Д-Р АВГУСТ ФОРЕЛ: Свободата трябва да бъде за всички

Дянко Марков

Д-р Форел е една от най-светлите и бележити личности от последните десетилетия на XIX и първите на XX век, посветили целия си дълголетен живот на хората, на човечеството. С идеите и делата си той още в зората на нашия век е белязал пътя към исторически достойни отношения между хората, държавите и обществата. Път, по който едва днес, след кръвопролитни световни войни, революции и безмилостно масово унищожение на хора, материални ресурси и морал, тръгва измъченият човешки род.

[singlepic id=17 w=350 h= float=]

Роден е на 1.IX.1948 г. в швейцарския градец Морж, кантон Во. Като лекар, професор по неврология и психиатрия в Цюрих, като директор на приюти за душевноболни, той не се ограничава само с научна, лабораторна и клинична работа, а с жар се отдава и на широка обществена дейност. От катедрата си създава трибуна, от която осветлява проблема за унищожителното въздействие на алкохола върху човешкия организъм, а оттам и за израждането на човечеството. Основава първия приют за лекуване на алкохолици (1888 г. в Хеликон), а година след това – „Лига за борба с алкохолизма“. В същата 1888 г. Форел основава и „Лигата за морално въздействие“ в Лозана, откъдето клонира „Народен дом“ – форма на народен университет, упражнил огромно влияние в световен мащаб за укрепване на Въздържателното движение, за просвета и морално въздействие в широки народни среди.

Мечтата на Форел е ЩАСТИЕ ЗА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО. Това го прави горещ борец против войната, която за него е най-голямата безсмислица. Участва в международни конгреси за всеобщ мир в Хага и Берн, пише десетки статии за разбирателство между народите. Издава бележитата брошура „Съединените щати на земята“, в която предлага просто и естествено решение на проблемите в планетарен обхват, разбирани и приемани от всички, но неприложени и до днес от никого.

Форел не се ограничава с отвлеченото, теоретичното разглеждане на проблемите на мира. Той осъжда диктатурите и потисничествата над народите навред по света. След двукратното си посещение на Балканите и България през 1891 и 1910 г., той взема под своя защита съдбата на Македония, и в редица статии и беседи отстоява пред света правото на народа й на свободен живот и независим избор.

Въздържателните идеи на д-р Форел обхващат не само алкохолизма, но и проституцията и венерическите болести. В наши дни, характерни с необуздана жажда, особено у младите хора, към „суперудоволствия“, към алкохолни концентрати, наркомании и деформирана еротика, а наред с това – разгул на насилието, ВЪЗДЪРЖАНИЕТО КАТО ПРИНЦИП НА ОБЩЕСТВЕНО ПОВЕДЕНИЕ става повелителна обществена необходимост. И приемането на д-р Форел като патрон на една лечебна, в същността си хуманна, институция се явява акт на гражданска отговорност и достойнство.

Идеите на д-р Форел за общонародно добруване го сближават със социалдемократическите среди и в 1916 г. постъпва в СД партия, „за да внесе етични моменти в програмата й“. Форел пледира „морален социализъм“ против експлоатация, насилия, убийства, кървави класови борби; за безкласов социализъм на човешкото усъвършенстване. След победата на революцията в Русия, когато Ленин му отправя покана за професор в Московската академия, Форел, узнал вече за издевателствата и кръвопролитията, съпътстващи установяването на революционната власт, отхвърля поканата „поради насилията на болшевиките“ и предрича провал на социализма, ако не стане морален, а не насилнически.

Обществената мисъл на д-р Форел го води много рано, почти от детски години, към основното изучаване на мравките и техния живот. За тая цел той прави и първото си посещение в България в края на XIX век, гдето открива и описва две нови за науката разновидности: Formica Bulgarica и Formica Stambolovica (министър председател тогава е Ст. Стамболов).

От съчиненията на д-р Форел 45 са посветени на мравките, 10 – на анатомията на мозъка, 31 – на психологията и хипнотизма, 24 – на психиатрията и съдебната медицина, 11 – на социологията и половия въпрос, 34 – на алкохолизма и въздържателното движение.

При второто си посещение в България през 1910 г. д-р Форел изнася няколко беседи в София и Пловдив, и учредява първото въздържателно дружество – в град София, на бул. „Витоша“ 1, клон на Международния съюз за борба с алкохолизма.

От 1989 г. Форел се оттегля в село Иворн, кантон Во, Швейцария, където работи още дълги години като свободомислещ апостол и борец против социалните злини и проблеми на съвременното общество.

На 27 юли 1931 г. д-р Форел завършва земния си път с благородното примирение на човек, изпълнил своя дълг като учен, лекар, социолог, общественик и алтруист-човеколюбец. Емблемата му – мравката с надпис Labor omnia vincit („Трудът всичко превъзмогва“) краси най-високата по стойност банкнота на Швейцарската федерация (1000 FR).

Верен на своите убеждения и на проповядваните от него идеи и разбирания за живота, по негово желание трупът му бива кремиран, а пепелта – поставена в „гълъбарника“ на лозето му, което той сам е обработвал. При изгарянето на трупа, синът му имал задължението да прочете завещанието на баща си пред множеството. Така Форел сам държи надгробната си реч, която завършва с думите: „Напущам този свят без съжаление, без горчивина, с вярата в един по-добър свят – не за мене, а за всички вас, на които посветих всичките си сили. Умирам спокоен и в мир.“

Представяме ви извадки от статия на д-р Форел, озаглавена „За българския народ“, която носи дата 8 октомври 1918 г. – две седмици след пробива на Добро поле, капитулацията на България и подписването на Солунското примирие:

„Винаги е било изгодно да симпатизираш на победителите и да крещиш: Горко на победените!… Съперничеството между балканските народи датира отпреди 1912-1913 г., още от времето на варварското турско иго. Не бяха готови за истинската свобода. Единствената алтернатива за тях бе да бъдеш потиснат или да потискаш другите…

Днес, когато българската армия е принудена да капитулира, цялата ми симпатия е отправена към техния народ. Той има качествата и недостатъците, свойствени на всички хора. Народностното му съзнание по време на войните в последното десетилетие бе водено от вярата в идеала за освобождение на братята си в Македония. В никой случай той не бива да бъде обвинен за грешките на своите управници. Това особено за Ориента важи повече от всякъде другаде. Кой народ не е грешил така? Та всички тия народи още не са осъзнали принципната основа на свободата – че тя трябва да бъде за всички!“ ( И до днес не са я осъзнали)…

„Днес аз казвам на българите: Отхвърлете всяка форма на насилие. Осъществете истински свободно общество. Подайте братски ръка на всички други балкански народи, както вече го сторихте в 1912 г. и влезте заедно с тях на основата на перфектно демократично равенство на човешките права в Обществото на народите, което се поготвя. Всички национални потисничества ще бъдат отхвърлени, а разделителните национални граници за всички страни не ще бъдат повече нищо друго,освен историческо минало“.

Мечтател безумен!…

Последва Версай, Ньой, последва експлозия на националните и планетарни тоталитарни системи, Втората световна война, болшевишкото господство над половин Европа и… възкръсналата от кръвопролития и пепелища надежда на ХУМАНИСТА-МЕЧТАТЕЛ Д-Р АВГУСТ ФОРЕЛ.