Българската Православна Църква в изпитания

Лилия Ангелова

Определено краят на 2011 г. се оказа тежък за Българската православна църква (БПЦ).

Както заяви Пловдивският митрополит дядо Николай, става дума за „умишлен заговор срещу Църквата, чиято цел е да разруши нейните устои.”

Колко е прав само! Но шило в торба стои ли, че и нашите медии да си замълчат, когато пред очите им станало истинско Чудо. В разгара на световната финансова криза, сякаш за да окуражи всички бедни и многострадални българи, Господ направи така, че Варненският и Великопреславският митрополит Кирил да се появи в един от най-новите и скъпи автомобили, които се предлагат на световния пазар – Линкълн MKZ Хибрид, модел 2012 година!!! Не само това, но и Негово високопреосвещенство свидетелства пред журналисти за голямата си благодат и Чудото, като го потвърди гордо с думите, че „само американският президент се вози на „Линкълн MKZ Хибрид” и поясни, че е сменил пежото си, защото харчело много. Чудото се допълни и от факта, че дядо Кирил не се притеснявал от финансови проверки, защото новият му автомобил не бил купен с църковни пари.

Но това е то – българите сме си неверници. И макар че в интерес на истината подобни, но не чак толкова силни, чудеса от лукс в БПЦ се случват от доста години насам, ние все не вярвахме. На всичкото отгоре, вместо да благодарят от сърце на Господ за сторената на БПЦ благодат, Министерството на финансите и КТ „Подкрепа” веднага нададоха вой и пратиха проверка на Синода. И то с едни такива безбожни въпроси „Откъде Синодът има пари за луксозни придобивки? Как са разходвани в продължение на 10 години държавните субсидии за БПЦ? Как се плащат осигуровките на хората, които работят за църквата?” Та се стигна и чак до настояването за прилагане на Закона за досиетата и към БПЦ.

Светият синод първоначално бе готов да даде информация за проверката на сътрудниците на бившите служби. Но после, по идея на митрополит Кирил и на Неврокопския владика Натанаил, реши да не го прави под предлог, че БПЦ не е „религиозна общност”, а е „вероизповедание”. Юристи от Конституционния съд обаче ги обориха с тълкувателно решение що е то „религиозна общност”. Исканата информация за проверка на сътрудниците на Държавна сигурност (ДС) трябваше да бъде дадена. „Така в навечерието на великото и славно Рождество Христово Върховната църковна управа показа, че не се притеснява от огласяването на всепобеждаващото оръжие на Господа Иисуса Христа – Истината”, посочи в решението си Светият синод.

Междувременно, притиснат от неверниците на Чудото, а може би и от заплахата, че се отворят досиетата (Неведоми са пътищата Божии!), Варненският митрополит подаде оставка, недоволен от „управлението на Синода”. „Често висшите духовници вземат някакво решение, а веднага след това то или се отменя, или не се изпълнява реално”, каза той. Така в негово лице БПЦ изгуби един доста амбициозен бъдещ глава и „реформатор” „в разцвета на силите си”. Ами така де, както Господ е казал: „Приеми богатство, ако то е заслужено!”, коментираха от неговата епархия съкрушените му поддържници.

„Виждам намесата на лукавия в тази тенденция на анархия”, заяви пловдивският митрополит дядо Николай в своето Рождественско интервю пред Dnes.bg.  За проверките в храмовете той коментира, че няма как в институция на 2000 години да има трудови договори, тъй като „трудовият договор между епископа, владиката и свещеникът е актът на ръкополагането”.

Малко след това на 31-ви декември, в навечерието на Новата година, ние, миряните, станахме свидетели на едно още по-голямо чудо, което не се беше случвало в света от времето на светата Инквизиция. Но дори и тогава подобен род чудеса не са се развивали по нашите православни земи… Та на 31-ви декември БПЦ заклейми остро всякакви опити на медицината да се справи с репродуктивните проблеми на миряните. Ин-витрото и заместващото майчинство бяха заклеймени, защото „сериозно нарушават благословената среда и богоустановените форми на човешкото зачатие, чадорождение, отглеждане и възпитание”, защото „възжеланото родителство се превръща в самоцел, която измества първопричината на близостта между мъжа и жената – тяхната любов и копнежа им взаимно да се подпомагат и ощастливяват като личности с общ път” и защото „са израз на безразсъдно противопоставяне и усъмняване в Божията премъдрост, блага воля и спасяваща любов към нас, човеците. С тяхното прилагане донорите на човешки биологичен материал, лекарите и най-вече бездетните съпрузи показват, че не са познали или че са изгубили християнската надежда, което представлява тежка форма на безбожие, униние или богохулство, която св. пророк и цар Давид определя така: „Рече безумец в сърце си: „няма Бог” (Пс. 13:1). Според св. пророк Исаия: „Горко ономува, който се препира със Създателя си. Чиреп от земните чирепи! Ще каже ли глината грънчарю: какво правиш? и твоето дело ще каже ли за тебе: той няма ръце?” (Ис. 45:9).”

Тъй като тази Господня истина ни застигна в момент, когато всичките миряни още живеехме в духа на Рождеството, не бива да съдим спонтанно възникналия в интернет форумите въпрос: „Щяха ли светите отци да познаят бременната с Младенеца Дева Мария, ако я срещнеха на пътя си? Та нали и тя е заченала не по установения от Бога ред на земята, нито от „близостта между мъжа и жената”, а да не говорим, че е носела в утробата си най-големия Богохулник, Който Се направи равен на Отца!”

Притеснени до смърт в ХХІ век БПЦ да не анатемоса ин-витро родените деца, родителските организации реагираха светкавично. „Сдружение „Зачатие” и фондация „Искам бебе” непрестанно работят за повишаване информираността на обществото за истинската същност и причините за безплодието, за неговата профилактика и начините за лечението му”, се казва в становището им. „Наша основна цел е обединяване на хората и сваляне на клеймото на безплодието като наказание за грехове, което от векове религията налага най-вече върху жената.”

Такова фиаско за годината наистина никой не си е представял за БПЦ. Дори скептиците вече проумяха неотложността на искането към ООН за допълнителен текст към клаузите за правата на човека: „Да премахне прилагането на „анатема” в религиите и понятието „враг” в социално-гражданските отношения.”

2012 г. започна с опровержения как БПЦ не е срещу ин-витрото, а само срещу сурогатното майчинство. Заваляха закъснели, някак нелепи, извинения за проявеното невежество. Твърде късно, за да спасят авторитета на институцията.

2012 г. започна и с подписка на леви български интелектуалци за защита на БПЦ. „Отродителската психология се прокламира като едва ли не първо условие за приобщеността ни към Европейския съюз от политици и за жалост от някои медии. С отблъскващи манипулации се прави опит да се подменят фундаментални ценности, каузи и национални цели. Преследва се подлата цел достойните архиереи, които защитават православието и отечественото достойнство и чест, да бъдат принизени в очите на паството”, се казва в подписката, явно по повод предстоящото отваряне на досиетата.

Но ние не можем да не го поискаме. Ние трябва да знаем дали в нарушение на светото тайнство на изповедта, някои са докладвали изповедите ни на ДС. Дали в нарушение на обета за „нестижание” някои не превърнаха в разграден дом имотите на БПЦ и не се облагодетелстваха лично. Най-сетне, трябва да сме наясно кому служи БПЦ през последните няколко десетилетия. Това поне й го дължим – и като историческа памет, и като дълг към заслугите й. Защото очевидно е извършена подмяна – и на ценности, и на служение… И този подмяна не е извършена от нас, обикновените, „отродили се” миряни, уважаеми господа леви интелектуалци и бивши интернационалисти-атеисти. Защото за нас е несъмнена и дълбоко съкровена вярата, изказана от Пенчо Славейков в неговата „Кървава песен”: „Бог и България са единство в двойна плът!”

П.П. Междувременно, докато подготвяхме този брой на вестника за отпечатване, станаха ясни резултатите от проверката на Комисията по досиетата за агентите на ДС сред висшите духовници в България. Резултатите са трагични. От 15-те проверени членове на Светия синод, 11 са били сътрудници на ДС. Сред агентите на ДС не са само патриарх Максим, Ловчанският митрополит Гавриил, Доростолският митрополит Амвросий и най-младият сред висшите духовници – Пловдивският митрополит Николай. В повечето разкрити досиета няма дати за снемане от отчет (т.е. са действащи), има данни, че срещу доносите са получавани заплащания. Повечето агенти са били към Шесто управление (политическата полиция), други – към Първо управление (разузнаването), а един е бил и в контраразузнаването.

Ако краят на 2011 г. се оказа тежък за БПЦ, то началото на 2012 г. е наистина катастрофално. За нас остава единствено надеждата, че Църквата, подобно на своя Господ Иисус Христос, ще успее да възкръсне от пепелищата на комунистическото си минало и ще съумее да бъде вярна не на буквата, а на Духа на Неговото Учение на Любовта. Защото буквите, написани от хората, с времето избледняват и се изтриват, но Духът остава.