Подкрепи и мен ръката

Васил Данов

В една държава, която се управлява с разум,
бедността и нищетата са срамни.
Kогато тя се управлява без разум,
богатството и почестите са срамни.

Конфуций

До днес сините не бяха изпадали в толкова критична ситуация. След като стигнахме до печалните 1,8 %, може би ще бъде честно да признаем, че т. нар. стара десница не съществува. Стопила се е. Преляла се е в гневното мълчание на 40-те процента негласуващи. Или се е прехвърлила към бързия поток на ГЕРБЕР-ските кариеристи.

Сполай ви, сини българи! Никой няма право да ви кори, да ви търси сметка или да ви дава акъл. Две десетилетия вие въртяхте маховика на бедната българска история, понесохте страдания, предателства, покруси, подигравки и унижения, погребахте малък бизнес и професия, станахте жертва на дребна и по-едра организирана престъпност, често наричана у нас (кой знае защо) и политика.

Накъде сега?

Вероятно към нови форми на политически живот. Към нова, новосъздадена или преучредена десница. По примера на онези яростни протестанти, за които през 17-и век Английското кралство станало тясно, а Англиканската църква – фалшива и натруфена. И с грамаден риск за живота си натоварили оскъдната покъщнина, грабнали дребни дечица, жени и стари родители и тръгнали през безбежния океан да сбъднат мечтите си за нов, по-справедлив и чист живот.

Нови лидери, нови формации, нови съюзници може би трябва да потърсим ние, изтерзаните от комунизъм българи, така и не дочакали тържеството на принципите, за които погинаха толкова человеколюбци.

Нов път със същите съмишленици, с верните приятели и събратя по идеали, с които заедно остаряхме по митинги и изборни събрания, без да дочакаме тихата утеха на хората, видяли как Словото се отлива в Дело.

Не унивайте, свестни люде!

Както казват старите хора във Великотърновско: „Не сме били Бога с камъни, че толкоз да страдаме!”. Не пада вечен мрак над страната ни. И който иска да стори нещо за Отечеството, за себе си и за най-скъпите си хора, още от днес да впряга мисъл и воля, за да не се вайка, че късметът пак го е отминал. За да не гледаме по родните площади „кючеци на победата”, милиционери, предрешени като народни будители, небивши комунисти, зовящи на борба срещу тоталитаризма, упражняван не от тях. А Лепа Брена и Стоичков да ни казват за кого да гласуваме.

И на Хелоуин, и след него тиквите са си тикви.

А денят на Вси светии нивга не е бил тачен български празник!

About the Author

avatar
Асен Величков
Роден на 28.06.1980 г. Завършва Софийския университет „Св. Кл. Охридски” с бакалавърска степен по „Културология” и магистърска степен по „Международни отношения”. Специалист в областта на политическите анализи. Разработвал е и управлявал европейски проекти в областта на културата.

Бъдете първият коментирал "Подкрепи и мен ръката"

Оставете коментар

Email адресът ви няма да се публикува.


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.