Ваклуш Толев: „Моята задача беше да изградя граждански трон и молитвен олтар на българската съвест”

Г-н Толев, на 28 август 1993 г. във Варна Вие обявихте идеята денят на кончината на цар Борис III да се приеме за Ден на 13-те безсмъртни българи и да се сгради Дом-светилище в тяхна памет. До къде стигна в развитието си тази идея?

Щастлива е историята на онзи народ, който може да изведе на националния си олтар личности на признание и дела за показ. Защото личността е свещена и тя освещава институцията и института.
Това отведе мисълта ми от 13-вековната история на България да изведа с прозрение и предназначение 13-те безсмъртни поименни българи. Разбира се, никой не е лишен от правото на безсмъртие и никой не е оскърбен в достойнството си, че не е между тях. Моята задача беше да изградя граждански трон и молитвен олтар на българската съвест. Защото Домът-светилище е съхранител на духовните ни дарове и националната ни доблест.
Вече години наред тържествата за 28 август имат национален характер. В над 17 града в страната се отбелязва идеята за почит към 13-те. Честванията са подкрепени от видни личности и институции, обществени и културни организации застават зад идеята. През 2003 г. Общинският съвет на гр. Велики Преслав гласува решение, с което подкрепя идеята да се изгради Дом-светилище за 13-те поименни безсмъртни българи на територията на града. Закупено е място, изработен е и уникален архитектурен проект на Дома-светилище. В началото на 2005 г. се учреди фондация „Безсмъртни българи”. Оттук насетне се надяваме, че щедростта и волята ще направят своето.

Вие сте свидетел, наблюдател и анализатор на три епохи в съвременната българска история – преди и след 9 септември 1944 г. и след 10 ноември 1989 г. През всички тези години българският дух е преминал през много изпитания, устоял е на много бедствия и нещастия. Това направи ли ни по-силни?
Българският национален път не е игра на съдбата, а съдбата е била игра на националния ни дух. Аз приемам закона за еволюцията! Когато бедствие сполети един народ, това може да го направи не само по-силен, а и по-отговорен. Не бедата е страшна! Страшно е, когато робът ви дава свобода, защото тогава тя е в измерението на робското мислене. Отговорността е, която изгражда характера на един народ! Винаги съм казвал – българите сме били в робство, но никога не сме били роби. Може да бъде робска една мисъл, но никога един народ, който направи със своето Възраждане историческо чудо. Друг е въпросът, че след 9 септември 1944 г. народът ни се изживяваше като неосъществена даденост.

Вие познавате страданието. Бил сте в комунистическите лагери. И все пак твърдите, че „Няма зло, има нееволюирало добро”. Убеден ли сте, че еволюцията никога не допуска грешки?
Еволюцията като закон, не като феномен, не може да греши, нея я води свръхсъзнанието. Човешкото знание е още рефлекс. В Третото хилядолетие на човека е нужна нова нравствена доктрина – невъзмездна и неотмъстителна. Човечеството влиза в нова Духовна вълна – Духовната вълна на Мъдростта. Днес личността е изправена пред предизвикателството да се освобождава от отрицание, да търси нов мироглед за „другия” не като „враг”, а като „събожник” и ново измерение на толерантността.

Как ще коментирате тази история с предложението да бъдат цензурирани учебниците по литература и история и от тях да отпадне част от наследството на Ботев, Вазов и Левски? В светлината на този спор мислите ли, че може да дойде ден, когато Левски може да бъде оспорен като част от Вашата идея за 13 безсмъртни българи?
Времената имат своите статути – наричаме ги историческо минало. Историята има съхранителна задача. За да не се заличи манифестираният в събития и личности национален дух. Така както смъртта има задача да съхрани безсмъртието. Не може да се говори, че не е имало Баташко клане, не е имало Шипка, не е имало робство 500 години, не е имало помохамеданчване, не е имало Априлско въстание и прочее. Това е съзнание за минало – приятно или неприятно, то е осъществена реалност. Миналото, обаче, не е настояще и не е проектирано бъдеще. Колкото до Левски – той не може да бъде оспорван – той има психология за свобода! И след като се освободи България, щеше да отиде да се бори за свободата на други народи.

Как ще коментирате идеите за изучаване на религия в училище? Трябва ли младите да се запознават с религията?
Имаме съпровод на два института – трон и олтар, т.е. държава и църква. Познаваме ги и като съдружници, и като врагове. И двата института определят лика и характера на обществото. Училището обаче не е място за убеждение, а за знание.

Вие казвате, че „На безсмъртния не се пожелава вечност!” Какво да си пожелаем ние, смъртните?
Какво да пожелаем на смъртните? Да знаят, че свободният от грях – като мисъл и дяло – е в реална безсмъртност!

Интервюто взе Антон Луков