Печелившият бранд* днес – ние градим България както намерим за добре, вие си стойте вкъщи и гледайте телевизия

Бистра Иванова, студент по Финансов мениджмънт и маркетинг

Благодарение на услужливи социолози, резултатите от президентските и местните избори 2011 г. бяха известни още при откриването на политическите кампании на кандидатите. Предвидена бе дори дата за балотаж за президентската надпревара и файлът за бюлетината с имената на Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин само чакаше да бъде отпечатан.

Имаше ли при това положение нужда от цялата кампания? От всичкото говорене, пътувания, участия, срещи, реклама, финансови разходи, усилия? Отегчени ли бяха избирателите или провокирани? Тази демокрация ли искат – да пуснат бюлетина, въпреки че изборът им отдавна се тиражира в медиите като вече случил се факт?

Какво искат избирателите – да „градят България” ли? Да се „чуе гласът на хората” ли? Или желаят „силен президент за достойна България”? Две политически партии и една „гражданска” кандидатура – това бяха основните претенденти за президентския пост. Осакатени от десетилетия комунизъм, българите с избора си потвърдиха, че все още искат Партията да върши всичко вместо тях, да гради България.

Някои политически анализатори посочват, че Росен Плевнелиев и Йорданка Фандъкова не са избрани за президент и кмет заради свои лични качества, а изцяло заради партията, чиито кандидати се явяват, т.е. че те никога не биха спечелили като независими кандидати. Мнозина намират това за несправедливо, защото и двамата са вдъхновяващи обикновени хора, които със своите лични качества и усилия са успели да се докажат като професионалисти в своята сфера. Която обаче не е политиката.  Добрият пример на здравата работа и позитивното отношение, привлекателният външен вид, образованието и езиците, трудолюбието и честността – всичко това се оказва недостатъчно. И затова Партията застава зад тях, брандирайки кампаниите им с основния приоритет на правителството на ГЕРБ,  а именно инфраструктурата. „Градим България” и “Градим София”. Слоганът** би бил прекрасен, ако не беше съвсем буквален. Страната ни е разсипана след 45 години комунистическо управление и 22 години „преход”, и има нужда от изграждане наново. Но магистралите и метрото няма да направят България достойна страна с достойни граждани.

Какво е ГЕРБ? Какво предлага? Кои са основните приоритети? За какво гласуват избирателите, щом не е за личностите? Министерството с най-голям бюджет е това на вътрешните работи. Засиленото полицейско присъствие кара ли ни да се чувстваме по-спокойни и сигурни? Показните акции срещу големите бандити биват ли доведени докрай, имаме ли ефективни присъди? Какво се случва със стратегически отрасли като земеделието, енергетиката, образованието, екологията? Повече се стимулира или повече се пречи на бизнеса? Гафовете забелязват ли се, коригират ли се, търси ли се отговорност? Гражданите интересуват ли се? Не. И това е удобно.

Случи се и на изборите – по време на кампанията въобще не се стигна до политически дебат по конкретни въпроси, важни за нацията; изборите се проведоха на принципа на познаваемостта. Който добре се е брандирал – бива разпознаван и предпочитан. Не че е най-добрият, просто хората и в ежедневието си, и в политическите си пристрастия търсят нещо познато, за което да се хванат. Медиите помагат за това. Знае се защо. Изборът, от друга страна, плаши, защото изисква компетентност, изисква усилия; за него се носи отговорност.

Това ли е брандът, който заслужаваше да спечели – Ние градим България както намерим за добре, вие си стойте вкъщи и гледайте телевизия? На избори 2011 г. нямаше как да бъде другояче. Защото нямаше политическа сила, която да послужи за огледало на гражданите, за да се видят те сами – да съзнаят до какво води тяхната пасивност, да се ядосат, да се вземат в ръце и да започнат промяна – първо в себе си, в семейството и после навън. Защото нямаше кой да излезе и спокойно да каже на избирателите това, което те никак не желаят, но трябва да чуят: че е крайно време да се събудят. Да им каже, че България е единствената държава в света, която вместо водители (от санскрит букв. „гуру“) е имала будители, с които е правила не просто градеж, а национално Възраждане. Да им каже, че България освен спортни зали и улици за асфалтиране, има хилядолетен Път и храмове на Знанието, които чакат. Образование, обучение, Знание – такъв бранд липсваше на тези избори. Дано се появи за следващите.

…………………………………
*Бранд – марка, име, знак или символ, използван за идентифициране на продукти или услуги и за отличаването им от конкурентни такива

**Слоган – в политическата реклама – мото, запомнящо се послание