Проф. Огнян Минчев за българската политика спрямо Македония

„България се намира в парадоксална ситуация по отношение на Македония. От една страна, всеки опит за създаване на македонска идентичност неизбежно е на антибългарска основа. Защото за да създадеш нова идентичност, трябва да забравиш старата. В този смисъл антибългарската политика на македонските елити не е емоционална, тя е структурен фактор – трябва да си против България, за да можеш да докажеш, че си македонец. Факт е и обаче, че правителството на ВМРО– ДПМНЕ, начело с Груевски, използва тази болна идентичност по един изключително безскрупулен начин, за да циментира своята власт.

От друга страна, очевидно е, че съществуването на Македония като независима държава е в полза на България. Защото едва ли едно нейно разпадане ще ни облагодетелства в териториален смисъл. (А пък, недай си Боже, ако е така, как България би интегрирала една такава Македония?) По-скоро това ще облагодетелства класическите други две страни в региона – Сърбия и Гърция, разбира се, с отделянето на албанците. Последното би било тежко стратегическо поражение за България – отново да има обща сръбско-гръцка граница на Балканите. В този смисъл съществуването на Македония е основен национален интерес и приоритет за България.

И ето двете реалности, които се сблъскват, но които трябва да бъдат обединени в една българска политика. От една страна, ние трябва нормално да се противопоставим на ескалацията на антибългарската политика на македонската държава и елити. От друга страна, трябва да внимаваме да не се идентифицираме с позицията на Гърция например, която в перспектива пряко води до дезинтеграция на Македония; както и с позицията на Сърбия, която публично не прави нищо срещу Македония, но чрез реалните си връзки в македонските елити и в македонските служби за сигурност мощно задържа развитието на страната, за да не може тя да влезе преди Сърбия в европейска интеграция, в НАТО и т.н.

България е заинтересована от стабилизиране на македонската държавност и от поредица конкретни прагматични мерки, чрез които антибългарският патос да бъде поне по някакъв начин сдържан. С всички рискове от това, че колкото пъти е застрашена македонска идентичност или държавност от когото и да било, знамето ще бъде антибългарско.”

Из доклад „Накъде се отправя Югоизточна Европа”, изнесен на Петия семинар на „Школа за демокрация”