|
Ако се опитаме набързо да поразлистим страниците на историята на трансплантациите, тя ще ни отведе още в митологичния свят на Древна Гърция и Китай. По-късно, през III в.сл.Хр., пак легендата ще ни доведе до св. братя лечители Козма и Дамян, които извършили чудо, присаждайки крак от убит етиопец на бял човек. Много по-късно, през 1902 г., се извършва първият успешен научен експеримент върху куче – преместване на собствения му бъбрек на ново място. В по-късните години на ХХ в. са правени опити за трансплантация на бъбреци отначало от животни, после от трупни донори на хора с крайна степен на бъбречна недостатъчност.
Първата успешна трансплантация, между еднояйчни близнаци, се извършва в Бостън през декември 1954 г. През 1962 г., също в Бостън, идва ред и на първата успешна бъбречна трансплантация от трупен донор. В САЩ започват и успешните трансплантации на други органи: през 1963 г. – на бял дроб, през 1966 г. – на панкреас, през 1967 г. – на черен дроб, а първата успешна трансплантация на сърце е извършена в Кейп Таун, Южна Африка, също през 1967 г.Първите бъбречни трансплантации у нас са направени в институт „Пирогов“ през 1968 г. – на дете, а през 1969 г. – на възрастен. Първата сърдечна трансплантация, не само в България, но и в целия тогавашен т.нар. Източен блок и преди Испания (която днес е на челно място по брой трансплантации в Европа), е извършена на 14 май 1986 г. от проф. Ал. Чирков. През 2003 г. в създадената от него болница „Св. Екатерина“ се прави първата трансплантация на бял дроб, а малко по-късно същата година – на сърце-бял дроб. На 18 ноември 2004 г. за пръв път в България се присажда черен дроб от жив донор, а на 22 юни 2005 г. е извършена първата чернодробна трансплантация от трупен донор – все в болница „Лозенец“. |
На 10.09.2012 г. в БТА се проведе пресконференция на тема „Лекарствената политика на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса – заплаха за живота и здравето на трансплантираните пациенти“. На пръв поглед заглавието звучи абсурдно, като знаем, че трансплантологията в една страна, която гордо нарича себе си член на ЕС, би трябвало да е в авангарда на нейната медицина. Дали обаче това е така в България? Дали добрата медицинска практика не остава в сянка на невникващото чиновническо финансово съображение?
Повод за свикването на пресконференцията бе решението на НЗОК от началото на месец септември да допусне в позитивния лекарствен списък един новоизлюпен генеричен медикамент на мястото на доказалия се години наред оригинал. Какво означава това на практика? Здравната каса осигурява безплатно генерика, а всеки, който иска да продължи лечението си така, както му е предписано от лекаря специалист, трябва, простонародно казано, да се бръкне в джоба. Да, обаче не с един-два или 20 лева, а с повече от 120 лв. на месец, в зависимост от дозата. 120, 130, 150 български лева, за да живее в относително спокоен здравословен комфорт…
За мнозина и тематиката, и конкретният проблем, убеден съм, са безкрайно далечни и прекалено „частни“, а всекидневието ни – прекалено злободневно, за да разсече този проблем на всичките му детайли. Обаче за една малка група хора думата „трансплантация“ е като да се върнеш на отсамния бряг на реката Стикс, един втори живот, не само като биологическо присъствие, но и като битие, като философия. Ако отворим един енциклопедичен речник на Кеймбридж или Оксфорд, ще видим, че тази, събрала толкова много съдбовност, дума се състои от две части: приставката „trans-“, която означава „променям се от едно състояние в друго“ или „премествам (се) от едно място на друго“, и думата „plant“, която на английски означава „растение“. Като първоначално значение „transplant“ означава „присаждане на растение от едно място на друго“, като едва много по-късно, заедно с идеята и приложението ѝ за присаждане на органи и тъкани, идва и значението „трансплантация“. В българския тълковен речник думата се обяснява като „присаждане на части от органи или на органи от едно място на друго, от един на друг човек или животно. Трансплантация на костен мозък. Трансплантация на бъбрек“.
Взема се орган от тялото на един човек (жив или не) и се вгражда, имплантира в тялото на друг, който е загубил функцията на този орган поради хронично заболяване. Една група от около 500 души в България живеят с трансплантирани органи: около 450 с бъбрек, 18 със сърце, малко над 20 с черен дроб. Тези хора с един чиновнически замах се обричат на, меко казано, несигурно бъдеще заради зле пресметнати (дори със средствата на математиката) икономии.
За да функционира оптимално един трансплантиран орган, е нужно пациентът непрекъснато да пие специални лекарства, които се наричат „имуносупресори“ – препарати, които потискат имунната система. Обаче не просто я потискат, а въздействат по този начин само върху определена област в полето на лимфоцитите, които отговарят, най-лаически казано, за отхвърляне на чужди тела в организма, тъй като организмът възприема присадения орган като точно такова чуждо тяло, както например ако ви се забие тресчица в крака, макар мащабите да са други. Освен че потискат точно определена област, този род лекарства притежават една много важна характеристика, решаваща за това действие, и тя се нарича „тесен терапевтичен прозорец“. Това означава следното: терапевтичният прозорец по принцип е характеристика на лечебните свойства на всяко лекарство и означава пространството между минималното количество, под което то вече няма въздействие, и максималното, над което започва вече токсичността – там, където страничните ефекти вече надвишават желания лечебен. При имуносупресорите обаче тази разлика е много по-малка, т.е. поддържането на определено ниво на лекарството в кръвта изисква изключително стриктна дозировка и редовно лабораторно проследяване на това ниво, за да не се мине нито долната граница (когато изчезва терапевтичният ефект) и да се достигне до реакция на отхвърляне, нито да се надвиши горната (когато се появява токсичният ефект) и да започне интоксикация на присадения орган.
Точно тези особености на имуносупресорите посочи в своето експозе председателят на Националната асоциация на трансплантираните Боян Грънчаров, който подчерта колко е важно този специфичен вид лекарства да се обособят в отделна група, с което трябва да се разграничат от останалите лекарства именно поради гореописаните особености. Например: ако за десет дни пиеш генеричен антибиотик, той ще те излекува по същия начин, както и оригиналния, хем без някакви по-сериозни странични ефекти, хем на по-ниска цена. Ако обаче замениш доказан имунопотискащ медикамент с точно определени характеристики, който осигурява на трансплантирания пациент една добре балансирана между добрата имуносупресия и ниската токсичност терапия не само за седмица, месец, а до края на живота му, това поставя на карта човешки живот! И наистина би върнало целия трансплантационен процес в зората на медицинските експерименти!
По време на една друга пресконференция, д-р Чилингирова от болница „Св. Екатерина“, лекуващ лекар на сърдечнотрансплантираните, със сълзи на очи сподели как в рамките само на половингодишно приемане на генерик у всичките 18 пациенти са възникнали различни степени на реакция на отхвърляне. Реакцията на отхвърляне при сърдечнотрансплантиран пациент в крайна фаза е равносилна на смърт. Такова бъдеще би очаквало и трансплантираните със сърце или бял дроб, ако не се намери навреме нов орган. Но при сегашното „бурно“ развитие на трансплантацията в България за периода от август 2011 г. до септември 2012 г. в страната са направени 4 бъбречни, 1 чернодробна и 1 сърдечна трансплантации. А броят на чакащите постоянно расте. По последни данни на Изпълнителната агенция по трансплантация: за бъбрек чакат 902 души, за черен дроб – 42, за сърце – 30, за бял дроб – 5. Единствените „облагодетелствани“ са бъбречнотрансплантираните, които няма да умрат веднага, а след по-кратко или по-дълго поддържане на хемодиализа, която ги очаква като по-нежеланата алтернатива на здраво функциониращия, макар и чужд орган…
Проблемът с лекарствата впрочем не е от вчера. Той започва с приемането на нова ал. 2 към чл. 5 на Наредбата за условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък, като на практика за новите генерични лекарствени продукти отпадат изискванията от чл. 5, ал.1, да предоставят ясни доказателства за безопасност и ефективност. Ако за други лекарствени групи това би могло да бъде обосновано от специалистите, то за групата на имуносупресорите експертите в Европа и в България са категорични – подобно поведение е недопустимо и подлага на неприемливо висок риск живота и здравето на трансплантираните пациенти. Затова е категоричен известният френски специалист-трансплантолог проф. Лионел Рустенг, който миналата година посети България: „Във Франция ние генерици не използваме!“. Затова в Дания със специална наредба изрично се ЗАБРАНЯВА употребата на генерични имуносупресори при трансплантирани пациенти. А защо ли в държавата Израел, чиято медицина е на световно равнище, родина на може би най-мощната компания за генерични лекарства в света – на трансплантирани пациенти не се дават подобни продукти!? Нека читателят сам се позамисли…
„Един път се борим да не отхвърлим органа, а след това имаме нов враг – Здравната каса“ – категоричен е Евгени Георгиев, председател на Алианс на трансплантирани и оперирани. Задачата на чиновника не е да прави самоуправство, а да се съобрази с компетентното мнение на специалистите (независимо дали става дума за медицина, образование и т.н.) и едва тогава, на базата на това мнение, да изгради потребните правила. Не може да пишеш в една наредба, касаеща животоспасяващи лекарства: „Единствен критерий – цена“. Защото, дори да вземем финансовото изражение на понятието „цена“,ако направим реалистична прогноза, замяната на оригинален препарат с генерик излиза многократно по-скъпо на държавата, като отчетем лечението на усложненията, предизвикани от приемането на генерик, връщането на иначе още по-скъпата хемодиализа при бъбречнотрансплантираните и т.н. Тук изобщо не отчитаме човешкия фактор, който впрочем вече никъде не се взема предвид. Колко разрушени съдби, човешки трагедии, след години борба за живот – просто ей така отнет, с един подпис на незнайния незнаещ счетоводител!?…
Дали може лесно да бъде обобщена една такава тема? Злободневна – да. Едва ли най-забележимата за обикновения читател, предполагам. Пресконференцията все пак има своя отзвук – наскоро след това се свиква среща на заместник-министъра на здравеопазването Минчо Вичев с представители на Комисията по цени и реимбурсиране и с представители на пациентски организации, на която е решено животоподдържащите медикаменти за трансплантирани пациенти да не се сменят с генерици в Позитивния лекарствен списък. Докога ли?…
„Говорихме със здравния министър и той ни увери, че повече няма да ни закача в това отношение и ще можем да си пием тези лекарства, с които сме свикнали. Ходих и си ги получих безплатно, нямаше доплащане и всичко мина нормално. Дано всичко е добре и да не ни тормозят вече, защото, ако пак ни тормозят, този път ще отидем при премиера за по-драстични действия. Засега решихме въпроса, докато не измислят нещо пак“ – коментира Евгени Георгиев.
Че в живота всичко е временно, е ясно, но че в рамките на това „временно“ трябва да се намери някакво „постоянно“ нещо, облечено в еднозначна законова форма, а не само в устни обещания, е вече крайно наложително за спокойствието и на трансплантираните пациенти (и без това достатъчно изстрадали), и на техните лекуващи лекари, които, необезпокоявани от чиновнически съображения, да могат да провеждат качествена и дългосрочна терапия. А всичко това се отразява, не на последно място, и в по-глобален план на развитието на медицината в България като цяло. Стара истина е, че „евтина медицина няма“. Стара истина е, че лекарят е този, който провежда лечебния процес на базата на добрата медицинска практика, на доказаната медицинска методика, с прилагани и доказани медицински средства, в частност – лекарства.
Атанас Михалев
Бъдете първият коментирал "120 лева и нагоре – за да живееш месец в относителния здравословен комфорт на трансплантиран…"