Поклон пред мъчениците на комунизма!

Снежана Стефанова

1 февруари!? Слънце освети събралото се множество от стотици българи пред храма „На всички български мъченици“ и стената на безбройните жертви на комунизма при НДК в София. Сякаш блестящите лъчи трябваше да стоплят надеждата, да укрепят крехката ни воля да признаем и да се освободим от едни страшен акт, който като надгробен камък ни притиска повече от 70 години. На 1 февруари 1945 г. се случва най-мрачното събитие в цялата история на България, от момента на нейното зараждане. Когато група българи избиват по най-грозния начин българи – целият национален елит, целият цвят на своя народ, под давление на чужда държава и чужди интереси, на чужда безмерна отмъстителност!

И най-тревожното сега е, че цяла една партия в парламента, наследник на извършителката на кървавия терор, БКП, се противопостави на почитането паметта на жертвите от комунизма в парламента. Не искаха да станат на крака! Те не се възмущават от кървавия акт на своята родоначалничка, считат го за оправдан значи. За тях е чужда вината и отговорността, че са приемници на извършителите на едно върховно предателство, неизмеримо в историята ни! Поискано от една империя, която в ревност искаше да заличи Духа ни, да ни пречупи, за да ни владее. Почти успя, щом непресъхващите амбиции на нейните управници досега намират свои проводници в българския парламент. С кървавата си емблема, взела цвят от кръвта на избитите от техните предтечи и вдъхновители, червената ни партия е впрегнала всички сили на своя партиен апарат в жестока хватка. Да ни отлъчи от шанса да стигнем истинската си свобода от миналото, да ни върне към безличието и тоталитаризма.

Парламентарното обсъждане да бъде изучаван периода на комунизма в българските учебници, бе светлия лъч надежда, умножил  присъстващите пред стената на избитите със съд и без съд хиляди жертви на комунистическия терор. Защото имаме Освобождение, но нямаме още Свобода. А свободата иска да преодолеем страха си, да погледнем в очите истината за едно минало, да минем Рубикон и продължим напред. „България трябва да е начело на Европейската и световната цивилизация“, прозвучаха като слова на стар пророк думите на бившия депутат и член на БДФ Дянко Марков. Но каква ледна стена ни дели, несравнима дори с Берлинската! От замръзнали сълзи, от замръзнали мечти, от замръзнали криле в полет.

Преживелият затвори и лагери, Дянко Марков,  на преклонната си възраст с жив легионерски дух, не спира да окуражава:„Млади хора, довършете делото, което нашите поколения не можаха да довършат“. Нужна ни е много дързост да довършим един преход, нужна ни е една идея, която да обедини нацията, един стожер, гранична бразда, която да ни опази от мисловния недоимък на експерименти като комунизма и неговото недоносче „социализъма“, както го определи дори най-известният от неговите водачи и поддръжници.