ОГНЕН ТЕРОР

Лилия Ангелова

Един призрак броди из България. Всякъде откъдето мине, след себе си оставя горящи автомобили. Това е новото бедствие за страната ни. Да, такива спорадични палежи на автомобили има и в Германия, и в Европа и в света като цяло. Но в България това се превърна в терор. С една-единствена жертва – напълно невинният собственик на автомобил.

Кой стои зад тези изстрадани клади в душата на изчезващия „средно заможен българин”? Та нима той не е и без това депресиран от икономическата криза и страховете си за бъдещето?

Пироман, пиромани? Едва ли. Твърде много са палежите, и то в цялата страна – над 50, а и са твърде нагли.

„Застрахователни” интереси? Та нали само преди няколко месеца бяха приети новите разпоредби на „Застрахователния кодекс”. Застрахователните компании вече нямат право да слагат стикери по колите с Каско при тях. Това наистина доведе до отлив в застраховането на автомобили. По данни на Комисията за финансов надзор към септември т.г. незастрахованите коли бяха над 22% и нарастваха! Сега „сплашването” върши работа и хората масово се застраховат.

И все пак?

Дали е случайно, че първите палежи започнаха в нощта, когато се навърши точно един месец от първия тур на изборите – 23.11.2011г. Тогава изгоряха 6 коли в София. Продължиха ударно в нощта, когато се навършва точно 1 месец от балотажа – 30.11.2011г., тогава горяха 15 автомобила. След това палежите ескалираха. Какво толкова се случи на тези избори, би ли могло да провокира такива действия за дестабилизация в България?

Въпреки големите надежди за победа на БСП, ГЕРБ убедително спечели президентскaтa надпревара. Последните илюзии на БСП за участие във върховната власт бяха разгромени. „Победата ни радва, но тя е и голяма отговорност”, заяви още при обявяването на резултатите премиерът Борисов.

Тази победа осигури така необходимата стабилност на управлението при провеждане на реформите най-вече на съдебната система. Именно заради нея и заради недобрите резултати в борбата с корупцията ЕС и САЩ бяха и са недоволни от България. „Правителството вече не може да се извинява с наследеното от предишното управление”, заяви в прав текст на 7 ноември т.г. в интервю за БНТ американският посланик в София Джеймс Уорлик.

Но след изборите, верни на себе си, победените реагираха, то не бяха обединения на недоволни, то не бяха тайни съзаклятия, то не бяха тракторни протести, то не бяха протести за пенсионната рефома, то не бяха земеделски протести…! Сякаш целокупният български народ „наду гайдата” в хор, а медиите услужливо играеха по нея. Но някак си не беше достатъчно! Колкото и да го „будеха”, средностатистическият българин, видял вече всичко и претръпнал, не се вдигаше на бунт. И ето – този огнен терор! Ти, обикновений гражданино, нощем спиш ли спокойно? Не смей! Някъде там в нощта броди призракът на огнения терор! „Родната полиция не те пази”, плъзна злорадо по всички интернет форуми!

Някои се опитаха подпалвачите да изкарат герои. Но не са! Никога не са били! Ние, които помним комунизма, знаем. Знаем и за инструкциите на Ленин: „В похода срещу буржоазията да не се спираме пред нищо, даже и пред терора”; „Да се води безпощадна терористична борба срещу цялата буржоазна измет”. Тук спестявам потрeсаващите с жестокостта си подробности на инструкциите! Да, същият „чичко Ленин”, чиито статуи и бюстове стоят наредени като най-скъп носталгичен спомен в новооткрития музей на социалистическото изкуство в София. За жалост младото поколение никога няма да научи за методите им на работа със Сталин. Както и за жертвите на терора им, както и за абсурдите на управлението им! Те са спестени за посетителите на този „музей”. Да бяха го кръстили „пантеон”, не музей.

Но колкото по-малко знае и помни, толкова по-лесно се манипулира народът.

На 13 декември, сякаш обобщавайки „революционната ситуация”, държавният глава Георги Първанов (Гоце) постави под съмнение пълния мандат на настоящите управляващи.

„Палежите, това е бунтът на потиснатите, една по-висша степен на изява на стаеното недоволство”, каза един известен наш политически журналист с досие. Той вероятно не знае, че опитът да се героизира терорът е сам по себе си престъпление. Защото като стратегия, тероризмът се основава на психологическия натиск, се казва в чудесния доклад на Наталия Христова „История на терора”. Терористите се опитват да наложат волята си над цялото население и въздействат като всяват страх.

Колкото и да имаме забележки към управлението на ГЕРБ, ние не можем да отречем неизбежната необходимост от реформи в страната. И тук е нашата гражданска и политическа отговорност. Защото чуждата вина не е наша невинност!