Каменната памет на София
Когато проблемът надрасне обикновените дискусии, предизвика спорове и публични реакции – това означава, че е станал голям проблем.
Когато проблемът надрасне обикновените дискусии, предизвика спорове и публични реакции – това означава, че е станал голям проблем.
Както всяко чудовище на революцията – така е и нашето, макар и по-малк о, уж реформаторско. Веднъж облажило се от властта хлъцна и побърза да изяде своите чеда. „Граждански съвет ли? Какво е това?“ каза…
Когато за пръв път разгръщах „Ерогенна зона“ на Радко Стоянчов, не знаех къде ще ме отведе. Нито как ще ме промени. Не знаех, че смело ще ме хване за ръка и ще ме преведе през граничната бразда на собствената ми мисъл, за да преосмисля едно от най-съкровените понятия – понятието Родина. Днес в България все по-рядко се срещат такива поети като Радко Стоянчов, които отвъд емоцията на своето поетично чувство, в мерена реч съумяват да излеят цели вселени от концепции. Поети – истински българи по душа, поети социални, проблематично-актуални.
Верен на себе си, Културно-информационният център (КИЦ) „Босилеград” и тази година изпълни своя дълг с поредното традиционно честване на Деня на българската писменост и култура – 24 май, в духовния център на Западните покрайнини – село Извор. Преди това, на 22 май, в салона на КИЦ бе представен юбилейният сборник с поезия на босилеградския поет и общественик Радко Стоянчов „Ерогенна зона“. Книгата бе издадена наскоро със съдействието на Жаклин Толева в качеството ѝ на управител на издателство „7 лъча“.
Да бъде детска планета пожелаха с песен на Европа и света децата на България. Малката Крисия и близнаците Хасан и Ибрахим.
Събитието бе в рамките на традиционната „Вечер на Родината“ и бе посветено на четвъртвековния юбилей от рухването на комунистическите режими в Средна и Източна Европа.
Хартата за защита правата на човека е открадната радост от съвестта на човечеството – израз срещу една жестокост, несравнима в историята преди това, и един безбрежен копнеж в човешката душа за мир, просперитет и свобода.
„Когато четеш тази книга, първоначално изпадаш в естествено неверие и се питаш дали става дума за същата България, която виждаш всеки ден. Дали това не е сън, илюзия? После си казваш, че не е възможно да е илюзия. Дали тогава всичко не е станало толкова песимистично, че имаме нужда от духовен водач, който да ни вдъхне увереност, да ни каже, че можем? Накрая разбираш, че това наистина е една друга България. Че тази книга е едно откровение за България такава, каквато ние не познаваме и каквато ние не подозираме…”
Бях в родния ти дом на Празника и там открих в незримата реалност тази трудно уловима разлика между мистичност и сакралност. Видях величието в простотата и миналото, скрито в камък. Вдишах твоя порив към…
Петко Атанасов Рисунка: проф. Пламен Вълчев, оглавяващ проектантския колектив В хода на организацията по честването на годишнината от прогласяването наСердикийския едикт на император Галерий и дейността на създадения Комитет, дойде и идеята за издигане на…