![]() |
Георги Радев
Преди 81 години, на 13 юни 1930 година, беше учреден Съюзът на младежките национални легиони. Тогава организацията беше действително младежка, защото последователите й бяха предимно студенти и ученици. Въодушевени от подвига на нашите възрожденци, те кръстиха организацията си на името на Легията на Георги Сава Раковски.
Основната задача, която си поставиха легионерите, беше да възпрат болшевишката пропаганда, която тровеше душите на българската младеж. Това те постигнаха много бързо в учебните заведения. На идеите комунистите отговориха със злодейски убийства. Така още на 16 май 1934 година в Харманли бяха убити учениците легионери Тома Павлов и Тодор Милушев.
Това озлобление на комунистите се дължеше на обстоятелството, че легионерите се опълчиха срещу интернационализма и издигнаха като свой идеал създаването на национално мощна и социално справедлива България. Девизът „Отечество, Хляб, Свобода” става ръководен в идеологията на организацията. Легионерите искаха да видят България не само национално обединена, но и устроена така, че в нея гладни никога да няма.
Тази идейна постановка увлече особено младежите и те масово навлезоха в редиците на Националните легиони.
След 19 май 1934 година, когато не само политическите партии, но и националните организации бяха забранени, Съюзът на българските национални легиони предложи да се изготви един манифест против военния преврат, който суспендира Търновската конституция и отне политическите права на българския народ. Никой от лидерите на политическите партии не посмя да подпише този манифест, затова той беше издаден на 1 декември 1934 година, само с подписа на Иван Дочев. За тази му дръзка постъпка той беше първоначално интерниран в Златоград, а след това осъден на една година затвор.
Така организацията беше принудена да води своята дейност в условията на нелегалност. Това обаче ни най-малко не намаляваше нейното значение и голямата роля, която започна да играе в нашия обществен живот, защото нямаше населено място в което да не се изградят нейни структури.
На 9 ти септември 1944 година Съюзът на българските национални легиони понесе най-жестокия удар. Озверените комунисти получиха пълната възможност да си отмъстят за провала, който претърпяха в идеологическата борба с легионерите. По непълни данни от Министерството на правосъдието, осъдените на смърт от така наречения народен съд и безследно изчезналите легионери са около 700 души. Хиляди други успяха да напуснат страната, а тези които останаха бяха натикани в лагерите и затворите. Властта на Отечествения фронт се заблуждаваше много, като смяташе, че се е разправила с легионерската опасност. Чрез списание „Борба” д-р Иван Дочев установи връзки с разпръснатите по цял свят легионери и създаде организацията „Български национален фронт”.
В затворите легионерите водеха активен организационен живот. Предвид новата обстановка в България и света, те сметнаха, че е необходимо да изтъкнат на преден план своята борба за свобода и човешки права. Не случайно още в началото на 1988 година беше създадено Дружеството за правата на човека от изтъкнатия легионер Илия Минев.
На 13 януари 1990 година възкръсна от пепелищата организацията на легионерите, вече като политическата партия „Български демократически форум”. Повече от двадесет години, тази партия, вярна на идеалите на националните легиони, продължава борбата срещу своя многогодишен идеологически противник – комунистическата партия, под каквото и название да се прикрива тя. Победата в тази борба е исторически предопределена.
Бъдете първият коментирал "Историческият път на Националните легиони"