На 29.12.2012 г. се навършиха 140 години от обявяването на схизмата над българския народ, извън границите на Богохранимата Българска държава.
Ние сме дълбоко огорчени, че нито един български политик и нито един български духовник не намериха за нужно на тази годишнина да ни попитат можем ли да славим Бог на майчиния ни език? Нито един от тях не се замисли, защо Западните Български покрайнини днес се намират в Република Сърбия, след като са дадени на Сръбско Хърватско Словенската Държава, респ. на Хърватска и Словения?
Ние сме дълбоко огорчени от Висшия клир на Българската Православна църква, който ни остави в пълно забвение вече 140 години.
Ние, схизматиците, бихме искали да припомним на клира на БПЦ, какво е разпоредил Бог на презвитерите.
1. Петрова, глава 5, стихове 2 и 3.
2. Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие;
3. Нито като господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото.
Църквата „Свети Иван Рилски Чудотворец” в Босилеград. Въпреки че почти изцяло бе построена със средствата на Дирекцията по вероизповедания към Министерски съвет на Р България, владиката Врански Пахомий и Църковнообщинският съвет на Църковна община Босилеград промениха името на църквата от „Свети Иван Рилски Чудотворец” на „Преподобни Јован Рилски“, измествайки при това неговото отбелязване от 19 октомври на 31 август (според сръбския църковен календар).
Още тогава нашите сънародници в Сърбия декларираха, че това е класически асимилационен похват, защото имена не се превеждат. Те са неделима част от българската идентичност, както и имената на българските светци. Това е грубо нарушение на член 18 от Всеобщата декларация за защита правата на Човека, както и Член 10 от Хартата на основните права на ЕС.
Въпреки кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС, Културно-информационния център „Босилеград” изрази безпокойство и огорчение от продължаващата политика на нарушаване на правата на българското малцинство в Западните покрайнини със старите асимилационни методи и засилена динамика.
От примерите, които ни показвате, ние стигнахме до разорени, ограбени и пустеещи църкви, каквато е църквата „Св. Троица“ в с. Извор, Босилеградско, от която са откраднати безценни за нас икони – дело на Димитър Зограф, по-голям брат и учител на Захарий Зограф, богослужение на чужд за нас език, безверие, сърбизиране на името на най-големия български светец „Св. Иван Рилски Чудотворец“ на „Преподобни Јован Рилски“. Пред очите на Висшия клир на Българската православна църква, над сто хиляди българи в Западните покрайнини са подложени на „превъзпитание“ на Сръбската православна църква, която превръща вярата ни в Бога в средство за политическа доминация.
„Истината ще ви направи свободни“. (Ев.Йоан 8:32).За пореден път напомняме на българските духовници и политици тази горчива истина.
В Първата половина на ХІХ век започва Българското Народно Възраждане. През 1870 г. българите се отделят от гърците като учредяват автономна Българската Екзархия със Султански ферман (ираде) от 28 февруари 1870 г.
На 11 май 1872 г., празника на Св. Св. Кирил и Методий, екзарх Антим I в съслужение с трима владици отслужил тържествена служба във Фенер, в края на която прочел акт, с който се провъзгласява възобновлението на Автокефалността на Българската православна църква.
Раздразнени от успеха на българското църковно дело, гръцките духовници още на 13 май 1872 г. свикали Патриаршески събор в Цариград, на който екзарх Антим I бил низвергнат, митрополитите Панарет Пловдивски и Иларион Ловчански афоресани (отлъчени от църквата), а Иларион Макариополски бил предаден на вечна анатема и на огнена геена. Но след като видяла, че това изобщо не смутило българските църковни дейци, Цариградската патриаршия подготвила и свикала на 29 август 1872 г. голям гръцки църковен събор, който на 16 септември (стар стил, отговарящ на 29 септември по Григорианския календар) с. г. провъзгласил Българската църква и българския народ за схизматични.В края на Първата световна война на 9 ноември 1918 г. с Женевската декларация е образувана нова държава от Хърватия, Словения – „Сръбско Хърватско Словенска Държава“ (СХСД), наречена още Югославия. Сърбия след два месеца се отделя от СХСД и не е признала съществуването й. На тази държава с Ньойския договор (препотвърдени по-късно и с Парижкия договор) са дадени Западните Български Покрайнини.
Ньойския договор няма клаузи за отнасящи се за църквата и религията.Но Хърватска и Словения поемат ангажимент пред ОН (бъдещото ООН) да съблюдават религиозните права на българите в СХСД.
Църквата „Св. Троица“ в село Извор, Босилеградско, е украсена с икони на майстора от Самоковската иконописна школа Димитър Зограф
Схизмата в Българската Екзархия продължава до 22 февруари 1945 г. На 19 февруари 1945 г. В Протокол от Вселенската Патриаршия четем:
„Светейшият Синод на Българската Православна Църква със свои писма до Вселенския Патриарх да заяви, че тъгувайки за раздялата, която съществува в каноническите отношения на Православната Българска Църква с Вселенската Патриаршия, желае щото:Да се вдигне осъждането на Българската Църква, поради известните причини, според което осъждане някои от нейните архиереи се лишиха от чина си, а останалия български клир и НАРОД се обявиха чужди на Едната Света наша Православна Църква;“
Тук съвсем ясно се разбира, че схизмата е не само срещу Българската църква, но и срещу българския народ!
На 22 февруари е издаден Томос за сваляне на схизмата от Вселенската Патриаршия.
„Затова, когато Църквата в границите на богохранимата Българска държава, която свише и исконни е била свързана с нашата Св. Велика Цариградска Църква чрез особени духовни връзки и дълги векове е оставала под непосредствената каноническа зависимост от нашия Светейши Апостолски и Патриаршески Вселенски Престол, помоли с горещо писмо да бъде причислена към сонма на останалите Православни Автокефални Църкви…“
Тук ясно се вижда, че схизмата е премахната само в границите на богохранимата българска държава, т.е. не е премахната от схизмата от българския народ в Западните покрайнини, Македония и Тракия.
Така диоцезът на Българската църква e свит само в държавните граници и хиляди българи остават схизматици. Ние, българите от Западните покрайнини за втори път след Ньой ставаме разменна монета. Оставаме под схизма (досега 140 години), за да може схизмата над българския народ и Българската Екзархия в Богохранимата Българска държава да отпаднат.
Нашите страдания, жертви и изкушения са вградени в борбата за Автокефална Българската православна църква и за свободна и независима българска държава. Днес, когато имаме Автокефална Българска православна църква и свободна и независима българска държава, ние очакваме от тях да изпълнят Божията воля и волята на българския народ, да отстояват правото ни да славим Бога на своя майчин език и правото ни на свободен и достоен живот.
Трябва ли тогава да се питаме, защо Бог прати разкола в БПЦ?
Иван Николов
председател на Културно-информационен център на българското национално малцинство „Босилеград“ в Сърбия
Бъдете първият коментирал "Декларация по повод 140 години от схизмата на Културно-информационен център на българското национално малцинство „Босилеград“ в Сърбия"