Авторът на идеята за утвърждаване на Ден и изграждане на
Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи пред в-к „Прелом“
[singlepic id=13 w=300 h= float=] |
Г-н Толев, какво искате да внесете в душата на българина с идеята за 13-те безсмъртници?
Какво искам да внеса – идея за бъдеще! Още в Обръщението по повод Деня на 13-те безсмъртни българи съм казал: „Ние искаме гладният за хляб и бедният за идеи да се срещнат в Дом-светилището!”. Идеята за бъдещето не може да бъде само социална. Тя трябва да бъде творческа, да прави историзъм, както всеки от тези тринадесет.
Какво се оказа – че „демокрацията” не е знаме на бъдещето – имало е демокрации, охлокрации, плутокрации, аристокрации, теокрации и пр. Социалните форми са отживяни тенденции, а ужасно е, когато са подражателски.
Трябва ни идея, която краде бъдеще! Това искам да внеса!
След толкова много „социални учители” се оказва, че нямаме социален учебник! Защо когато имаме богатства, ходим в дрипи?
Да! Факт е, че слагате социални учители в кавички – знаете, че те не бяха нито учители, нито социални. Няма нищо странно – имаше идеолози с чужди на психологията ни и историческия ни път насилия за социално поведение. Нито един от тринадесетте не прави поведение, а осъществи националното си предназначение!
Касателно втората част на въпроса за богатствата и дрипите, ще ви кажа: сигурно носим дрипи не да просим милостиня, а да покажем преходността на богатството; навярно и да не изглеждаме като парвенютата. После, ние, българите, знаем за разговора между Кир Велики и цар Крез. Богатството не е беда, а произходът му е проблем.
Има ли днес кой да чуе „О, неразумний…”? Не е ли пленен в съня на ежедневието съвременният човек?
Не всякога неразумяeщите не чуват, а има разумяeщи с друга ценностна система. Не всяка аналогия е вярна. Има нови времена, нови идеи. Паисий изведе минало за бъдеще. Тринадесетте вече не са имена, те са идеи, енергии за нови пътища.
Имаме ли като българи самосъзнанието откъде идваме и накъде отиваме?
Идваме оттам, където не отиваме – и това е логично, защото загубихме самосъзнание. Не четем своята Книга на Живота. Изповядаме чужда идеология, а промяната я направихме с костюмирана демокрация. Къде е святата република на Левски?!
Какво е историята за един народ?
За обикновеното битие тя е идеология на гробарите, защото скръбта по-лесно се утешава, отколкото да удовлетворите събудени радости. Иначе историята е властово тронство на волята на цезаря. Другото е шега – че тя е учителка на народите – къде е националната съдба и пр. Народите са много по-умни, но историята като идеология ги задържа.
История се прави само от белязани личности, а народът ги съхранява с така наречената памет – историческата памет има изградена трайност.
Лекува ли се страхът от личност?
Страхът е и инстинкт за самосъхранение, и душевен проблем на лична йерархия. Но има и колективен страх – психоза от природни беди и социални ексцесии. Водаческите личности винаги създават стрес за национално върховенство и социална готовност за история и историзъм.
Така че аз питам от коя личност трябва да се освободи обикновеният? Безстрашието на Баба Тонка е от цялата империя, а не от две заптиета!
Национална доблест – какво е това?
Най-директно – това е национална психология за отговорност!
Ако вземем нашата държава и нашия народ – кой на кого е длъжник като отговорност?
Държавата е институт и институция, народът е социално тяло, родилна утроба. Ето защо нека се знае, че взаимността е изведена съвест в живот.
Поведението на личността като отговорност е израз на добродетел; поведението на държавата в отговорността е като огледало; поведението на социалните групи – класи, касти, партии – те държат отговорността като затворница без право на амнистия! Това е ужасът.
Оптимист ли е българинът днес?
В душата му има наличен, но недостатъчно приложен оптимизъм. Затова мисля, че той по-скоро е измамен, отколкото излъган. Разликата е много голяма, на която толкоз години той не се научи – измамата е идеология, лъжата – стратегия!
Оттук нататък какво предстои за реализирането на идеята?
Да се оплакваме е скръбно недостойнство. Идеи се реализират с жертвоготовност и жертвопринос – най-добър образ са 13-те безсмъртници. Утвърдена е фондация с воля за бъдеще – идеи, които крадат бъдеще и оставят памет. В живота не се губи престиж, ако се жертвате за другия – за събожника!
Интервюто взе:
СНЕЖАНА БЕСАРАБОВА
[singlepic id=12 w=300 h= float=] |
ТРИНАДЕСЕТТЕ БЕЗСМЪРТНИ БЪЛГАРИ
Цар Борис III — Обединител
Осъществи националния дух — обедини един посветен народ!
Хан Аспарух — Основател
Донесе тук идея за земя и държава!
Княз Борис — Покръстител
Роди прозрение за етническо обединение и стратегия за култура!
Цар Симеон — Просветител
Стратегия на културата — Златен век на българската кнжнина!
Св. Климент Охридски — Азбучник
Изведе буквите из пазвата на народната гълчава!
Св. Иоан Рилски — Покровител
Положи аскетичното начало на българското монашество!
Св. Патриарх Евтимий — Мистик и Воин
Набогати мистичната ни култура чрез исихазма!
Отец Паисий — Будител
Извика миналото като идея за национална свяст и съдба!
Васил Левски — Икона на българската свобода
Пред олтара на Живота!
Баба Тонка — Майка на безстрашието
Без сълзи пред гроба на България!
Княз Александър Батенберг — Съединител
Пожертва трон и династия за съединена България!
Пенчо Славейков — Прозрението на българския гений
Рече: “Бог и България — единство в двойна плът!”
Ванче Михайлов — Воин на оскърбените българи
Сумира националната енергия на прокудените за целокупна България!
Бъдете първият коментирал "ВАКЛУШ ТОЛЕВ: В душата на българина има наличен, но недостатъчно приложен оптимизъм"