От тях научаваме как е натрупан външният ни дълг, на кои „братски режими“ в Африка, Азия и Латинска Америка сме продавали оръжие, как е кадрувана ДС… За 45 г. едва 55 души са били членове на Политбюро (сред тях са били Г. Димитров, В. Коларов, В. Червенков, О. Дойнов, Д. Джуров и т.н.). Те са вземали всички важни правителствени решения в страната. Политбюро редовно е изпълнявало ролята на съд и прокуратура, като е решавало кой да бъде арестуван и кой пощаден. Над 100 хил. страници протоколи и решения на партийното ръководство на БКП за времето между 1944 и 1989 г. с грифове „секретно” и „строго секретно” са вече общодостъпни и в интернет.
Колекцията с протоколи и решения на Политбюро е един изключително важен източник за близката история на България, се казва в специалното обръщение на доц. д-р Мартин Иванов, председател на Държавна агенция „Архиви“, към читателите на интернет страницата. За по-младите той припомня, че Политбюро бе органът, който се занимаваше практически с всичко в държавата – от дислокацията на армията, през строежа на АЕЦ до… цената на чорапогащите. Същевременно, се казва в обръщението, 45-те години комунизъм предопределиха до голяма степен т. нар. преход. Едва ли си даваме представа колко много от аспектите на нашето днешно всекидневие се диктуват от решения, взети преди 20 и повече години. Достатъчно е да припомним темите за външния дълг, за агентите на Държавна сигурност, за „първите милиони“ на много от днешните „лица от новините“.
В началото специалистите от ДА „Архиви” нямат представа с колко амбициозен проект се захващат. В хода на дигитализацията се установява, че дейността на Политбюро е отразена на 73 910 листа. Но дори и те се оказват едва половината от огромния документооборот на властта. В края на 2011 г., след близо година усилена работа става ясно, че стенограмите на Политбюро от няколко десетилетия почти изцяло липсват. Налага се да бъдат прегледани поотделно всичките 19 хил. архивни единици (над 20 хил. папки), за да се открият „изчезналите“ близо 70 хил. листа с протоколи. Използваният за укриване метод е бил много прост, но ефективен. От множеството точки в дневния ред на заседанието на Политбюро е била подбирана някоя по-невинно изглеждаща тема – например поздравление до братска социалистическа партия в Латинска Америка или назначение на ръководител на едно от хилядите ТКЗС-та. Тя се е слагала като единствено описание на архивната единица в каталога и… протоколът практически „изчезвал“.
Благодарение усилията на своите служители, ДА „Архиви” успява да събере всички протоколи от заседанията на Политбюро. Дигитализирани от тях до момента са малко повече от половината, а останалите ще станат достъпни през интернет в най-скоро време.
Заедно с протоколите на Политбюро са публикувани и всички секретни решения на партийното ръководство. Те дават търсени вече 20 г. отговори как е натрупан външния ни дълг, на кои „братски режими“ в Африка, Азия и Латинска Америка сме продавали оръжие, как са кадрувани силовите структури на режима (особено ДС), какви заплати и „бонуси“ са получавали работещите в тях и пр.
Информацията в сайта е организирана по десетилетия като явните (т.нар. Решения „А“) и засекретените протоколи (т.нар. Решения „Б“) са обособени отделно. Наред с това са представени архивни снимки, кратки биографични справки на повечето главни действащи лица, а също и международния контекст, при който са вземани решенията на Политбюро на БКП.
Бъдете първият коментирал "След близо четвърт век архивите на Политбюро на БКП проговарят"