Антифашисти ли?

Даниела Горчева

Втората световна война започва точно една седмица след като Сталин и Хитлер се съюзяват и подписват таен протокол за подялбата на Европа.

На 1 септември 1939 г. Вермахтът нахлува в Полша, а съветската армия напада поляците в гръб, докато те отчаяно се бият срещу германците.

На 22 септември 1939 г. Третият Райх и СССР си поделят Полша, а Вермахтът и Червената армия правят общ парад в Брест-Литовск.

Подписано е съветско-германско споразумение за подялба на Полша и декларация „в полза на мира“. Коментарът на този цинизъм е излишен, но ето откъс от самата декларация:

„Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел, колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната.“

През ноември 1939 г. Сталин нарежда на вестник „Правда“ да пише, че Англия и Франция са започнали войната, а не Германия. Впрочем, както се вижда от цитата горе, това го има отбелязано в договора, който двете тоталитарни държави сключват помежду си след позорната подялба на Полша.

На 28 септември 1939 г. е подписан Пакт за приятелство и за границите между СССР и хитлеристка Германия.

Според договора, на територията на бившата полска държава се установява граница между Германия и СССР (член 1), която е окончателна и двете страни се задължават да не допускат намеса на трети държави (член 2). Тази граница се разглежда като основа за развитието на бъдещи приятелски отношения между двете страни (член 4).

На 30 ноември 1939 г. Червената армия напада Финландия и до 12 март 1940 г. води т.нар. „Зимна война“. СССР е изключен от Обществото на народите.

СССР притиска балтийските държави да му дадат бази (както ще опита през ноември 1940 г. и с България, но ще срещне отказа на цар Борис).

На 14 юни 1940 г. започва съветизиране на прибалтийските държави чрез изпратените за целта съветски емисари. На 17 юни 1940 г. Червената армия нахлува в прибалтийските държави и ги окупира.

На 28 юни 1940 г. Румъния „отстъпва“ Бесарабия и Северна Буковина на СССР.

На 27 септември 1940 г. е сключен Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония.

На 22 октомври 1940 г. България отказва да влезе в Тристранния пакт.

На 12 ноември 1940 г. Молотов отива в Берлин с цел преговори за влизане на СССР в Тристранния пакт. Но вместо дружески обсъждания за сферите на влияние, между Молотов от една страна и Рибентроп и Хитлер от друга, възникнали дипломатически спорове.

Главната причина за раздора била настояването на Сталин да включи България в съветската сфера на влияние.

На 17 ноември 1940 г. следва повторен отказ на България да се присъедини към Тристранния пакт.

На 20 ноември 1940 г. Унгария се присъединява към Тристранния пакт. На 23 ноември 1940 г. Румъния се присъединява към Тристранния пакт. На следващия ден Словакия се присъединява към Тристранния пакт.

На 25 ноември 1940 г. България отхвърля съветското предложение за „договор за взаимопомощ“, което предвижда разполагане на съветски военноморски бази в страната.

СССР иска териториално разширение в замяна на присъединяване към Тристранния пакт. Едно от условията, които Сталин поставя, е България и Дарданелите да бъдат включени в съветската сфера на влияние.

По време на акцията на Соболев българските комунисти разпространяват позиви за съюз със СССР и Германия на Хитлер. Дянко Марков споменава в своите спомени, че по време на Соболевата акция цяла София е била покрита с позиви „Искаме съюз със СССР и със социално прогресивна и героична Германия“.

Вапцаров също агитира за съюз със СССР и Германия и затова е интерниран от българската полиция за антидържавна дейност. В един от комунистическите лозунги пише, че СССР не само не е против включването на България в Тристранния пакт, но и че сам се кани да влезе в него.

През 1940 г. българската полиция залавя не кого да е, а Антон Югов (истинското му име е Антон Танев Гьошев, православен българин, минал през съветска школа през 30-те и се върнал в България като съветски агент през 1937 г.). Заловили го още през юни 1940 г., тоест няколко месеца преди Соболевата акция със следния позив, както сам си признава, че е написал собственоръчно:

„Искаме военен съюз със СССР, смърт на агентите на англо-френския капитализъм и общ фронт със социално прогресивна и героична Германия“!

По времето, когато България отчаяно брани своя неутралитет, българските така наречени антифашисти искали съюз със СССР и социално прогресивна и героична Германия на Хитлер!

В България и до днес се премълчава позорното послушание на българските комунисти пред заръките на Хитлеровия съюзник Сталин, писането и разпространяването на комунистически лозунги за присъединяването на България към Тристранния пакт в момент, в който цар Борис Трети и българското правителство отчаяно се опитват да запазят неутралитета на страната въпреки чудовищния натиск от Берлин, Рим и Москва.

Но ето признанията на Върбан Ангелов, виден комунистически функционер и обвинител в т.нар. Народен съд:

„В края на 1940 и началото на 1941 г. По нареждане на ЦК се разпространяваха хвърчащи листове, с които се подканяше българското правителство да подпише Тристранния пакт – да влезе в антикомунистическата ос, като се добавяше, че и СССР ще влезне в него.

Спомням си, че някой донесе в кантората ни един такъв лист. Аз го отнесох на Хр. Михайлов, който беше в съседната стая. Освен него там беше и Боян Българанов, а ако не ме лъже паметта, и д-р Иван Пашов. Аз скъсах демонстративно този лист пред Хр. Михайлов и с възмущение заявих, че това не може да е дело на нашата партия; това е провокация от Дирекция на полицията. Хр. Михайлов се изчерви и не каза нищо. И понеже Б. Българанов каза, че той счита тази препоръка, която се даваше от нашата партия на правителството за много умна, влязохме с него в пререкания. Аз твърдях, че това е провокация, а ако е наш лист, то е грешка, която граничи с предателство. Помня, че Б. Българанов, с когото заедно излязохме от кантората на Хр. Михайлов, ми поиска подробни обяснения. Аз му дадох и той остана доволен.

Когато германските войски нахлуха у нас, Партията издаде нареждане да ги посрещнем не като враждебни, а като приятелски войски.

Ние, които бяхме против това германофилско становище на нашия ЦК, трябваше да защитаваме пред нашите съюзници от Народния фронт становището, че тия лозунги и директиви са провокация на полицията. А те бяха на ЦК на БКП.

За влизането на България в Тристранния пакт.

След и по повод на сключването на договора за ненападение между СССР и Хитлеристка Германия в 1939 г. Вътрешното ръководство на БКП поведе пропаганда за влизането на България в Тристранния пакт: Германия, Италия и Япония. От името на партията Централният Комитет издаваше позиви, хвърчащи листове, а и писанията по стените на зданията, в които се подканяше правителството да вмъкне страната в Тристранния пакт.

В партията се внесе голям смут; водеха се оживени спорове – по-голямата част от партийните хора не можеха да смелят препоръките на ЦК да бъде присъединена страната към фашисткия съюз на Хитлер, Мусоини и Япония. Аз лично съм имал много спорове по този въпрос с другари даже и от тогавашния Централен Комитет. Становището на ръководството обаче бе разпространено и проагитирано в цялата страна.

В Пловдив, както се научихме тогава, комисия от трима наши другари, се явила пред гарнизонния началник и пледирала пред него, че България трябва да влезе в Тристранния пакт, подканяла го да действа в това направление, като се извърши мобилизация и влезе във война на страната със съюза – Германия и Италия.

През юни или юли 1940 г. ни привикаха около 28 наши другари в Дирекция на полицията и един от важните – Павлов или Гешев, ни упрекнаха, че агитираме да влезем във войната на страната на съюза, облепяме и пишем по стените на градските здания позиви с такива подкани. На нашите възражения, че това не е дело на нашата партия, на наши хора, а се върши или от провокатори, или от някои наивни младежи, полицаят отговори:

„Ние знаем много добре от кого се това върши. Знаем, че вашата партия агитира за влизането ни във война на страната на съюза, правителството обаче е решено да пази неутралитет, то е против влизането ни във войната и като ви предупреждаваме да престанете с тая вредна, противонародна агитация, предупреждаваме ви, че, ако не престанете да агитирате в това направление, ще вземем строги мерки срещу вас.”

След около една седмица бяхме арестувани и отправени по различни села с много наши другари не само от София, но и от другите градове на страната. На гарата видях Трайчо Костов, когото тоже откарваха някъде. Аз бях изпратен в с. Сини вир /турското му име е Сенебир/, Новопазарско. В съседно село бе интерниран Никола Петков, а в друго – Антон Югов.

Агитацията да влезем в Тристранния пакт и във войната на страната на Германия, Италия и Япония трая до 22 юни 1941 г., когато у нас стана известно, че германската армия напада СССР.“