Стоян Христов за „бугарите“ в Македония

Отношенията България–Македония с времето прогресивно се обтягат. Знаем за скандалния филм „Трето полувреме“ и упреците към България, че не е спасила евреите от Македония. Знаем за статуята на „новомакедонеца“ Симеон Радев. Както и за скандала с новия български посланик в Скопие, който не можа да положи цветя на гроба на Гоце Делчев. Случайна ли е тази ескалация и на какво се дължи?

Определено не е случайна. Ако беше се случило само едно от изброените събития, можем да гадаем за причините, които са довели до неговото осъществяване, но когато имаме поредица от събития в една и съща посока, то със сигурност можем да твърдим, че става въпрос за целенасочена политика. Отношението на македонското правителство към Гърция, а и към България в последните десетина години е последователно и то е насочено към насаждане на омраза, неприязън и конфликти между населението на република Македония и гражданите на нейните съседки, членове на ЕС. Откакто обаче Груевски е премиер, тази политика се засили и резултатите са по-горе споменатите събития, както и много други в същата посока.

По-интересното е на какво се дължи. От една страна, в бившата югославска република винаги е имало силна антибългарска риторика, но от друга страна, тя се засилва отчетливо през последните години. Има различни теории, но всички те са трудно доказуеми и не дават ясен отговор. Според най-разпространената – Груевски е лоялен към Сърбия и по всеки възможен начин препятства членството на Македония в ЕС с цел да не позволи икономическа и социална интеграция между Македония и България. Според други Груевски е под влияние на гръцкото лоби и целенасочено антиквизира Македония. По този начин първо изолира ръководената от него държава и я води към икономически и политически фалит, което ще подпомогне второто действие – елинизация. Прехода от антични македонци към гърци е много по-лесен, отколкото от славомакедонци (или българи) към гърци. Разбира се, не се изключва действията на Груевски да са насочени единствено към укрепване на управлението му и затвърждаване на крехката македонска идентичност. При всички варианти търсеният резултат е един – дистанция между двете държави както на ниво общуване между граждани, така и на ниво правителство.

Къде да търсим корените на македонизма – в политическото или в икономическото състояние на страната? И какво да очакваме?

Македонизмът е създаден и се поддържа, за да изпълнява политически цели. Настоящите икономически условия само спомагат той да се задълбочава. Не са една и две държавите, които се опитват да отклонят вниманието на населението си от тежката икономическа обстановка с разпалена националистическа пропаганда. В случая обаче големите разходи по проекта „Скопие 2014“ само утежняват положението и в средносрочен план Македония върви към фалит.

Какво е положението на гражданите с българско самосъзнание вътре в самата Македония? Защото е факт, че напълно съзнателно една политическа сила обижда друга скандирайки „Бугари, бугари“. Обидно ли е да си българин в Македония?

Положението на мнозинството македонски граждани е тежко. Македонското общество е притиснато между икономическата криза, проблемите с идентичността, конфликта по линия албанци–македонци и – не на последно място – зле функциониращ държавен апарат. Но когато се прибави и гонение за публично изявено българско самосъзнание, положението става нетърпимо. Затова и много хора, които имат българско съзнание или са с пробългарски виждания, старателно се прикриват, за да не си навлекат гнева на сънародниците и на работодателя си, който в много случаи е държавата. В този контекст не е обидно да си българин където и да е, включително и в Македония, но точно там е много, много трудно да бъдеш такъв. Най-малкото, което получаваш, е презрението на обществото, ставаш автоматично „предавник“, доста често губиш работата си, а нерядко и свободата си. В крайна сметка емиграцията понякога е единственият изход.

Много трудно може да се обясни какво значи „бугарин“ в Македония. От една страна, трябва да се има предвид образователната им система, в която българите са представени като „най-черните“ хора, окупатори, главорези и престъпници. От друга страна, многото „необясними“ прилики, които македонците откриват с българите, ги объркват. И все пак България е друга държава със собствени интереси. Скандирайки „Бугари, бугари”, дадена партия по-скоро цели дискредитиране, отколкото обида.

Конкретно как ще коментирате случая на Спаска Митрова?

Това е един чисто битов и доста тривиален спор. Необикновеното в случая е, че Спаска Митрова е българка в Македония с всичките особености. Македонската държава и най-вече македонският съд беше доста жесток спрямо нея, но от друга страна тя получи вниманието и подкрепата на българското общество и държава. Не трябва да се пропуска и фактът, че в България Спаска беше използвана за политически цели. В крайна сметка обаче решението по случая беше залог на отношенията между двете държави. Неслучайно окончателното решение на последна инстанция, което отнема детето на Спаска, се оповести малко след изказаната позиция от Бойко Борисов, че няма да се съгласи с име „Северна Македония“.

България първа призна независимостта на Македония. Защо са тези обвинения сега, че им „се мешаме“ за наименованието „Северна Македония”?

Нашата държава призна Македония като самостоятелна държава, защото искаше да я види час по-скоро извън прякото подчинение на Белград. Името в онзи момент нямаше толкова голямо значение. Може би тогавашните политици не са си давали сметка за възможността да се зароди една антибългарска държава на югозападната ни граница. Днес обаче това е факт. Макар да е доста циркаджийска, политиката на македонското правителство не бива да се подценява. Нескритите претенции към пиринския край не са от вчера и не трябва да си затваряме очите пред това. Изявлението на нашия премиер, макар и закъсняло, е доста правилно. Обвинения от Скопие в посока София има за най- разнообразни неща, някой от които доста абсурдни – едно повече няма да ни натежи.

Каква според Вас е и каква трябва да бъде политиката на България спрямо Македония?

Българската политика спрямо Македония с малки изключения се свежда до правене на „нищо“. Позицията трябва да е разделена на две – една, предназначена за обикновените граждани, а другата – за правителството. Трябва да се насърчават всякакви политики, които спомагат за по-добрите отношения между гражданите на двете страни. От друга страна, България трябва да има доста твърда позиция спрямо правителството на югозападната ни съседка. Последното изявление на премиера ни относно името е в тази посока и аз се радвам да видя най-после една категорична позиция. Инструментите са в нашите ръце – те минават през ЕС и всички възможности, които той дава. Напоследък нашите евродепутати от различни политически сили ги използват успешно. В крайна сметка нашата политика трябва да е насочена към това Македония да стане член на ЕС, но и това не може да бъде на всяка цена.

Интервюто взе Лилия Вълкова