Макгахан – един от нас

Джанюариъс Макгахан (1844 – 1878) играе възлова роля за Освобождението на България. Изключителният американски журналист е връзката между нашите революционни дейци, организирали и осъществили Априлското въстание, и реакцията на европейския политически и интелектуален елит, довела впоследствие до Руско-турската война. Бунтът на българите, погледнат в тази светлина, е необходимото, макар и трагично начало на този процес. Дж. Макгахан отразява неговото кърваво потушаване и неговите репортажи представят пред Европа трагедията на един поробен народ. Русия е принудена да обяви война на Османската империя, за да не загуби авторитет и влияние на Балканите.
Драматичните събития са факт, независимо какви тенденции и идеологии са вдъхновявали до този момент радетелите за свобода на България. Те са дело на българските революционери, начело с Васил Левски, които са били хора с изключителен интелект и прозрение. Те са били в състояние да преценят дали военната мощ на въстаниците е в състояние да надвие тази на империята. Т.е. те не са разчитали да освободят България единствено с оръжие в ръка.
Така или иначе резултатът е налице. Европа е потресена от зверствата на башибозука и решителността на един малък народ да се принесе в жертва за своето освобождение. На въстаническото знаме са изписани думите „Свобода или смърт!”
Знаменателно е изказването на Цанко Дюстабанов: „Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието са във ваши ръце, че със сила не ще ви надвием; но зная още, че вие сте варвари и тирани, че заради въстанието ще се нахвърлите върху невинни и мирни жители и ще извършите зверства. Нашата цел не е била да ви надвием със сила, а само да ви предизвикаме да направите зверства, които вече премного направихте и благодарение на които се компрометирахте пред целия образован свят и така нашата цел е достигната вече. И тъй, ние ви победихме.” Тези слова изразяват готовността на българите да жертват всичко, не само себе си, но дори и децата си за свободата.
Дали Макгахан не е изпратен от Провидението, за да допълни и продължи святата мисия за свободата на българския народ? Той идва в България като пратеник на английския либерален вестник „Дейли нюз”. Той не само отразява събитията, но и отдава безрезервно силите и таланта си за българското освобождение. Неговите кореспонденции изразяват обич и съчувствие към нашия народ. Те имат стойност на исторически документи, която е безпрецедентна, защото са свидетелства на съвременник на потушаването на Априлското въстание. Той вниква до дъно в истинската ситуация в България и благодарение на репортажите му Източният въпрос вече е Български въпрос.
Макгахан извършва нещо нечувано – той съумява да противопостави Британската империя срещу Отоманската. Първо той разбива едно непреодолимо дотогава схващане, че зад всички бунтове в България стои Русия, т.е. незаслужаващи сериозно внимание.
Той описва и предава събитията по начин, по който ясно се вижда величието на българската саможертва и мащабът на едно голямо общонародно дело. Дизраели, премиер на Великобритания по това време, прави опит да омаловажи случващото се и изтъква, че броят на жертвите в България бил по-малък от този, който е съобщен. Макгахан го опровергава красноречиво и привлича симпатиите на британското общество към България. Британското правителство е изобличено като съучастник на зверствата. Англия е обхваната от масово движение за солидарност към българския народ.
То е насочено срещу консервативното правителство на Дизраели – най-изявения защитник на Османската империя. Уилиям Гладстон, водач на опозицията във Великобритания, изтъква: „Аз напълно съзнавам многобройните заслуги, правени от независимия печат на човечеството, свободата и справедливостта, но доколкото ми е известно, „Дейли нюз” е направил най-голямата и блестяща услуга. Ако не беше мъжеството, решителността и сърцето на тоя орган на общественото мнение, то ние щяхме досега да стоим в тъмнина и злочестите българи нямаше да имат своята най-добра и основателна надежда.”
Репортажите на Макгахан спечелват за България поддръжници като Оскар Уайлд, Чарлз Дарвин, Виктор Юго, Достоевски и дори самата кралица Виктория. Публикациите в „Дейли нюз”, насочени срещу действията на една могъща империя, имат огромно влияние върху европейската политика. Европейските дипломати се активизират и се стига до свикването на Цариградската конференция.
Конференцията взима решения, в които се предлага България да получи автономност и да бъде разделена на две области – Източна (с център Велико Търново) и западна (с център София). Планът, изготвен от Великите сили, е връчен на Високата порта, но тя отказва да го изпълни. Този отказ да бъдат изпълнени решенията на Цариградската посланическа конференция слага край на мирните опити за решаване на Източния въпрос, но конференцията, заедно с Априлското въстание, е от първостепенно значение за Освобождението. С нейните решения се легитимира българският етнос и неговият стремеж за възстановяване на българската държавност. Тя също така дава повод за Руско-турската война.
Сега заслугите на Джанюариъс Макгахан са позабравени или умишлено премълчавани от българските историци, но българският народ му е отредил достойно място на човек, отдал всичките си сили за неговата свобода. Когато той идва отново в България по време на войната, хора от градове и села искали да го поздравят. Той се радвал на небивала народна любов. Младо и старо тичало след коня му и целувалоседлото, ботушите му и дори коня.
Макгахан умира в Цариград от тиф на 9 юни 1878 г., скоро след края на войната. Той си отива от този свят с изпълнена мисия. На надгробието му пише: „Макгахан – освободител на България”.
Дълг и задача на съвременните българи е да изтупат от прахта това велико дело и да го предадат на следващите поколения.

Кристина Стамболска

Из „Турските зверства в България”

Джeнюариъс Макгахан

 

„В

пловдивския, сливенския и търновския окръзи, а така също в съседните места, на които обърнах особено внимание, има изгорени досущ или отчасти 79 села, без да говорим за многобройните разграбени села. И така, пропаднали са до 9 000 къщи, а като смятаме във всяка къща средно число по 8 души, излиза, че 72 000 човешки създания са останали без покрив. Убити според моята сметка има до 10 984. Разбира се, че много още има убити по полето, големите пътища и горите, но за тях не са останали положителни сведения. Затова мисля, че общата цифра на убитите достига до 15 000 души. Сетне са умрели много хора от болести, затвори и пр. Фактове за позорно оскърбление на жените срещаха се на всяка стъпка така много, щото не мога да ги приведа всичките. Изгарянието на домовете, убийствата и всевъзможните зверства, извършени от турците, очевидно съвсем не са били необходими за потъпкването на въстанието, което е било твърде незначително, и селяните при първото поискване давали са оръжието си. Така също тия действия не се оправдават от паниката, защото тя се е била отколе минала, когато войските излезли в поход, или пък с подобни зверства от страна на българите, както утвърдяваха не само турците.
Аз старателно изследвах тоя въпрос и не намерих никакви доказателства да са извършвали българите каквито и да са зверства. Само в два случая инсургентите са изгорили две турски села и убили две туркини при бягането им из Панагюрище. Нито една туркиня, нито едно турско дете не са били убити хладнокръвно, преднамерено; нито една туркиня не е била обезчестена, нито един турчин не е бил мъчен, нито една турска къща не е била ограбена и нито една джамия не е била осквернена.”

Бъдете първият коментирал "Макгахан – един от нас"

Оставете коментар

Email адресът ви няма да се публикува.


*


Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.