Къщата на Луи Айер във Веве – „два декара България в сърцето на Европа“

Даниел Пангев*

Швейцария е страна, намираща се на около 1700 км от София. Известна е по цял свят с три неща: шоколада, скъпоструващите часовници и уникално красивата природа, представена от тучни ливади и издигащи се върхове.

Днес в Швейцария живеят и се трудят и българи, макар броят им да е пренебрежимо малък. Но Швейцария за нас се свързва и с един човек, който избира България за втора родина. На негово име днес има улици в София и Лом, връх на Антарктида, стадион в Силистра, издадени са няколко биографични книги, а преди няколко години излезe и документален филм. Въпреки това малцина са онези, които знаят нещо за

Луи Айер.

Роден е в малкото швейцарско градче Бе през ноември 1865г. През 1893г. управителският съвет на гимнастическото дружество на кантон Во открива конкурс за набирането на спортни учители, които да заминат за България.

Искането е от страна на тогавашното българско правителство и по-специално на министъра на просвещението в кабинета на Стамболов – Георги Живков. Силно впечатлен от швейцарската уредба по физическа култура и спорт, той издействал чрез колегата си – министър Оден, да изпратят в България 10 швейцарски учители.

Луи Айер е един от първите, които се записват като доброволци. Швейцарските учители пристигат в България на 13 май /стар стил/ 1894г. На софийската гара са посрещнати и разпределени в най-големите градове и авторитетни гимназии. Луи Айер тръгва за Лом и едва няколко дни след пристигането си (около 17 май) швейцарските учители вече преподават спорт на българските ученици. Затова и по – късно 17 май е избран за Ден на българския спорт.

„Швейцарецът с българско сърце“, както ще бъде наречен по-късно Айер, прекарва следващите 23 години в България, посвещавайки ги на развитието на спортното дело у нас, но също и на българската национална кауза. Той преподава гимнастика първо в Лом, а по-късно в Силистра и Русе. Швейцарските учители поставят основите на гимнастическите дружества „Юнак“.

Луи Айер не остава безучастен и към българската национална кауза. Той участва в Първата балканска война през 1912г., а в края на 1913г. публикува на френски език книгата си „Pro Bulgaria“. Въпреки навършените 50-години, се включва и в Първата световна война и се сражава на Дойранските позиции. Умира от болест през септември 1916г. и е погребан в Македония.

Домът, в която е живял Айер във Веве, бе превърнат в музей от сина му Марсел. За този дом големият Петър Увалиев ще напише: „Два декара България в сърцето на Европа – ето домът на Марсел Айер. Никъде това, което отвеки България е била и навеки ще бъде, не присъства така пълнокръвно, така естествено, така живо. Бащата на домакина е умрял за България, синът му живее за нея. Ние всички му дължим много, защото той ни дарява много – гордостта да сме българи и човеци“.

Днес къщата не съществува, а на нейно място има новопостроен жилищен блок. Все пак споменът за нейния обитател трябва да остане. А пък дано се намери и български посланик, който да инициира поставянето на паметна плоча, за да се знае, че именно там живя един швейцарец, без който българския спорт и защитата на българската национална кауза нямаше да бъдат същите. Швейцарец, който се сражава и умря за България!

Как да стигнете дотам?

Някогашната къща (сега блок), в който е живял Луи Айер се намира в град Веве. Точният адрес е: “Rui du clos” 6, 1800 Vevey.

---

*Из книгата на Даниел Пангев  „Уловени мигове от близо и далеч“, Евдемония пръдакшън, 2018г., София.