Дянко Марков: Национализмът е обич към своето, не омраза към различното

Интервю на Асен Величков

Трябва ли днес да отбелязваме едно събитие, случило се преди 92 години – подписването на Ньойския договор? Как оценяваха българите този договор в годините преди 1944-та? 

Ние трябва да оценим отново Ньойския договор не защото той е в сила сега – в сила е Парижкият договор от 1947 г. Това е, което България е подписала, последната международно-правна задълженост, по силата на която е това, което е днес България – виновна и победена страна във Втората световна война, непризната за участник във война срещу Германия, с ликвидиране на всичките нейни претенции – национални, морални, договорни и прочие и прочие. А никой не протестира срещу Парижката договореност. И ето сега ще изтъкнем именно на нашите предшественици – легионерите, това достойнство, че те водеха борба срещу Ньойския договор през 30-те години на XX век, когато беше разрастването и влиянието, сред младежта главно, на нашата някогашна чудесна легионерска организация. В това отношение отбелязването на тази дата е един упрек към съвременната наша властова общественост, която никакво внимание не отдава на този погром и не протестира поне по случай, когато идват годишнините на събитията. Ние трябва да подчертаем с отбелязването на годишнината от Ньой, че българската младеж беше, която вдигна два трибагреника на Отечеството и демонстрираше, без оглед на това, че полицията се намесваше да разгони нашите демонстрации, правителството се извиняваше на съответни посолства на победителите в столицата ни… Но въпреки туй манифестирахме с лозунга “Долу Ньой”!

Веднага ще отбележа, че тази оценка на Ньойския договор и отрицанието му се следваше от всички правителства след 19-та година на миналия век до 9 септември – без изключение! От правителството на Александър Стамболийски, който подписа Ньойския договор, до правителството на проф. д-р Богдан Филов, който беше последният регент, държавен глава, в тази позиция на България до катастрофата на 9 септември. Нито едно правителство не се отказа от стремеж да бъде ревизиран.

Споменахте, че младежите, легионерите, са излизали на протестни акции с лозунги. До каква степен този договор може да се разглежда като причина за зараждане на национализма като политическо движение в България?

Да, благодаря за този въпрос, защото наистина българският национализъм между двете войни беше заклеймен от редица обществени дейци и заради това и легионерската организация не получи подкрепата на нашите бащи. Не мога да кажа същото за моя баща, който стана най-възрастният легионер, който напусна Социалдемократическата партия, от която беше народен представител, и се включи в младежкото движение. Но действително протестът срещу Ньой, протестът срещу несправедливостта спрямо България, при която завърши Първата световна война, беше пламъкът, който вдъхнови младежта на България да го отхвърли и да се стреми да постигне завета на Възраждането. Този завет нашите бащи и дядовци се опитаха да постигнат със силата на оръжието, а младежта – в лицето на най-престижната легионерска организация – реши чрез демонстрации, чрез провокиране на обществното мнение да предизвика ревизия на тази система. Една система на унижение и на несправедливост, дори жестокост към победените народи, която предизвика в една страна като Германия тази алергична реакция, която роди свръх-национализма, или пресиления, преекспониран национализъм, който беше олицетворен от Хитлер. В това отношение Легионерската организация беше организация на толерантност. Ние се борехме да убедим нашите другари, които се увличаха в левичарството, в правотата на националната позиция, защото в социален план легионерството стои близо до социалната пропаганда на крайната левица. Но с тази разлика, че това трябва да стане по демократичен начин, в интерес на цялата нация да бъде осъществена социалната справедливост, а не в някаква илюзорна интернационална система, която ще уреди и националните, и социални въпроси на цялата планета. Пълна илюзия, на която само мечтатели, ако не хора по други користни съображения, можеха да дадат доверие. Но сред младежите ремсисти имаше такива идеалисти, които вярваха в смисъла на тази борба.

Вие сте бил активен член на Съюза на младежките национални легиони, ще ни разкажете ли как станахте легионер?

През 1934 г. аз бях ученик във втори прогимназиален клас, току-що навършил 12 години. Моят баща беше вече в легионерската среда, те го ценяха. Той бил поел да говори пред Паметника на свободата на една противоньойска акция. Аз нищо не знаех, той не ни е карал да отиваме на тази акция… Обаче излизаме от училище по обедно време на 27-ми ноември и един батко, висок, строен гимназист, ни видя че три момчета се движим заедно в посока на домовете си, и вика: Момчета, един момент! Бати проявява интерес към нас, нали – комплимент. Съгласни ли сте довечера да дойдете на протестна манифестация пред Паметника на свободата срещу Ньойския договор? – Съгласни! – разбира се, такъв комплимент ни се прави – Ще дойдем! И аз вечерта, без да знае майка, баща, се запътвам, отивам там, баща ми говори, дойде конна полиция, разгони ни. Чух баща ми: Всички пред паметника на Сръбско-българската война!, а той е до казармата. И цялото множество, включително и аз… Един стражар ме настигна и отнесох два солидни шамара, но успях да избягам. Множеството отиде там, на това място. Отново баща ми застана да говори. Конните дотърчаха и почнаха да стрелят във въздуха – имали заповед от 19-майското правителство на Кимон Георгиев на всяка цена да осуетят демонстрацията против Ньой, навсякъде, в цялата страна. И почнаха да стрелят във въздуха, обаче дойде дежурният офицер от казармата: Кой, кой ви даде разрешение да стреляте в района на казармата? Марш оттук! И разгони полицаите и се довърши акцията… На другия ден баща ми разбра, че съм бил, но се засмя и остана явно доволен. После се заинтересувах, отидох там, където разбрах, че е клубът на легионерите – в центъра в една малка стаичка. Когато влизам, виждам на стената един -единствен лозунг: За България, за другите, за себе си! Тази ценностна система влезе още в детската ми възраст и тя беше не толкоз от родителите, които, разбира се, ме възпитаваха в национален дух, в родолюбив дух, в обич и всеотдайност към хората и към нашата култура, национална гордост и прочие, но това всичко беше заложено в нашата програма, в нашата вяра.

Така аз станах член на Съюза на младежките национални легиони. Във втори прогимназиален клас, на 12 години. В четвърти клас вече бях класов организатор и от класа, който броеше четиресет и няколко души, тридесет и осем бяха станали легионери, трима имаше ремсисти, с които ние дружахме въпреки всичко.

Какво беше легионерското разбиране и какво е Вашето разбиране за национализма, за разлика от шовинизма и партиотизма?

Преди всичко национализмът не е омраза към различното! Истинският националист трябва да разбира, че във всяка нация съществуват също такива стремежи, съществуват също идеали, съществува също общественост, която се стреми да ги постигне. И в това отношение са грешките на нашите управници в миналия век и непосредствено след Освобождението, които не познаваха стремежите на нашите съседи, за да намерят баланс. Защото национализмът е обич към своето. А когато е обич към своето, той трябва да знае, че насреща си, ако само на базата на противопоставяне към хора, към държави, се гради това чувство, то ще доведе до кръвопролития, до войни, до катастрофи. Истинският път на човешката култура е националното обособяване на народите и творене в свободна обстановка на своята пъстра култура, която е част от световната. В това отношение трябва да има разбиране и към тези етнически различни от нас хора, които искат да се изживяват като принадлежност към друга етническа общност. Нищо против, само че трябва да знаят едно – и това е дадено пределно ясно от Апостола на свободата: В Българско всички ще бъдат равни и свободни, ако припознават нашия закон. Никой няма да ги ограничава в това, което искат да честват като свои празници, като свои традиции… Но не да се стремят да разрушат нашата държава, защото тогава те стават вече врагове, а национализмът призовава верующите в бъдещето на своето Отечество към саможертва, дори с цената на живота си, срещу враговете, които искат да унищожат нацията и държавата. И в това отношение легионерството беше един от стълбовете на българската нация, когато от Москва, когато Империята на злото поиска да заличи всички упори на нашето национално битие и държавно самостоятелно съществувание. Не случайно като първа степен в тази политика те планираха разгром на две институции – на офицерския корпус и на легионерската организация. Това го описвам в книгата Защита на легионерството: минало, сегашно и бъдеще, която надявам се скоро ще поднеса на българската общественост. Национализмът, истинският национализъм е обичта към родното и неговото бъдеще! Безсмъртието – не само нашето, а на всички достойни народи!

Казвате, че национализмът е обич, а не омраза. Като бивш председател на Българския демократически форум какво мислите за крайните проявления на национализма днес и за партиите, които прокламират тази идеология в България – като Атака и ВМРО? 

Да, това е точно незрелият национализъм. В проявите му има хубави моменти, не мога да ги оспоря – има идея за защита, има опит да се защити нашето присъствие в Родопите. Защото нашите супер-демократични правителства предадоха Родопите и там сега на мястото на казармите никнат минаре след минаре. Интелигентните хора, включително българо-мохамеданите, получават всички възможни стипендии, за да завършат висше образование, да се усъвършенстват в турски език и да се превърнат в турци. Срещу това реагират, само че реагират по начин, който не печели симпатиите на обществото. Човешките същества не обичат насилническите действия. Да се горят килимчетата на хората, които коленичат да се молят пред джамията, това нещо не можем да го приемем и ще протестираме срещу това.

От друга страна верно е, че мъчно се удържат младежките пориви. Какво искате от младежта? Сега за нас например търсят да изровят къде е имало сбиване между ремсисти и легионери, да кажем, в 37-ма или 38-ма, или 40-а година. Ама защо ги търсите тези моменти? Между младежите винаги, когато има различие, ще се стигне и до бой, когато няма при тях някой по-авторитетен млад човек или даже възрастен, да ги постави в баланс. Вижте ги днес по мачовете – ще се избият! Полиция стои в хиляди да ги разграничи едни от други, а искате младежите от тази епоха, след войните, унижението, репарациите, бежанците, нещастието на нашата национална съдба, искате да има една толерантност, която и възрастните не могат да проявят?! Трябва да се оценяват тези неща. И точно заради това – тук е ролята на зрелия национализъм вече, този, който ние завещаваме на вашата младост, на вашето поколение. Недейте мисли за облаги от това, че ще се посветите на обществена дейност. Истинската, безкористната обществено дейност облаги не носи – тя е мисия. И докато има една макар и малка част от младежта на Отечеството ни, която да поема тази мисия, е залог, че нацията ще оцелее в тези напрегнати, драматични, трагични моменти, в които сега се гърчи почти цялата планета.

А как мислите, може ли тази идеология на национализма днес да привлече и да обедини мледежите, както е станало в годините след Ньойския договор, при условие че вече е модерно да се говори за глобализация и че България е член на Европейски съюз?

Това, че България става член на една международна общност не е аргумент, който може да мотивира отказ от национализма. Опит в по-ограничени рамки беше, когато сърбите, за да приобщят другите народи и да ги направят сърби, разчитаха на стадия, в който те да бъдат югославяни. И въведоха македонците, най-напред българите и това беше действително една от степените на превръщането на българите във Вардарска Македония в антибългари. Който процес, за съжаление, беше проведен много успешно от сърбо-комунистическата тоталитарна, деспотична и съдистична власт. Югославяни не можаха да станат – освен македонците – никои други. Хърватите си останаха хървати и се гордеят с това. Словенците не бяха имали държава, но сега са най-преуспяващата част от бивша Югославия. Безкръвно, с шпалир край казармите, имам свидетелство за това, спряха танковете на сърбите да потушат, когато се обособиха отделно от Сърбия. Опитът на Сърбия със сила да задържи Версайското произведение Кралевство-сърба-харвата-и-словена – Югославия свърши с разгром на Сърбия. Виждаш какво стана и с мегали империята на Съветския съюз – нерушими… Оказа се, че се разруши това, което беше осъществено в разстояние на няколко века с насилие и с терор, руски терор. Всички средноазиатски страни се обособиха отделно. Разбира се, те са проникнати и от руския език, руската култура, те са някакси свързани, но в крайна сметка и те пожелаха да бъдат самостоятелни.

Така че участието в съюз не пречи на националното чувство. А дали тази идеология може отново да привлече младежта – като количествено постижение не. Но трябва да се съзнава от всеки един човек, който вярва в смисъла на тази позиция за оцеляването и за преуспяването на нацията. Един нищожен процент докато има, този процент може да оказва благотворно обществено влияние. Легионерската организация например никога не поставяше въпрос да взима участие във властта, този въпрос не стоеше пред нея. Но тя поставяше изисквания към ония, които управляват страната. И неслучайно беше забранявана… Най-напред деветнайстомайци се опитаха да флиртуват с лерионерите и с Родна защита, единствените, все пак политически организации, макар и не партийни, които не бяха разтурени след 19 май. През есента ни забраниха и нас, водачът ни Иван Дочев го пратиха в Златоград на заточение…

Ние трябва да се погрижим да съхраним държавата и нацията си. Да направим смислен живота на всеки един младеж в своето Отечество, а основа на тази позиция и на тази вяра може да бъде единствено волята за принадлежност във връзка с достойното историческо битие на нашия народ.

About the Author

avatar
Асен Величков
Роден на 28.06.1980 г. Завършва Софийския университет „Св. Кл. Охридски” с бакалавърска степен по „Културология” и магистърска степен по „Международни отношения”. Специалист в областта на политическите анализи. Разработвал е и управлявал европейски проекти в областта на културата.

Бъдете първият коментирал "Дянко Марков: Национализмът е обич към своето, не омраза към различното"

Оставете коментар

Email адресът ви няма да се публикува.


*



82 − 78 =