Демокрацията внася ли се или се учи?

До този риторичен въпрос, дискутирайки, стигнаха участниците в проведения трети семинар на Школата по демокрация. Два дни в „Червената къща” в София млади хора обсъждаха състоянието на демокрацията в България 20 години след промените, развитието на гражданското общество като предпоставка за демокрация, свободата на медиите и бума на политическия интернет.

Школата по демокрация е основана от бившия ръководител на софийското бюро на фондация „Конрад Аденуаер” (2002 – 2004) и дългогодишен функционер на Християн-демократическия съюз в Германия Вулф Броке. Той осъществява идеята си с помощта на Жаклин Толева, председател на Българския демократичен форум, и Дани Чакалова, преводач и автор на документални и мемоарни книги (от които „Шопски летопис” претърпя четири издания), неуморим антусиаст за работа с младите въпреки своите 86 години.

Участниците в семинарите, които се провеждат два пъти в годината, се събират на базата на лични контакти и според интереса към темите. Те са от София и от цялата страна, на възраст до 35 години, повечето са завършили политология, история и други хуманитарни науки, някои са още студенти. Сред лекторите в последното издание на семинара бяха г-н Мартин Димитров, лидер на СДС, г-н Иван Сунгарски, депутат от СДС в 37-то и 38-то Народно събрание, и Йордан Василев, първият главен редактор на вестник „Демокрация”.

Тъй като в една дискусия за демокрацията не бива да отсъстват нито различните мнения и позиции, нито гласът на малцинствените групи, за лектор бе поканен и представител на Движението за права и свободи – г-н Лютви Местан.

“Хората обикновено виждат демокрацията като многообразие от спорове и скандали в медиите, или създаване на политически звезди, но това е само външният облик. Ядката на демокрацията е в демократичната просвета и търпимостта на гражданите”, смята г-н Броке. Той формулира и някои от актуалните предизвикателства пред демокрацията в България: липсата на утвърдена практика и недостатъчни гаранции от страна на самата държава за демократично развитие; корупцията, която води до неравномерно разпределяне на националния продукт; липса на приемственост на демократичните партии. Според него най-голямата заплаха за една млада демокрация е липсата на изградено, узряло демократично съзнание.

„Има училища за политика, за управление, но школа за демокрация досега нямаше. А демокрацията не е само политическа технология, тя има своята духовна форма на съществуване”, мотивира идеята си Вулф Броке. И поставя основите на такава школа в България, със свои лични средства, защото, по думите му, се чувства благодарен, че като германец е имал възможността да израстне в демократична среда и сега се чувства длъжен да подпомогне процеса на демократизация. „Не е необходимо човек да е много богат, за да вземе такова решение”, казва хер Броке, добавяйки и една лична причина: „Аз просто обикнах България”.