неглижирана, дори на моменти силно подценявана”, твърди авторът. „Това е обаче историческа организация, която остава най-дълго в СДС и влияе върху политиката му. Подценяването идва и от факта, че членовете й стоят на по-задни позиции, не са така публични. Те обаче са много активни вътрешнопартийно. Мнозинството от тях участват и в паралелни структури – Съюз на репресираните, организации на бившите царски офицери, съюз „Истина”, което е допълнително средство за усилване на политическото им влияние.” Авторът не пропуска да отбележи, че СБНЛ, чийто наследник е БДФ, към 9.ХІ. 1944г. наброява близо 300 хил. членове. „Важна разлика между тях (БДФ) и останалите исторически партии е, че те (БДФ) са с по-висока степен на организираност. В сравнение с хаотичните земеделци са много по-дисциплинирани, организацията им се подчинява на строга йерархичност, която определя по-голямата им степен на ефективност.” По-нататък авторът разглежда възникването и развитието на младежките организации на историческите партии като отделна глава е посветена на младежката организация на БДФ и някои от нейни разминавания в миналото с ръководството на партията.

Книгата е много ценна и с многобройните точни цитати от авторовите интервюта с участниците в събитията на българския преход. „Може би най-приятната част от цялата работа беше именно общуването, интервютата с живите участници в събитията”, споделя д-р Калоян Методиев.

„Някогашните млади като представители на първата вълна на прехода, за съжаление, сега са извън реалната политика, динамичната, врящата. И това е един анахронизъм, според мен”, казва авторът. „Генерационната логика, възрастовите промени ще го коригират, защото това не може да продължава така, този потенциал трябва да се използва. И моите пожелания са наистина това поколение – „изходено”, „загубено”, както искате го наречете – да намери своя път обратно в политиката, в реалните възможности. Има какво да дадем на страната си.” Защото това поколение (вече на средна възраст), както се оказва от изследването: „наистина има съвпадение на тези две възможности – на „знам” и „мога”. А предимството на зрелия политик е в „натрупаното знание да не прави грешки”, без характерните за младостта, според автора на книгата, „лавиране, главоблъсканица и скокове”.

Двама рицари на коне с пълно бойно снаряжение си дават среща на историческата арена. Но независимо от цветовете на политическите им пристрастия (червени срещу сини, жълти, зелени и др.) и двамата са победени. Не толкова от сблъсъка на битката, а от Времето и наложените от него неизбежни генерационни промени. Това стои на корицата на книгата като послание и предупреждение на автора.