За първи път от 9 септември 1944 г. насам се състоя официално тържество по повод присъединяването на Южна Добруджа към майка България. Събитието бе по инициатива на адв. Маргарит Мицев, Петко Добрев, г-жа Жаклин Толева, председател на Български демократически форум, и в съорганизаторство на Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата на запасните офицери и родолюбивото войнство и гражданство (СВВНВУШЗОРВГ), Фондация „Безсмъртни българи” и Института за публична политика.
Домакин на честването на 75 годишния юбилей бе Военната академия „Г.С.Раковски”, чиято аула трудно събра официалните гости, сред които висши военни, представители на Президенството, на Министерството на отбраната, учени, политици, ветерани от войните и родолюбиви граждани. Специален гост на юбилейното тържество бе Н.В. Цар Симеон II.
Под звуците на „О Добруджански край“, „Шуми Марица“ и „Велик е нашият войник“ генерал-майор Тодор Дочев, началник на Военна академия „Г.С.Раковски“, в ролята на домакин откри конференцията и приветства гостите на тържеството.
Прочетен бе поздравителен адрес от Вицепрезидента г-жа М. Попова.
Водещ на конференцията бе кап. далечно плаване, ІІ ранг о.з. Атанас Илев – председател на СВВНВУШЗОРВГ.
Проф. Здравко Попов – президент на Института за публична политика в изказването си изтъкна, че присъединяването на Южна Добруджа е сред най-големите успехи на българската дипломация. То е пример за държавническо поведение в името на националните интереси. Безпрецедентното е, че победена България през Втората световна война излиза с териториална придобивка, която никой не оспорва.
Петър Николов, председател на Фондация „Безсмъртни българи“, изтъкна ролята на Цар Борис III, който с цената на собствения си живот „не изпрати нито един български войник в месомелачката на войната“. „Ако в световната история намираме как един велик Духовен водач Махатма Ганди можа да вдигне милиони в Индия в неговата „Мирна съпротива“ срещу колониализма. То в България Цар Борис III – Обединителя, с България в душата и сърцето си, осъществи частица от бляна на народа си за обединение, чрез доктрината на „Мирния дипломатически поход“ и то по време на най-кървавата война. Мирен поход – доктрина на смирението в динамиката на личната му жертвеност единствено пред олтара на Родината“, каза още Петър Николов. Затова, продължи той, Цар Борис III – Обединителя е един от 13 поименни безсмъртни българи изведени от Ваклуш Толев като личности, които определят националния Дух на България. Фондация „Безсмъртни българи“ утвърждава идеята 28-ми август деня на кончината на цар Борис III да бъде Ден на 13 безсмъртни българи от 13 вековната ни история и работи за изграждане на Дом-светилище за тях, защото в мащабите си, тази идея е един социален учебник по приложна отговорност и национална доблест необходим на съвременна България.“, каза в заключение Петър Николов.
Полк. доц. д-р Станчо Станчев, председател на Военно-историческа комисия, говори за дипломатическата роля на Цар Фердинанд и приноса му за подписване на Крайовската спогодба, с която Румъния връща Южна Добруджа на България.
Един от инициаторите на събитието, адвокат Мицев, даде предложение 6 и 7 септември да се честват като национален празник на Обединението.
Историкът Петко Добрев, изрази удивлението на много хора от Добруджа, за които е непонятно защо на вечерните проверки за 3 март и 2 юни не се споменават достойните българи, загинали за освобождението на Южна Добруджа. В прочувствена реч, той разказа спомените на очевидци за „румънското робство, което е било по-тежко и от турското“, за румънската политика на асимилация в училищата, за гоненията спрямо всеки, дръзнал да се нарече българин в Добруджа.
В доклада си Мария-Деница Попова разгледа статута на Южна Добруджа в контекста на тогавашната Европейска политика, както и пагубната роля на Руската дипломация по отношение на Българската държава и усилията ѝ да си върне Южна Добруджа.
В прочувствена реч произнесе кап. далечно плаване, ІІ ранг о.з. Атанас Илев, единственият жив участник в десанта в Балчик през 1940 г. след подписване на Крайовската спогодба. Той сподели своите спомени от времето, когато като 17-годишен школник е изпратен на десант в Балчик. Вместо вражески войски те срещат огромно множество българи на кея, които радостни ги приветстват и празнуват свободата си.
Емоционално изказване направи г-жа Руска Бъчварова племенница на ген. Георги Попов „Радвам се, че толкова много хора зачитат днес делото на нашите родители, които след 9-ти септември 1944 г. бяха преследвани, лежаха по лагерите. Те заслужават своята реабилитация днес.”, каза тя.
Генерал-майор Тодор Дочев показа на гостите реставрираните царски зали и параклиса.
Снимки: Александра Вали и Параскева Георгиева.
Автор: Прелом
Бъдете първият коментирал "75 години от присъединяването на Южна Добруджа към Майка България"