Огнян Минчев: „Духовните дарове” е едно откровение за България

Препълнена зала 7 на НДК и публика на крака посрещна Ваклуш Толев и най-новата му книга „Духовните дарове на България”, том ІІ „Историзмът в българските земи”. Събитието от 8 януари 2013 г. съвпадна и с 90 годишнината на автора, който бе поздравен на фона на песнопенията на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласния”.

Проницателен тълкувател в областта на религиознанието, философията, историята, социологията и пр. Ваклуш Толев е познат на читателите с трилогията „История и теория на религиите”, „Седемте Лъча на еволюцията”, „Беззаветен Завет”, списание „Нур”, антологията „Разпилени бисери” и др. „Духовните дарове на България” се ражда на базата на множеството доклади, лектории, публични слова, интервюта, изнесени от него в научни и културни центрове и медии в цялата страна по повод бележити дати и годишнини от нашата история. Събрани в два тома, те изследват корените и същността на българската духовност – от приноса на религиите в българските земи до духовно-социалните феномени в България. Но отвъд това те карат читателя да надникне в своята собствена душа и да преоткрие себе си като българин и като гражданин на света. И неслучайно публицистът Петко Атанасов, модератор на тържеството, определи посланието на тази книга с една парафраза на будителя Паисий: „Българино, познай своя Дух!”.

Видимо развълнуван политологът Огнян Минчев, който представи труда, каза: „Когато четеш тази книга, първоначално изпадаш в естествено неверие и се питаш дали става дума за същата България, която виждаш всеки ден. Дали това не е сън, илюзия? После си казваш, че не е възможно да е илюзия. Дали тогава всичко не е станало толкова песимистично, че имаме нужда от духовен водач, който да ни вдъхне увереност, да ни каже, че можем? Накрая разбираш, че това наистина е една друга България. Че тази книга е едно откровение за България такава, каквато ние не познаваме и каквато ние не подозираме…”

„Ние сме се събрали да го почетем за неговата 90 годишнина, но преди това той ни е почел с този брилянтен труд”, заяви един от най-четящите хора в България – бившият министър на здравеопазването Илко Семерджиев. Той поздрави автора с юбилея и призна пред аудиторията: „Днешният празник не е само негов празник, той е празник на библиотеките, на четящите българи, празник на Духа.”

Самият Ваклуш Толев определя „Духовните дарове на България“ само с едно изречение: „Тази книга е аурна същност срещу социална страст!”. Аурната същност, т.е. духовността на един народ, казва авторът, е в битка срещу социалността, която създава стрес в земната даденост на човека. Този социален стрес е илюзорност, но той узаконява неистини в пътя на социалното развитие.

На верните си читатели Ваклуш Толев обеща още една дългоочаквана книга, която ще се казва „Скрижалите на Мъдростта”.

 

„Доктрините на колективното мислене твърдят, че историята е дело на народите, а всъщност историзъм се прави от големи личности (но не от хиперболизации)! Затова белязаните личности народът ги съхранява с памет. Историческата памет има изградена трайност и когато психологията на един народ има поведение на отговорност, се говори за национална доблест. Тогава какво е отговорността?

Отговорността за личността е добродетел, за обществото е затворница, за държавата е огледало!

За отделната личност отговорността е пътният знак на добродетелта. За обществото обаче, в неговите различни разслоения – класи, касти, партии, отговорността е затворница без право на амнистия, защото идеологиите искат да запретят пътя на идеите. За държавата отговорността е голямото огледало – тя е измерението за държавника, за водаческата личност, която трябва да изведе обществото в развитие. Ето тази йерархия трябва да разберем, когато искаме да говорим за страницата, наречена история: добродетел, затворница и огледало.”

На 20 януари Българската православна църква чества паметта на свети Патриарх Евтимий – един от Тринадесетте поименни безсмъртни българи в низата на Ваклуш Толев.
Както самият той пише в новата си книга:

Предназначението е, което определя место, а вътрешното признание и предсета­та трябваше да излъчат от стотиците личности белязаните и да им отредят тронните и олтарните места в Дом-свети­лището: цар Борис III, кхан Аспарух, княз Борис I, цар Симеон I, св. Климент Охридски, св. Йоан Рилски, св. Патриарх Евтимий, Отец Паисий, Васил Левски, Баба Тонка, княз Александър Батен­берг, Пенчо Славейков, Ванче Михайлов.

13-те поименни безсмъртни българи са изве­дени чрез прозрение за предназначението им от историческата реалност, националната даденост и законите на съвестта!

…..

Свети Патриарх Евтимий – Мистика воин

Изразява мистичния дух на българина чрез исихазма!

 

Патриарх Евтимий не позволява да угасне огънят на бъл­гарската вяра. Той търси вътрешната светлина и опорност в съприкосновеността човек – Бог!

Още преди да стане патриарх, Евтимий прави преобрат – първата езикова реформа, и поправя свещените книги с всич­кото богатство на старобългарския език. Уточнява понятия, свързани с етиката, с абстракцията и пр., като пише и из­ключителни панегирични трудове. А когато става патриарх, въвежда в нашето християнство учението за безмълвната молитва, която ни служи в пет века – без официална църква и олтар, да си палим кандило за несмутена бъднина. Патриарх Евтимий извежда в душите мистичния, аскетичния дух на бъл­гарина (за разлика от евтината етика на Европа).

Той е върхът на българската култура и държавност, ро­дени от религията. Не е само духовно лице, той е и културен деятел от най-неизмерими величини! Той е, който изгражда прочутата Търновска школа – третата голяма школа в бъл­гарската история.

А когато царят е извън столицата ни при превземането `и от турците, той, духовният баща, поема меча и показва жертвоготовност. Евтимий остава жив, но е пратен на за­точение. Целият народ с един нестихващ поплак го изпровож­да от Търново не като страдалец, а като загубена опора: „На кого ни оставяш, добрий пастирю?“ – „На Светата Троица ви оставям – и сега, и навеки!“*.

Патриарх Евтимий оставя в душите ни вътрешното съзерцание на исихастката култура!

Тя е опорната устойчивост на българския народ, погребан, но очакващ възкресение. Това е великото предназначение на Патриарха – светостта да поеме, като воля на Бог и народ, вибрацията на националния дух и да го брани.

Ние носим отговорност за съпоставка между историч­ност и реалност, а те наистина най-добре са въплътени в об­раза на този велик мистик и пророк на исихазма. Той е неизме­римо голям – и по божествено вдъхновение, и по възможности.

Свети Патриарх Евтимий – Мистика воин ни дарува с нетленната светлина както за храма, така и за трона – чрез културата на великото безмълвие ни съхранява в идеята за нашата национална същност!

Бъдете първият коментирал "Огнян Минчев: „Духовните дарове” е едно откровение за България"

Оставете коментар

Email адресът ви няма да се публикува.


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.