Рисунка: проф. Пламен Вълчев,
оглавяващ проектантския колектив
В хода на организацията по честването на годишнината от прогласяването наСердикийския едикт на император Галерий и дейността на създадения Комитет, дойде и идеята за издигане на паметник, посветен на едикта. Има съгласие с убеждението на авторите и Столична община, в лицето на кмета на град София г-жа Йорданка Фандъкова и главния архитект Петър Диков, че идейните кулминации в живота на сердикийци, заслужават да имат и съвременен живот, напомнящ, внушаващ и респектиращ наследниците. Има и допълнителен катализатор – издигането на кандидатурата на София за културна столица на Европа.
Носещата идея на предложението за проектиране и изграждане на паметен знак с тема „Сердикийски едикт на Император Галерий от 311 година” е продиктувана от историческата и духовна значимост на събитието и желанието за паметното му присъствие в живота на съвременна София. Монументът ще бъде изсечен от камък, бял камък, траен материал, доказал достойнството си в монументалната пластика и исторически засвидетелстван хилядолетен носител на скрижалите на цивилизацията.
Паметникът вече е с намерено, достойно място в градската среда на София, на територията на Свещения хълм и в оста на античната Via Sacra, и още по-точно в пространството между Porta Sacra и Храма. Това днес е триъгълният площад „Н. Гяуров” във високата част на улица „Раковски”. В процеса на обсъждане на идеята от членовете на Комитета и специалистите в Общината се достигна до убеждението, че мястото е много подходящо за подчертаване на сакралитета на третираната тема, подходящо място е и за почитане на знакови за християнската култура събития и герои.
Концепцията за паметника лежи върху триадата като Св. Троица в християнската философия и догматика, и като физическа тридеменционална характеристика на света, в който живеем. Мултиплицирането на заложената троичност по три и постигането на енеада във вертикалния прочит на монумента ще ни върне към философията на ранното християнство и авторитета на Дионисий Ареопагит. Тук проговаря деветстепенната божествена йерархия, ноуменалният свят, основа и защита на феноменалния свят на човека.
Като форма паметникът ще представлява три призми с основи равностранни триъгълници, поставени във вертикално положение и композирани така, че с по един от ъглите си да гледат една към друга, като трите външни стени опират в три от стените на един въображаем квадрат. Четвъртата страна е отворена и това е източното лице. Върху две от така образуваните вертикални повърхности, гледащите именно на изток, ще бъдат изписани текстът на едикта в оригинал на латински, така както е дошъл до нас, предаден от хрониста Лактанций, и преводът му на съвременен български език, направен от д-р Веселина Вачкова. Така започва „разказът” върху паметника, напомняйки с оригинала на текста на едикта и превода идеята за изминалото време и комуникативните системи, които го характеризират
В пространственото решение ще бъдат заложени допълващи основната тема елементи. До източната фасада например ще се стига с един подход „цитат” на антична улица, идваща от ул. „Раковски”, но започваща още в пространството на градинката и тротоара вдясно на паметника на Иван Вазов. Тази леко изместена ос на древната улицата, съобразена със съвременното градоустройство, фактически ще гледа в една проекция между двата храма – Св. София и Св. Ал. Невски. По една ирония, или с един подарък на съдбата, точно там под днешната настилка, вдясно от Св. София, има основи на антична базилика. Така че идеята този подход да има връзка с Храма получи още един импулс. Погледнато отгоре, този подход, заедно с призмите и пространството около тях, ще образуват един латински кръст, напомнящ модела на световното дърво, а и дървото на познанието. Тази каменна приказка, заредена с древна и вечна семантика, асоциира и темата за свещената пещера. Като наследници на тракийската култура, ние знаем, че това „преминаване” или „сливане” със свещената скала, символ на космическата планина и символ на подредения космос, е духовен акт на получаване на безсмъртие.
Раннохристиянската култура с цялото си богатство и дълбочина, със силата на идеите си и твърдостта на последователите си е истинският победител в историческата колизия, която ние днес осмисляме. Сердикийският едикт на Галерий е една кулминация в събитийността на античния свят, финалният акорд на една епохална тривековна борба. Победата на Христовата идея е победа на Учението за Любовта, което донесе Иисус Христос, проповядва и защити виталността му със саможертвата си на Голгота. Прогласяването на едикта е важно събитие в живота на Римската империя, защото променя идейната парадигма на римските граждани, като отваря вратите за развитие на християнската култура в римската империя, а оттам и на нейния наследник – европейската цивилизация.
В монумента са заложени и ще проговарят с цялата си дълбочина в символиката и други идеи, идващи от раннохристиянските времена, подчертаващи и развиващи основната идея. В метафориката на доктрината райската градина Едем е началото на човешкия път, а небесният Иерусалим олицетворява есхатологичния или религиозно-мистичния край на този път. Една от представите за рая като небеса например е представена в апокрифа „Книга на Енох”, а през по-късната епоха е интерпретирана и в последната част на „Божествена комедия” на Данте Алигиери. Там има девет небесни сфери и седем небеса. Тези „атрибути” съществуват и в нашата традиция, а и в учението за деветте ангелски чина, за което пише Дионисий и което възприехме като елемент от философията, заложена в концепцията за паметника. Във философията на девятката трябва да споменем и Григорий Цамблак. Когато става игумен на манастира „Пантократор” в Нямц, той съставя и произнася девет нарочни слова, които имат просветително значение за мисията на българите и за новозаветната богоизбраност като алтернатива. Йерархизацията в структурата на една доктрина винаги цели да покаже осъзнатите и постигнати степени на зрелост на човечеството. Това е естественият стремеж на хората към света на идеите, към сферите на духовността, към страха от бога, а това е платформа и гаранция за морала на обществото.
Словото върху „разказващите страници” по стените на паметника ще има и други акценти. Един текст ще отбелязва повода за издигането му и отношението на наследниците – съвременните граждани на София и градската управа. Уникалността на монумента ще бъде допълнена и с заложената идея това да бъде „жив” паметник. При откриването му, на стената, явяваща се западна фасада, ще бъде изсечен един посветителен фрагмент от тропар, а около него – имена на няколко мъченици от първите християнски векове. През следващите години или кръгли чествания, по предложение на един постоянен комитет и по решение на Общинския съвет, ще бъдат дописвани имената и на други мъченици. Пак по тяхно решение на свободните стени могат да бъдат изписани и имената на деветимата софийски светци, просияли в по-късната християнска традиция на София.
Ще бъде подчертана, разбира се, и ролята на император Галерий. Вариант на скулптиран портрет или текст ще разказва за суровостта, но и решителността на характера му, надмогнал тежката имперска традиция, най-вероятно преживял и метаноя, и събрал накрая смелост, постановил Едикта и станал герой на събитието. Ще бъдат изписани и имената на другите трима тетрарси с които заедно управляват по онова време – вторият август Лициний и цезарите Константин и Максимин. В логиката на развитото по принцип абстрактно решение, присъствието на император може да не е конкретно, може да е загатнато като обем на средната призма или символично отбелязано чрез латинско „I” с точка, напомнящо фигура с глава, но и значещо Imperium. Така контрапунктът между законите на Империята и идеите на мъчениците и светците, развит на една призма, става още по-осезаем.
Символиката на геометричните форми е родила култовата архитектура и това е в логиката на т.нар. сакрална геометрия. Монументалните, в смисъл съхраняващите памет, градски градежи с оглед функцията си трябва да бъдат решавани с по-тежък смислов заряд. Следвайки сакралните и строителните традиции и вменявайки и други нива на семантика, в проекта, който ви представям, ние, авторите, залагаме квадрат и кръг в основите на паметника, а чрез тях залагаме и двата основни аспекта на бога – обединението и божественото проявление. В приетата най-популярна символика квадратът е земното, а кръгът е небесното.. Квадратът – т.е. земята е още четирите посоки на света, четирите елемента, разпятието, четиримата евангелисти и т.н. Кръгът от своя страна е идеята за единството и цикличната активност на небето. Квадратът в структурата на паметника е заложен във външната страна на призмите с една съединяваща допълваща линия. Кръгът е във вътрешната, малко повдигната част между вътрешните ъгли на призмите. В неговото сърце е разположена осмолъчевата звезда или двойният кръст. Символът събира в едно и идеята за Великата богиня майка, и силата на нейния син Богът слънце. Приемник е Синът Божий, богочовекът Иисус, наследник на слънчевата символика, посредник на големите небесни идеи и защитник на човешката одухотвореност. Квадратът и кръгът внушават, но и изискват! Постигането на умно решение минава през познанията върху култовата култура на човечеството и нашето култово наследство, защото там е отразен вътрешният свят на човека. Докосването до него е една от големите цели на монумента.
В интерпретацията на знаковите елементи и тяхното преосмисляне в рамките на третираната тема стигаме до една друга от провокациите към земния човек – идеята за рая. Срещаме я в различни представи, свързани по различни начини с основните фигури на приетата и коментирана символика. Например визията за рая като град – модулира и в кръг, и в квадрат. Градът на Ромул, т.е. Рим, знаем, е бил квадратен, но каква е била браздата, която той разорал около града, не знаем. Интересни са и други аспекти на представите за библейския „град” – ето какво четем например, при св. Йоан – „…и градската стена имаше дванадесет основни камъни с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнето…” И в изписаните камъни, и в сакралните числа проговарят дълбините на познанието, обясняващи и човешката вяра, и човешкото безверие. Изборът наднича през интелекта и интуицията ни и обуславя всяка крачка от развитието ни.
Във формообразуващите идеи, заложени в проекта за паметник на Сердикийския едикт, ще откриете и още инвенции, и още „скрити” смислови елементи. Основните тела, напомням, са три призми – които лежат върху и завършват с равностранни триъгълници. И, ако продължим с проговарящата символика в равностранния триъгълник, тук излизат – пропорцията, хармонията и божествеността. А понеже тук проговаря и богатата символика на триадата, можем да прочетем още семантични формули, като: любовта, мъдростта и истината – минало, настояще, бъдеще – мисъл, слово, действие и др.
Културата на жертвата, както би могъл да бъде характеризиран светът, в който живеем, ще бъде друга важна тема, вградена в този знак, защото и Христовият живот, т.е. Христовата жертва, дойде да ни спаси и продължава да ни възражда вече 2000 години. Символиката и характеристиката на света, засвидетелствани при идването на Словото, са вградени в централния кръг и вписания в него двоен кръст. Има идея този кръст да свети, светлината да се плъзга по стените на призмите и да осветява имената на мъчениците, подчертавайки светлата идеята, за която те са дали живота си. В така осветената повърхност на западната призма „ще отлитат” почти графично загатнати и две птици, идеята за чистите човешки души, директно кореспондираща в композицията на паметника с имената на мъчениците и светците и техните многострадални души, търсещи покой в небесните селения.
Разполагането на Знака на едикта по протежение на античната Via sacra, пътят от укрепения вътрешен град към Свещения хълм, но и „пътят от единия към другия свят”, ще предизвиква богати асоциации. На подхода към паметника, успоредно на „цитатът” от античната улица, ще бъде разположен легнал паралелепипед – с ъгъл, потънал в земята, и ъгъл, сочещ нагоре, и с надпис върху наклоненото лице – Via Sacra. Тези допълващи идеята елементи, заедно със загатнатото продължение на улицата на запад от паметника, ще открият възможност за раждане на нови идеи и бъдещи решения, ще открият простор и за ансамблово мислене при експонирането на археологическите находки в София. Това може да инспирира и други „умни реплики” на съвремието.
Един ПАМЕТНИК НА ЕДИКТА ще обогати семантичната и семиотичната топография на модерния град София, толкова необходимо за самочувствието й. И понеже събитията следват идеите, трябва да кажем, че издигането му ще бъде както градоустройствен акцент, така и идеен фокус, възпитаващ и облагородяващ гражданите и гостите на София.
Амин!
Бъдете първият коментирал "Паметник на Сердикийския едикт"