Д-р Марко Арндт: Eвропейската идея не бива да пропадне

С д-р Марко Арндт, ръководител на бюрото на Фондация „Конрад Аденауер” в София, разговаря Иво Касабов.

Г-н Арндт, Фондация „Конрад Аденауер” има своята немалка заслуга за развитието на демократичните процеси в България. Веднага след 10 ноември 1989 г. тя организира множество обучителни семинари, които подпомогнаха прохождащата ни демокрация. Много млади хора, минаха през тези школи. Днес голяма част от тях вече са реализирани политици и са в ръководствата на десните партии, включително и на Български демократически форум. Каква е дейността на Фондация „Конрад Аденауер” в момента?

За Фондация „Конрад Аденауер” работят общо 80 служители в над 120 държави от целия свят. Тяхната дейност е съсредоточена в четири основни направления: подпомагане на демокрацията, развитие на правовата държава, развитие на медиите, а също и опазване на човешките права. Тези четири направления са разбити на подтеми и множество задачи, които се изпълняват от нашите служители, съобразно проблемите и потребностите на дадената държава. Към тях имаме две регионални програми, обслужващи десетте страни от Югоизточна Европа. Това са „Развитие на медиите” със седалище в София и „Развитие на правовата държава“, базирана в Букурещ.

За работата ни в България изготвяме три годишни програми с конкретни цели, които следваме. Тези цели са разделени в няколко категории – развитие на партиите в дясното пространство, подпомагане на социално и политически ангажирани млади хора, подпомагане на православната църква и диалога между православната църква и политиката. Естествено за нас са важни и всички европейски теми, особено тези с фокус върху външната сигурност на ЕС и значението й за България. И последната група от цели се отнася може би до една от най-важните теми – равносметка и съхраняване паметта за престъпленията на комунизма.

Вие следите внимателно процесите в дясното политическо пространство на България. Какво е мнението Ви за тях?

Това, което ме изненадва в България е, че партиите се групират само или в ляво, или в дясно. Няма я по-широката палитра от политически партии. Например в Германия има, като започнем от най-ляво – левицата на бившите комунисти от ГДР, след това минем през социалдемократите, в дясното пространство – Християндемократическия съюз в коалиция с Християнсоциалния съюз, партията на зелените и сега отскоро – пиратската партия, а в центъра имаме Либералната партия. Такъв широк спектър в България не се наблюдава. Това, което ме изненада в България например, е, че няма партия на зелените така силна като екологично движение. Няма и типична либерална партия. Също ме изненадва и партията на етническите турци, която естествено се наименова по по-различен начин. Но така или иначе тя си е партия за прокарване на интереси, което лесно може да бъде проследено как точно се случва.

Относно десния спектър – изненадан съм, че по-скоро става въпрос за разединяване, а не за обединение. Имате например 5 партии, които са членки на Европейската Народна Партия. Логично би било те да се обединят. Разбира се, не непременно в една партия, но поне да образуват предизборна коалиция и така да демонстрират една обща сила. Защото причините за разделението между тях не са идеологически, а са маргинални и дори междуличностни. И това трябва да се преодолее. Не знам сега дали социалистите не демонстрират същото, като наблюдаваме това съперничество между Първанов и Станишев, но аз мисля, че при тях няма да се получи такова разделяне. Пожелавам на десните да могат да се обединят по някакъв начин и това разединение да спре. Наблюдавам и г-жа Кунева, която вероятно ще състави политическа партия. Не е ясно още дали тя ще е в центъра или в дясно на политическия спектър. Нищо чудно да отиде в дясно и да образува шестата партия, член на ЕНП. Но общото ми мнение е, че чак толкова партии не са нужни за един нормален политически живот в страната.

Вие сте вече повече от година в страната. Какво е Вашето впечатление за политическата култура на младите хора в България?

Според мен не можем да говорим общо за младите хора в България. Трябва да направим разграничение – по образователен и социален статус, опит, възраст… Последните местни и президентски избори показаха, че младите хора, живеещи в градовете, по-скоро са с десни убеждения. И те са определено прозападно ориентирани. Обратно – гласоподавателите на левите и БСП са по-скоро по-възрастни и по-скоро от малките градове и селските райони. Но като цяло мнението ми е, че младите хора са ориентирани към Западна Европа и ЕС и именно като такива те са потенциалните гласоподаватели на десните партии. Казвам го, като имам предвид и колко много млади българи учат в чужбина и конкретно в Германия. Като цяло обаче мисля, че тенденцията е същата като в Западна Европа – интересът към политиката на младежите не е висок.

Как виждате бъдещето на Европейския съюз? Каква е Вашата представа за него като обединение на толкова много и различни нации?

Първо Европа не трябва да бъде разглеждана само като икономически съюз. Да, разбира се, имаме вътрешен пазар, свободно движение на хора и капитали, обща валутна единица – еврото, Европейска централна банка. Но на Обединена Европа не бива да се гледа само от тази гледна точка. Има нещо, което се забравя от много хора, родени след Втората световна война – Европейският съюз е и един мирен проект. Това означава, че хора, които имат различна история, проблеми и противоречия ще трябва да ги разрешават по мирен път – без оръжие.

И второто важно нещо – ЕС трябва да се стреми и трябва да осъществи според мен, равни или поне близки икономически взаимоотношения между различните си единици вътре в съюза. Това вероятно трудно ще бъде постигнато. Дори в Германия още не сме го постигнали и имаме различия в отделните региони. Но все пак в страната ни има солидарност и това особено е видимо, когато погледнем областите от бившата ГДР – те имат същата възможност да се развиват, както и тези от Западна Германия. Подаръкът, който получиха западноевропейските държави след 1945 г. – да бъдат свободни, им носи и задължението да помогнат сега на тези, които не са имали този шанс. А това мисля, че е много важна задача на Обединена Европа. Европейската идея не бива да пропадне.

Какво бихте споделили от германския опит по отношение на досиетата на бившата ДС? В България все още има доста проблеми – неотворени досиета, нови разкрития на агенти, спекулации. Тази тема се дискутира вече 20 години…

В едно свое изследване ръководителят на мемориала „Хоеншьонхаузен“ (бившият главен следствен затвор на ЩАЗИ) е направил съпоставка на законодателствата в бившите комунистически държави по отношение на ДС. Изводът, до който е стигнал, е че България има доста модерен закон. Той дори може да бъде сочен за пример. Доколкото знам, всеки български гражданин сега може да си види досието – информацията е достъпна за всички.

Да, наистина, но този закон в България влезе твърде късно в сила и бившата ДС успя да прикрие следите си. И днес България все още остава заложник на миналото си.

Вярно е, че в България твърде късно се прие един такъв закон – доколкото знам, той е от 2007 г. и дори влезе в сила чак през 2009 г. В Германия веднага след промените самото гражданско общество блокира централата на ЩАЗИ и по този начин много малко неща са могли да бъдат изнесени или унищожени. Дори и малкото документи, които все пак са унищожени, технически са възстановени като оригинали. В България, за съжаление, доста голяма част е била унищожена, но все пак достатъчно има. Ето, последните примери с досиетата на Светия синод. И затова е много важно да има достъп до тези документи. Дори да не е цялата, но поне част от истината стои и хората могат да се запознаят.