Пейо Делчев
Дядо Калистрат, така политическите затворници в шуменския затвор са се обръщали към игумена на Рилския манастир, пред когато са се прекланяли. Светското име на Калистрат е Никола Наков, който е роден на 28 ноември 1891 година в Бобошево.
Учи в София, където завършва Първа софийска мъжка гимназия. През 1912 г. следва в Търговската академия в Анверс, Белгия, но поради избухването на Балканската война се завръща в България. През 1913 г. отново заминава, този път в Лиеж, Белгия, където постъпва в търговския отдел на Правния факултет. След първата учебна година е мобилизиран в ШЗО – София и участва в Първата световна война, като достига до военен чин поручик.
След като се уволнява от служба, започва да се занимава с търговия на вина, местно производство. През 1923 г. започва търговия с тютюн, като закупчик към холандското дружество „Холтаб“ със седалище в Пловдив.
През 1919 г. сключва брак с Радка Василева Доскова, учителка в София. На 10 май 1920 г. в София се ражда единственият им син – Васил, който през лятото на 1942 г. загива при експлозия по време на военно учение.
През 1920 г. Никола Наков става член на Прогресивнолибералната партия, а от 1921 г. е председател на местното ѝ бюро в село Бобошево. След обединението и с Народната партия е избран за член на околийското бюро на Обединената народно-прогресивна партия в Дупница. След влизането на народно-либералната партия през 1923 г. в Демократическия сговор членува и в него, а след разцеплението му през 1926 г. е привърженик на цанковисткото крило на Сговора.
На 27 август 1927 г. умира съпругата му Радка Доскова. Тази загуба му се отразява тежко и престава да се занимава с търговия. През 1934 г. постъпва като послушник в Рилския манастир и е приет да следва в Богословския факултет при СУ „Свети Климент Охридски. Завършва богословие през 1937 г. и на 13 март 1938 г. е подстриган за монах в Рилския манастир с името Калистрат. На 13 юли 1939 г. е ръкоположен за йеродякон, а на 14 юли 1939 г. – за йеромонах. През месец юли 1943 г. е въведен в архимандритско достойнство. Назначен е за главен иконом на манастира през 1939 г. и на този пост остава до 20 ноември 1944 г., когато е избран за игумен на Рилския манастир.
През време на игуменството на архимандрит Калистрат манастирът процъфтява в икономическо и духовно отношение. Извършена е комасация на манастирските земи, изграден е модерен птичарник в метоха „Пчелино“, построен е път в района на Рилския манастир, построяват се на местата на стария манастирски дърварник и обори две големи здания с много стаи, в които поклонниците на манастира отсядат безплатно, и др.
След смъртта на цар Борис на 28 август 1943 г. и полагането на саркофага му в Рилския манастир архимандрит Калистрат установява тесни връзки с царица Йоана и княз Кирил.
През 1946 година комунистите решават да извадят от храма на Рилския манастир саркофага с тлените останки на цар Борис Трети, защото се дразнят, че много хора ходят и се покланят на гроба му. На 24 април в Рилската света обител пристига един от най големите палачи, офицерът от ДС, Лев Главинчев. Дядо Калистрат ляга върху гроба на царя и прави отчаяни опити да възпре служителите на ДС от кощунството. Насила е отстранен, а Главинчев просъсква “И на тебе скоро ще ти дойде времето“
На 28 юли 1948 година е арестуван. Първоначалният замисъл е да го включат в мега процес “Втори легионерски център“ Но този процес вече е монтиран от инструкторите на КГБ, и включването на дядо Калистрат ще ги принуди да започнат сценария си от начало. По тази причина архимандрит Калистрат е съден в отделен процес, като по време на следствието са приложени съветските методи на мъчение.
Архимандритът е осъден на 10 години затвор по обвинение, че е превърнал Рилския манастир в шпионски център на ЦРУ, че там е събирал легионерите и са подготвяли преврат срещу комунистическата власт. Първоначално е сложен в софийският затвор при криминални, които срещу разни обещания от ДС се гаврят и тормозят свещеника. След това е преместен в Шуменския затвор, но там е при политическите затворници, които са предимно легионери и които се прекланят пред дядо Калистрат. Дядо Калистрат е говорел, че трябва да изживеят тези изпитания, като ги е уверявал, че бог няма да забрави чедата си и ще им помогне. С любов е уверявал легионерите, че повечето от тях ще доживеят краха на комунизма.
През 1952 година под натиск на световната общественост е помилван, но е изпратен на заточение в Бачковския манастир, където след седем години умира.
Бъдете първият коментирал "Архимандрит Калистрат"