Пред олтара на свободата жертвата е една – човекът.
Няма в световната история невеста на свободата, която да отива на кървава венчавка с това було – „Свобода или смърт”. Априлското въстание наистина е една кървава сватба на българския народ, така добре описана от Пенчо Славейков в неговата „Кървава песен”. Там прозрението на гения и ръката на съдбата бяха дали нещо несравнимо и неказано в историята нито на литературата, нито на философията, нито на религията. Никой не беше извел в единство Духа и плътта на земята си. Само той можеше да каже и каза: „Бог и България — единство в двойна плът!“
Историята може да спори кой има повече дан за свободата ни – тези, които са носили черното расо, или онези, които са препасали меча; тези, които са просвещавали народа, или онези, които с фина дипломация са давали институти на българската народност. Какво правиха тези хора? Нашите възрожденци зидаха тухла по тухла трона на свободата ни. Светостта на жертвите от една църква баташка, от една църква перущенска, които станаха костници на светци възкресяваха Духа на българина, тези сияния оставяха своите огнени дири в историята ни.
1876 година! Българският народ изяви върховното право на история, върховното право на историчност — summum jus historica! Това е върховно право на един народ да изяви цялата си национална мощ като блян за свобода в нашето Априлското въстание. Необходимостта за свобода беше осъзнавана с клетвата на апостола, онзи пистолет с евангелието. Жертвената готовност за свобода отекваше в съвестта на Европа чрез думите на Бенковски: Забих нож в гръдта на Османската империя и той няма да бъде изваден, докато не видим свобода българска. Така ръката на провиденцията поведе българският народ не за оцеляване, а за Възкресение. Когато някой иска да пороби тялото, трябва да знае, че свободният в душата, свободният в духа си може да робува, но никога не е роб. Този народ е имал вътрешното прозрение и устойчивостта, та поробителят да не може да го склони, нито да го покори. Послушание не значи още покорство. Покорството е обезличаване, когато сте загубили духовните си ценности. Този народ имаше право на свобода. Това беше последствие от социалния ни кураж да се огледаме в бъдната си съдба. Този, който не е загубил идея за бъдеще, той може да се жертва, а който няма идея за бъдеще, той живее в люлката на апатията. Затова свободата ни не е дадена даром. Потребността един народ да има свяст за национална отговорност е цялостно дело. И това Вазов го изразява: Богатий с парите, сюрмахът с трудът, / момите с иглата, учений с умът. Априлското въстание събра друмищата на нашето народно будителство като дело на цял един народ. То е кървавото писмо на възрожденската самородна култура, то е бесилките на достойни и нехленчещи люде, които не търсят след Освобождението отмъщение.
Разбира се, че тук са водени много войни, без да постигнем поне своята автономност или възможност за някаква свобода. Резултатите са плачевни. Няколко войни се водят на Балканите — подпомагаме освобождението на Гърция, подпомагаме освобождението на Сърбия, но когато става въпрос за българската свобода, тях ги нямаше в нашите редове. Борбите на българския народ за национално обединение не престават. А Европа в политиката си беше достатъчно коварна…
И така, българският народ извървя своите голготи в страдание и в едни наистина мъчителни за времето епохи. Народ разкъсан, но без да е забравил, че е гръд на ония части, които му взеха. Идеята за обединена Европа иска нова мъдрост. Целостта на културите изисква единство, но не родоотстъпничество. Трагична непристойност е днес да наричаме Западните покрайнини на България източни крайнини на Сърбия. Това е низост пред делото на възрожденците! Народ, който иска да забрави светците на своето битие в историята; народ, който бърза да се облече в дрехата на модата, преди да е покъсана националната му доспеха, той много често ще се види гол в историческото време. Българският народ пази националната си доблест! Той не е губил нито свяст, нито ще я загуби; не е плакал, че има оскъдни радости, но се е пазил от омерзение на семейството. И именно в защита на своята семейна чест, е предпочитал огнените езици, но никога личната мъст. Българите нямаме в историята си позорни страници, нямаме подобен на Василий Българоубиеца. Нямаме и днес много естествено се противопоставяме твърдо на всякакви престъпни етнически сблъсъци независимо, че са извън пределите на страната ни.
Възродителното дело на будителите беше цялостно. Една държава винаги ще има мъже и синове, винаги ще има майки, които раждат юнаци (както е казано за българската майка). Но тази Майка България трябва с особена грижовност да отгледа новото дете – детето на Мъдростта. Ако народът ни не съзре идеята си за културна самозащита, с която сме превъзхождали и давали битие на другите, ако не потърсим този духовен излив, не проявим гостолюбие на щедростта на Небето, няма как да осъществим историческата си съдба и удовлетворим личните си потреби.
Пред олтара на свободата днес човекът жертва възможността да има, заради потребата да бъде.
Бъдете първият коментирал "Априлското въстание"