„Македонска звезда” – сборник, който всеки българин трябва да има

 
На 2 юли 2012 г. в салона на Народно читалище „Славянска беседа–1880” премиерно беше представена книгата „Македонска звезда”, ретроспективна антология за малките българи, 1909-1910 г.”, чийто съставител е литераторката и журналистката Таня Казанджиева. Културното събитие беше организирано от кръг „Слово”, което от една година насам провежда подобен род прояви в салона на най-старото софийско читалище.

 
СЪСТАВИТЕЛКАТА на сборника Таня Казанджиева е журналист и изследовател на българското културно-историческо творчество зад граница с акцент върху бежанския въпрос, засегнал съдбата на хиляди прокудени тракийци и македонци. Завършила е СУ „Св. Кл. Охридски”, специалности – педагогика и френска филология. В Европейския университетски център в Нанси, Франция, получава висша европейска диплома по специалността „Европейска цивилизация” и специализира „Информация и комуникация” в Университета Нанси–ІІ във Франция. През 2006 г. защитава докторска дисертация към СУ „Св. Кл. Охридски” – „Медиа, фолклор и литература – Бежанската фолклорна култура в медийното пространство на вестниците „Тракия” и „Македония” от началото на XX в.” През 2003 г. по повод Илинденско-Преображенското въстание в съавторство с проф. Надежда Драгова издава сборника „Македония в рисунки”, който днес се е превърнал в библиографска рядкост.

Премиерното представяне на сборника „Македонска звезда” в НЧ „Славянска беседа–1880”, организирано от кръг „Слово”, привлече голям брой привърженици на българската кауза, които се обединиха около факта, че тази книга трябва да стане достояние на колкото се може повече български институции както в страната, така и в чужбина, както и че уводната част на книгата задължително трябва да бъде преведена на английски език. В програмата взеха участие танцьори от ансамбъл „Гоце Делчев” при ВМРО–София, които изпълниха чудесния танц „Край Вардаро”, а две момичета от ансамбъла прочетоха стихове от книгата, включително с Камелия Казанджиева, член на кръг „Слово”, която много вдъхновено прочете две приказки от книгата и обеща да направи рецитал с децата в детската градина, в която работи, по стихове от сборника „Македонска звезда”. Отношение по книгата взеха проф. Надежда Драгова, Иван Николов – директор на сп. „Македония-България” и г-жа Виктория Христова – една от внучките на Петър Завоев, първият редактор и създател на „Македонска звезда”. В залата присъстваха и другата внучка на П. Завоев, Цветелина Георгиева, както и правнучката му Мария Дамянова.

 
ЗА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКОТО СПИСАНИЕ „МАКЕДОНСКА ЗВЕЗДА”, излизало в България в първото десетилетие на по-миналия век, доскоро почти нищо не се знаеше в България, или както пише съставителката на сборника в уводната част на книгата, то е било „встрани от погледа на изследвачите”. Идеята за неговото създаване възниква в юнашкото дружество „Младеж” в гр. Воден в Егейска Македония, тогава все още част от Османската империя. Юнашките дружества, създадени през 1895 г. във вече свободната част на България, развиват спортна и възпитателно-образователна дейност – издават книжнина за българите както в освободена България, така и за останалите в пределите на Турската империя македонски и тракийски българи.

„Македонска звезда” е одобрена от Министерството на народното просвещение с окръжно № 5122 от 8 май 1909 г. за ученическите библиотеки в Царство България и от светата Българска Екзархия с писмо № 4408 от 15 май 1909 г. за библиотеките на основните училища в Македония и Одринско и „за учениците от тия училища”. Голямата цел е „младото поколение от двете страни на граница да умее да комуникира на общ, литературен български език, да познава и разпознава, да съхранява кодовете на общата етнокултурна идентичност, както чрез спецификата и проявленията на локалната, така и на вече развиващата се в европейски контекст култура на независимата част от двете страни на границата и ги подготвя за предстоящо обединение, което исторически не се случи”.

Както в сборника, така и по време на премиерното му представяне, Таня Казанджиева подчерта голямата заслуга на редактора на „Македонска звезда”, Петър Завоев, който ще се окаже поредният незаслужено забравен от обществеността българин. Роден е в град Щип, Македония в семейство на будни и образовани българи, чийто роднина е Александър Балабанов. След 1909 г. семейството на Петър Завоев напуска Македоноя и се установява в България. В столицата започва да се занимава с журналистическа дейност, а след Младотурската революция за кратко е и специален пратеник в Македония на в. „Българска независимост”. Там той вижда какво се случва в Македония след Младотурската революция, установява контакти с видни интелектуалци и написва психологическия си роман „Кривата круша”. През 1909 г. създава списанието „Македонска звезда”, около което събира едни от най-добрите тогава български писатели: Трифон Канев, Симеон Радев, Цанко Церковски, Цоньо Калчев, Стоян Русев (дядо Благо) и др. В него сътрудничат с великолепните си картинки и илюстрации художници като Иван Енчев–Видю, Георги Машев, Хараламби Тачев, Константин Щъркелов и др.

От сборника „Македонска звезда” научаваме за рубриките в списанието с голямо жанрово разнообразие – стихотворения за деца и юноши, приказки, разкази, басни, гатанки, скрити картини, рисуване за деца. Всяка една от тях е придружена с красива илюстрация на някой от посочените художници. За хубавото оформление на сборника се е постарало издателството „Мария Арабаджиева”.

По време на Балканската война списанието спира да излиза, но неговият редактор и сътрудници продължават да пишат за други български вестници и списания. По време на Балканската война Петър Завоев служи в нестроевата рота на 12 Лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение. След края на войната участва в създаването на Дружеството на българските журналисти и на Македонския научен институт.

 
С ТАЗИ КНИГА Таня Казанджиева със сигурност ще предизвика хубави емоции сред българите в България и извън нейните предели. И не само това, тази книга трябва да стане настолно четиво за децата в детските градини и училищата с публикуваните в нея стихотворения, разкази, приказки и басни – не защото са извадени от забвение, а защото са списвани по един високо професионален начин от българи, обичали своя род и Родина.
 
 
Из книгата „Македонска звезда”, ретроспективна антология за малките българи, 1909-1910 г.”
 
„Чрез създаването на Българската екзархия и самоуправлението на тази „де факто” автокефална църковна институция българите постигат своето върхово национално постижение без при това да имат своя политическа и държавна организация. Екзархията дава самочувствие на българската нация и готовност за политическо и държавно самоорганизиране” (Нушев:2011). Тя е единственият легален представител на българското население, намиращо се под властта на Османската империя, и е единственият общобългарски институт, чийто център остава в Цариград.

До Балканската война от октомври 1912 г. за духовните и политическите интереси в Османската империя се грижи именно Екзархията. В сътрудничество с институциите на новоосвободената държава тя изгражда система от църковно-училищно образование в земите, които остават неприсъединени към свободното отечество. Българската Екзархия се грижи в Македония за 1,2 млн. българи, а в Одринско – за около 400 хиляди. В диоцеза й има около 1600 енорийски храма и параклиси, 73 манастира и 1300 свещеници. Развива се и огромна училищно-просветна дейност чрез 1300 училища с над 2200 преподаватели и 78’000 ученици (Проватски епископ Игнатий:2010). За извършването на тази огромна по количество и значение дейност основна заслуга има Екзарх Йосиф.

Екзархията продължава своята духовно-просветителска мисия и в новоосвободеното Княжество България като остава вярна на възрожденските традиции и на стремежа към постигане на националния идеал. По този начин тя се превръща в проводник на тези идеи, а духовната цел става обща за българите от двете страни на границата.

Официалната подкрепа, декларирана от Екзархията, веднага превръща „Македонска звезда” в изключително издание – то е първото списание, предназначено за възпитанието и образованието на деца с българско самосъзнание извън пределите на свободната българска държава, в случая Македония и Одринско. Чрез него периодиката за деца и юноши в България разширява своята сфера на влияние, като се превръща в популяризатор на българските нравствени и образователни внушения не само към вътрешната младежка аудитория, но и към младите българи, извън пределите на свободната държава.

Другата, още по-важна цел на списание „Македонска звезда” е ролята му на преносител на културна памет, в която се съхранява и преутвърждава етнокултурна идентичност.

Мисията на изданието у ясно очертана в обръщението „Към нашите спомоществователи”, публикувано в първия брой през януари 1909 г.:

„Покрай многото детски списания, които отдавна излизат в България и се пълнят с материал пригоден само за младежта от свободното царство, ние решихме да почнем това списание, което ще служи изключително на македонската учаща се младеж, защото ще бъде близко до нея, ще се взира в живота й, в потребностите й и постепенно, но непрекъснато ще я запознава с всичкото, което се отнася до хубавото наше отечество Македония.

… Надяваме се, че македонският българин, който винаги е бил пръв в народополезните дела, и сега няма да се поскъпи да даде на своите чеда трайна здрава духовна храна.”