Уважаеми читатели и съидейници,
Вестник „Прелом” предоставя трибуна на двамата кандидати в предизборното им състезание. Българският демократически форум, воден от съзнанието за необходимостта от единство на десните сили, ще подкрепи избрания на 12 юни 2011 г. кандидат за президент.
СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ
евродепутат от Синята Коалиция кандидат за Президент от ДСБ
Г-н Малинов, кой е компасът на бъдещия президент – човекът, общността или държавата?
Президентът олицетворява единството на нацията. Но аз тръгвам от десницата. В този смисъл се обръщам в момента към общността на демократите в България – те да ми дадат сила и самочувствие, за да мога след това да обединя колкото се може повече хора на реалните избори.
Защо е необходим на България президент от десницата?
Преди всичко е необходим човек от новото поколение. Новото поколение в България, това са хората, които през 89-та бяха в студентска възраст, в началото на своята професионална кариера. Самият факт, че голяма част от нас сме се образовали в чужбина, но сме избрали да останем тук, означава, че ние дълбоко приемаме демократичните промени и искаме да живеем в демокрация. България има нужда от такъв човек, който да покаже наистина на нашите партньори и на света, че българските граждани вече избират хора от новото поколение за свои лидери.
За успех на изборите е необходимо обединение на десните избиратели, което не може да бъде постигнато само с договореност между лидерите на политически формации в дясно. Какво ще бъде Вашето лично послание като кандидат на обединената десница към избирателите?
Това, което казвате, е най-добрата аргументация на идеята за първични избори, която винаги съм подкрепял и защитавал.
Десницата винаги е била уважавана от избирателите в България, дори и от тези, които не са гласували за нас. Десницата стана символ на смели решения, на компетентност. Десницата наложи няколко неща в българската политика – членството в Европейския съюз и НАТО, смелите реформи. Тези неща са наш патент, наше дело, наша запазена марка.
Десницата през годините на прехода беше много пъти несправедливо, незаслужено критикувана за корупция, за прекалено безразличие към избирателите, едва ли не за жестокост по време на реформите. Всичкото това е част от нашия образ. Човекът от моето поколение, или аз, олицетворявам точно онова от прехода, което ми се струва, че всички биха признали като позитив – професионализъм, решителност, ценности; същевременно не нося нито един от негативите.
Какво е първото нещо, което ще направите, когато влезете в Президентството?
Веднага бих оказал директна подкрепа на Закона за прочистване на дипломатическите служби. Дано не се наложи да чакаме до есента да бъде гласуван, но това е нещо, от което в момента България има остра нужда и президентът директно може да подкрепи, било с обръщение към Народното събрание, било просто с отказ да спира повече действията на правителството и на външния министър.
Благодарение на сегашния президент, принадлежността му към ДС, енергийната обвързаност с Русия и именно скандалите с посланиците-агенти, във външнополитически аспект България все още създава впечатление на страна, която не може да се освободи от миналото си. Каква е Вашата визия за промяна?
Като евродепутат и член на Европейската народна партия искам да кажа, че това впечатление въобще не е малко. Всички знаят за Първанов, всички знаят за писмото му до Милошевич; всички знаят че идва от БКП, че е бил върл националист в началото; всички знаят, че е бил в Държавна сигурност.
Така че е много просто – с новия човек идва нов образ. Аз наистина съм различен от Първанов и ще представлявам наистина ново поколение в българската политика. Аз нямам обвързаност с предишния режим. От него съм получил само средното си образование – никакво назначение, никакви привилегии. Нямам никаква обремененост. Връзката ми с Европа и с начина, по който мислят европейските партньори, е много по-дълбока. Освен това като професионален политолог аз съм на „ти“ с европейските идеи и институции. Преподавам политическа теория, първите преводи на християндемокрация и консерватизъм са мои. Така че съм във връзка с европейската десница далеч преди да стана политическа фигура. Защото съм минал по другия път към консерватизма и християндемокрацията – преди политиката при мен дойде знанието. Това ме различава от почти всички останали.
Прави впечатление, че двайсет години след детронирането на властта на пролетариата, президентската институция продължава да раздава награди и ордени за заслуги на лица, които са се ползвали с облаги и по времето на комунизма. В същото време единични са случаите на израз на почит към тези, които идеологията навремето наричаше „враг на народа”. Например Илия Минев, който е най-дълго престоялият затворник (повече от Нелсън Мадела), беше награден едва 2000 година, и то посмъртно. В този смисъл как гледате на проблема за отговорността на държавата към борците за свобода?
Ако трябва да бъда съвсем откровен, при Първанов имаше систематичен опит за реабилитация на хора от предишния режим. И както се казва, само за цвят пускаха и демократи, или буквално хора, които не са обвързани с предишния режим и с левицата. Естествено, че и в левицата има хора, които заслужават да бъдат зачетени, но Първанов просто наруши всякакъв баланс и всякаква етика. Това е нещо което, ако Синята коалиция излъчи президента в мое лице, ще има един защитник, който ще се опита не само да балансира нещата, а да установи нови критерии.
Кое спря просперитета на новата българска държава?
Мисля, че нерешителността по средата на пътя и грешният ход. Първото правителство на Филип Димитров практически не можа да направи една година. След това – изключително грешна посока. И след като 1997 и 2001 година нещата бяха поправени и България тръгна решително по правилния път – геополитически и икономически – дойде отново някакъв отказ. И то, разбира се, отказ чрез много коварна измама. Тогава, през 2001 година, българите нямаше да гласуват за БСП, беше очевидно. В този смисъл комбинацията от тежко наследство, кадри на Държавна сигурност, носталгия по комунизма, също и невъзможността да се промени нещо чрез избор или решения, които идват чрез политическите избори, не позволи ние да скъсаме категорично с тази идеология.
Ние като че ли сме склонни да избираме верния път едва когато сме опитали всички грешки. Да се надяваме, че сега след Сакскобурготски, след Станишев и след Борисов, хората отново ще се върнат към синята идея и към тези, които ще се опитат да я олицетворят на президентските избори. Тъй като кандидатът за президент най-лесно може да олицетворява и да обединява.
Много говорихме тези години за демокрация. Изминаха 20 години, оказа се, че някак си не е достатъчна демокрацията. Според вас какви нови ценности са необходими?
Няма нови ценности, които да са необходими. Няма за какво да търсим нещо ново. Мисля, че християнските ценности са предостатъчни, за да може демокрацията да е ефективна. Защо трябва да търсим нещо ново? По-скоро трябва да строим по-стабилно и да не се отказваме от нещата, които са важни за нас, дори и да не са популярни за момента. Не мисля, че трябва да се търси нов морал. Няма нов морал. Аз се придържам към стария морал, не обаче отпреди 50 години – към стария морал, както се казва, с двехилядигодишна давност. Как виждам България след 20 години? Една от най-хубавите страни в Европа, където всеки иска да дойде, за да си почине, за да се нахрани и за да си напълни очите с красива природа. Много здрави хора, с висок стандарт, едни от най-образованите млади хора по всички стандарти. С много магистрали, без газопроводи. Градината на Европа!
Какво може да направи Президентът за това тези млади хора да остават в България и да работят тук, да са активни граждани, да участват в управлението на страната?
Като работи за това в България да няма корупция и да има правила, да живеем по правилата. Моята убеденост e (тъй като преподавам и имам непрекъсната среща с млади хора), че младите хора не бягат заради по-ниския стандарт, а защото не вярват, че могат да бъдат оценени по достойнство; че тук няма тези правила, които им гарантират срещу вложен труд, старание, да намерят работа и тя да бъде достойна. Това е, което ги гони. И президентът сякаш е призван по Конституция да бъде острието в битката срещу политическата корупция и защита на правовата държава. Това между другото Първанов по никакъв начин не пожела да направи, защото неговите спонсори просто бяха от другата страна на барикадата, на която сме ние.
Напоследък национализмът понесе доста критики благодарение на един негов интерпретатор, който се показа готов да жертва и етническия мир за собствените си лични интереси. А за БДФ в национализма няма нищо отрицателно, трябва да имаш съзнание за национален дух, за народ, за Родина или за нещо, което е по-голямо от теб, за просперитета на което си струва да се прави саможертва. Какво е Вашето отношение към национализма?
Национализмът в България трябва да бъде свързан с християнството, демокрацията и твърдата убеденост, че ние трябва да заемем по-добро, достойно място в Европа. Това е национализъм, който е насочен към увеличаване престижа на България и вяра във възможностите. Това което прави Волен Сидеров, не е нито християнско, нито е националистическо – то е едно изключително дребно и злобно поведение на лидер на изчезваща партия. Това трябва да се запомни. Националистите и техните идеи са други.
Интервюто взе:
АНГЕЛИНА ПРИМОВА
Бъдете първият коментирал "Интервю със Светослав Малинов"