![]() |
Препълнена зала 7 на НДК и публика на крака посрещна Ваклуш Толев и най-новата му книга „Духовните дарове на България”, том ІІ „Историзмът в българските земи”. Събитието от 8 януари 2013 г. съвпадна и с 90 годишнината на автора, който бе поздравен на фона на песнопенията на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласния”.
Проницателен тълкувател в областта на религиознанието, философията, историята, социологията и пр. Ваклуш Толев е познат на читателите с трилогията „История и теория на религиите”, „Седемте Лъча на еволюцията”, „Беззаветен Завет”, списание „Нур”, антологията „Разпилени бисери” и др. „Духовните дарове на България” се ражда на базата на множеството доклади, лектории, публични слова, интервюта, изнесени от него в научни и културни центрове и медии в цялата страна по повод бележити дати и годишнини от нашата история. Събрани в два тома, те изследват корените и същността на българската духовност – от приноса на религиите в българските земи до духовно-социалните феномени в България. Но отвъд това те карат читателя да надникне в своята собствена душа и да преоткрие себе си като българин и като гражданин на света. И неслучайно публицистът Петко Атанасов, модератор на тържеството, определи посланието на тази книга с една парафраза на будителя Паисий: „Българино, познай своя Дух!”.
Видимо развълнуван политологът Огнян Минчев, който представи труда, каза: „Когато четеш тази книга, първоначално изпадаш в естествено неверие и се питаш дали става дума за същата България, която виждаш всеки ден. Дали това не е сън, илюзия? После си казваш, че не е възможно да е илюзия. Дали тогава всичко не е станало толкова песимистично, че имаме нужда от духовен водач, който да ни вдъхне увереност, да ни каже, че можем? Накрая разбираш, че това наистина е една друга България. Че тази книга е едно откровение за България такава, каквато ние не познаваме и каквато ние не подозираме…”
„Ние сме се събрали да го почетем за неговата 90 годишнина, но преди това той ни е почел с този брилянтен труд”, заяви един от най-четящите хора в България – бившият министър на здравеопазването Илко Семерджиев. Той поздрави автора с юбилея и призна пред аудиторията: „Днешният празник не е само негов празник, той е празник на библиотеките, на четящите българи, празник на Духа.”
Самият Ваклуш Толев определя „Духовните дарове на България“ само с едно изречение: „Тази книга е аурна същност срещу социална страст!”. Аурната същност, т.е. духовността на един народ, казва авторът, е в битка срещу социалността, която създава стрес в земната даденост на човека. Този социален стрес е илюзорност, но той узаконява неистини в пътя на социалното развитие.
На верните си читатели Ваклуш Толев обеща още една дългоочаквана книга, която ще се казва „Скрижалите на Мъдростта”.
„Доктрините на колективното мислене твърдят, че историята е дело на народите, а всъщност историзъм се прави от големи личности (но не от хиперболизации)! Затова белязаните личности народът ги съхранява с памет. Историческата памет има изградена трайност и когато психологията на един народ има поведение на отговорност, се говори за национална доблест. Тогава какво е отговорността?
Отговорността за личността е добродетел, за обществото е затворница, за държавата е огледало!
За отделната личност отговорността е пътният знак на добродетелта. За обществото обаче, в неговите различни разслоения – класи, касти, партии, отговорността е затворница без право на амнистия, защото идеологиите искат да запретят пътя на идеите. За държавата отговорността е голямото огледало – тя е измерението за държавника, за водаческата личност, която трябва да изведе обществото в развитие. Ето тази йерархия трябва да разберем, когато искаме да говорим за страницата, наречена история: добродетел, затворница и огледало.”
На 20 януари Българската православна църква чества паметта на свети Патриарх Евтимий – един от Тринадесетте поименни безсмъртни българи в низата на Ваклуш Толев.
Както самият той пише в новата си книга:
Предназначението е, което определя место, а вътрешното признание и предсетата трябваше да излъчат от стотиците личности белязаните и да им отредят тронните и олтарните места в Дом-светилището: цар Борис III, кхан Аспарух, княз Борис I, цар Симеон I, св. Климент Охридски, св. Йоан Рилски, св. Патриарх Евтимий, Отец Паисий, Васил Левски, Баба Тонка, княз Александър Батенберг, Пенчо Славейков, Ванче Михайлов.
13-те поименни безсмъртни българи са изведени чрез прозрение за предназначението им от историческата реалност, националната даденост и законите на съвестта!
…..
Свети Патриарх Евтимий – Мистика воин
Изразява мистичния дух на българина чрез исихазма!
Патриарх Евтимий не позволява да угасне огънят на българската вяра. Той търси вътрешната светлина и опорност в съприкосновеността човек – Бог!
Още преди да стане патриарх, Евтимий прави преобрат – първата езикова реформа, и поправя свещените книги с всичкото богатство на старобългарския език. Уточнява понятия, свързани с етиката, с абстракцията и пр., като пише и изключителни панегирични трудове. А когато става патриарх, въвежда в нашето християнство учението за безмълвната молитва, която ни служи в пет века – без официална църква и олтар, да си палим кандило за несмутена бъднина. Патриарх Евтимий извежда в душите мистичния, аскетичния дух на българина (за разлика от евтината етика на Европа).
Той е върхът на българската култура и държавност, родени от религията. Не е само духовно лице, той е и културен деятел от най-неизмерими величини! Той е, който изгражда прочутата Търновска школа – третата голяма школа в българската история.
А когато царят е извън столицата ни при превземането `и от турците, той, духовният баща, поема меча и показва жертвоготовност. Евтимий остава жив, но е пратен на заточение. Целият народ с един нестихващ поплак го изпровожда от Търново не като страдалец, а като загубена опора: „На кого ни оставяш, добрий пастирю?“ – „На Светата Троица ви оставям – и сега, и навеки!“*.
Патриарх Евтимий оставя в душите ни вътрешното съзерцание на исихастката култура!
Тя е опорната устойчивост на българския народ, погребан, но очакващ възкресение. Това е великото предназначение на Патриарха – светостта да поеме, като воля на Бог и народ, вибрацията на националния дух и да го брани.
Ние носим отговорност за съпоставка между историчност и реалност, а те наистина най-добре са въплътени в образа на този велик мистик и пророк на исихазма. Той е неизмеримо голям – и по божествено вдъхновение, и по възможности.
Свети Патриарх Евтимий – Мистика воин ни дарува с нетленната светлина както за храма, така и за трона – чрез културата на великото безмълвие ни съхранява в идеята за нашата национална същност!
Бъдете първият коментирал "Огнян Минчев: „Духовните дарове” е едно откровение за България"