Публично „извинение“ на Муравей Радев към г-жа Корнелия Нинова

(ОТВОРЕНО ПИСМО)

МУРАВЕЙ РАДЕВ

 

На 08.04.2016 г. г-жа Корнелия Нинова в предаването на БТВ – „Лице в лице“ ползвайки правото си на отговор ме обвини, че съм нагрубил БСП, че не БСП, а аз съм си служил с демагогия и ме призова да намеря сили да се извиня на партията й и на нея в частност.

С настоящото отворено писмо, точно това правя. Извинявам се на г-жа К. Нинова за това, че в аналогичното предаване на БТВ ден по- рано, на 07. 04. 2016 г., коментирайки изявите й на икономически теми, бях много мек и толерантен и не разкрих в пълна степен вредите, които управлението на БСП причини на България досега и демагогията, с която си служи, когато е в опозиция. Естествено в едно кратко телевизионно предаване това е невъзможно, поради което допълвам коментара си на тезите, публично оповестени от нея.

1. Г-жа Нинова представи документ на Европейския парламент, от който е видно, че корупцията в България е гигантска и от нея България губи 19 милиарда евро 1/5 – или 20% от брутния си вътрешен продукт. Казва, че тези пари се крадат и директно обвинява днешното управление, че е „прекалено крадливо“ и не се бори с корупцията.

КОМЕНТАР:

Изследването, на което се позовава г-жа Нинова, е изготвено от RAND Europe, неправителствена европейска организация, и не представлява официален документ на Европейската комисия. Представлява теоретично изследване на нивото на корупция за всички държави членки на ЕС, прилагайки три различни модела на корупционни индекси. От трите теоретични модела в най- неблагоприятния от тях за България е посочена потенциална загуба  от 19.1 млрд.€ – 20% от БВП. Позволих си да се усъмня в достоверността на тези 19 млрд.€. по простата причина, че ако те са 20% от БВП, то размерът на целият БВП би трябвало да е 95.5 млрд €, или около 187 млрд. лв. За съжаление България е много далече от такъв размер – върховото ѝ постижение, достигнато м. г. е 86 млрд. лв. Грешката на изследователите е повече от 100 млрд. лв.! Как да вярвам на останалите им данни и изводи?

На второ място, дори да допуснем, че корупцията е в подобни размери, ако бях на мястото на г-жа Нинова, не бих размахвал публично извадка от този документ. Защото изследването обхваща период до 2014 г. вкл. /виж стр. 32 от оригиналния доклад/. Той действително е публикуван през м. март т.г., но не обхваща сакралната 2015 г., която Корнелия Нинова очевидно има предвид в публичните си изяви обвинявайки в крадливост сегашните управляващи. Най-пресните данни, ползвани от съставителите на доклада, са от 2014 и 2013 г., т.е. периодът, в който управляваше нейната партия в коалиция с ДПС. И ако тези 19 млрд.€ се крадат, както твърди кандидат-председателката на БСП, то трябва да адресира вината за кражбата към политическите централи на тези две партии. Затова казах, че БСП си служи с популизъм и демагогия. И се извинявам, че предишния път го казах по-меко. Защото да прехвърляш собствените си грехове на чужд гръб е образец на демагогия.

На трето място – публичните твърдения на г-жа Нинова за крадливото днешно управление /19 млрд.€ годишно/ освен че са неверни, са и много вредни за България. Вредни и безотговорни, защото предстои усвояването на огромни европейски средства от новия програмен период. Когато висши партийни функционери и народни представители говорят така за страната си, какво да очакваме от брюкселската администрация? Как тази администрация ще отпусне 30 млрд.€ на България, след като 19 млрд.€ от тях се крадат годишно? Не аз, а Корнелия Нинова и нейните партийни другари дължат извинение. И не на мен, а на българското общество за това, че жертват националните ни интереси в името на свои популистки, тясно партийни интереси.

2. Г-жа Нинова твърди, че искането на БСП за повече харчене на държавни пари няма отношение към размера на дефицита, защото тези разходи щели да бъдат за сметка на преизпълнението на приходите. Никога казва тя, не сме говорили за по-голям дефицит.

КОМЕНТАР:

Разбира се, че твърдението е невярно и издава или икономическо невежество, или още по-лошо, целенасочена спекулация. Защото е съвсем ясно, че когато с допълнителни приходи, постигнати в резултат на еднократно действащи фактори, финансираш постоянни занапред разходи, то след изчерпването на първоначалния свръх ресурс, следва нужда от допълнително финансиране, което увеличава дефицита и държавния дълг. А „наднормените“ приходи за първото тримесечие на т.г. имат в основата си еднократен характер, защото се дължат най-вече на свръх високите бюджетни разходи – над 5 млрд. лв. през м. декември м.г. при средно – месечен разход за 2015 г.под 300 млн. лв. Данъците от този висок декемврийски разход постъпват в бюджета през януари – март т.г. и формират еднократно това високо преизпълнение.

За разлика от г-жа Нинова, г-н Румен Гечев вероятно се досеща за тези причинноследствени връзки и заявява в прав текст от парламентарната трибуна, че трябва да се учим от Европа и да харчим повече, без да се стремим непременно към нисък дефицит.

3. Г-жа Нинова, г-н Гечев и БСП като цяло се обявяват за повече държава в икономиката и повече публични пари в нея. К. Нинова: „Европа отделя 315 млрд.€ – планът Юнкер, за да инвестира в икономиката. Ние защо не го правим?“ И продължава – да създадем нов инвестиционен фонд за инвестиции в икономиката, да дадем пари на държавната банка за развитие, да развържем социалните плащания. И разбира се, повече пари за бедните.

КОМЕНТАР:

• Повече държава в икономиката:

Това е естественият идеологически спор между лявата и дясната концепция за развитието на икономиката. Левите икономисти застъпват тезата за засилване на регулативните, управленските и преразпределителни функции на държавата в икономиката. Което в крайна сметка води до централизирана система, която доказа своята непригодност. Днес в света няма нито една добре развита и просперираща държава с централизирана икономика.

Десните икономисти, към които имам честта да принадлежа, имат по-друго разбиране за ролята на държавата. Нейното основно задължение е да създава правилата – конкурентните пазарни правила, да ги облича в закони и да контролира тяхното спазване. Област в която държавата трябва да концентрира усилията си, защото има още много, което трябва да се свърши. О

т друга страна административните функции на държавата в областта на икономиката съвсем не са малко и сега, за да говорим за увеличаването им. Стотици разрешителни, забранителни, лицензионни, съгласуващи и прочее административни режими спъват предприемаческата инициатива и пречат на развитието на бизнеса.

•  Повече пари в икономиката и планът Юнкер:

Този план предвижда подпомагане и ускоряване на кредитирането на значими икономически проекти. Разбира се, че и в България трябва да последваме този пример. Колкото до Банката за развитие, от изявлението преди няколко дни на вицепремиера Томислав Дончев стана ясно, че предстои 130 млн.€ европейски средства да се предоставят на банката за облекчено кредитиране на малкия – дребен и семеен бизнес. Все пак в тази посока има още много да се желае.

Големият проблем на БСП е, че тя не прави съществена разлика между финансирането като общо понятие и кредитирането. И под финансиране с публични средства досега винаги е разбирала наливане на държавни пари директно в реалната икономика. Което е много опасно, защото колкото пъти го е правила досега, толкова пъти България е катастрофирала. И най-мащабно при Жан Виденов – 1996 г., когато огромен финансов ресурс бе излят в икономиката. Първо парите на държавните банки – в резултат половината банкова система фалира. После на бюджета – осем актуализации за две години и все за нови пари в икономиката. В резултат – хиперинфлация, тежка финансова криза, срив на икономиката и банкрут на държавата. Затова казах в телевизионното си участие по БТВ, че настръхвам, когато чуя, български социалисти да говорят за повече публични пари в икономиката. Още повече от висш партиен функционер като Румен Гечев – човекът, който по онова време управляваше икономическите процеси в качеството си на икономически вицепремиер и днес отново пледира за повече държавни пари в икономиката. Пуста неувяхваща мечта социалистическа.

• Да се развържат социалните плащания. Повече пари за бедните.

По този въпрос популизмът определено взема връх. Социалистите, както и всички други политици, които са се докосвали до управлението, прекрасно знаят, че силна социална политика могат да правят само държавите със силна и мощна икономика. България за съжаление няма такава икономика и едва ли скоро ще има след като упорито отказва да се реформира. Затова красивите приказки за благоденствие, за по-високи заплати и пенсии, за повече социални придобивки и т.н. БСП щедро ги лансира, когато е в опозиция и бързо ги забравя, когато е в управление.

В заключение, съгласен съм с г-жа Корнелия Нинова, че още много има да се желае и в областта на борбата с корупцията и в подпомагането на бизнеса и в постигане на по-висок стандарт за българите. Но това не става с политикопартийни заклинания, популизъм и демагогия, а с непрекъснати усилия и упорит труд в правилната посока.

13.04.2016 г.