 |
Антон Луков, Варна
След като Кирил Йорданов ще бъде кандидатът на ГЕРБ за кмет на Варна, става безпощадно ясно, че предстоящите местни избори ще бъдат съдбоносни в буквалния смисъл на думата. И въпреки че новините (за сега) се въртят главно около личността на Йорданов и неговите политически еквилибристики, всъщност залогът е много по-голям.
Битката за Варна на практика се превръща в битка ЗА и ПРОТИВ демокрацията.
Не случайно медийните партньори на Кирил Йорданов се опитват да насочат предизборният дебат в тесните рамки на личните интриги. Принизяването на кампанията е търсено съзнателно и се налага със забележителна методичност. Днес например, се кокетничи по темата „Всички срещу Кирил Йорданов”. За да могат утре всеки пробив да го представят като своя победа. И най–вече като победа на гениалния кмет, който с шахматни ходове разбива ОФ–то на посредствените си врагове. А че дори БСП може да бъде пробита, стана ясно от подкрепата на Янка Такева за Йорданов.
Истината е, че тях не ги е страх от никакви политически интриги, договорки и прочее клетви за общи фронтове. Просто защото така се играе на техен терен и самоувереността им е непоклатима. Убедени са, че рано или късно всяка коалиция срещу Кирил Йорданов може да бъде разядена и в интерес на истината събитията от минали избори са класическо потвърждение, че най-често се случва точно това.
За първи път обаче има реална вероятност теренът да бъде сменен.
Прекалено наглата демонстрация на консумация на власт във Варна предизвика небивал интерес към модела на управление, практикуван вече 12 години. Все по-очевадно става, че 300 човека източват ресурса, създаван от 300 000 души.
Накрая на хората им писна градът да бъде управляван от безогледни властови кланове, които демонстративно се гаврят с институциите и правилата.
И варненци започнаха да си задават въпроси, чиито обхват далеч надхвърля простото обсъждане на качествата и недостатъците на Кирил Йорданов. И съответно търсят (и намират) отговори, които пораждат трайни нагласи за промяна.
Или казано с думи прости: да се бориш срещу Кирил Йорданов вече е кауза.
И е престижно!
И обратното.
Подкрепата за Кирил Йорданов е символ на ретроградност.
Даже срамът започва да се завръща във Варна. Опитайте се да намерите поне един човек, който да си признае, че на миналите избори е гласувал за Кирил Йорданов! Свидетели сме едва ли не на чудо! Напоследък всички варненци ентусиазирано отричат този свой грях – сякаш друг електорат от друг град е преизбирал кмета си три пъти.
Оптимистично погледнато, ситуацията има всички шансове да стане още по–лоша за управляващите в морската столица. Особено след като ГЕРБ направи своя избор в морската столица. Покрай Кирил Йорданов беше повлечен към дъното и имиджът на ГЕРБ като реформаторска партия.
Проблемът обаче си е техен.
Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи!
Вчера гледах в мрежата „дебата“ Киро срещу Марешки. Любимият ни кмет разкри каква е гаранцията на асфалта полаган в най-хубавият град за живеене. Цифром и словом… 1 год. Така ме напуши на смях, че даже пренебрегнах махленското му поведение. Че как да му стигнат парите бре, като сека година трябва да започва от начало. До колкото знам в Хърватия тази гаранция е 8 години. Или с думи прости: Тандемът Инжстрой-Киро си имат златна кокошка. Тема за размисъл е и : Как на другите общини парите им стигат ? Варна е града с най-отчайващо състояние на пътищата. Защо в циганската махала, където никой не плаща данъци и 90% от къщите са незаконни, се преасвалтират улици ? Знам,че бат Киро е твърдо против незаконното строителство. Бутна 2-3 коптора на циганите и толкова. Явно двойния аршин толкова мери. Да ни е честит и да му се радваме. Всяко негово нещастие ще е малък празник за мен.