ПЪЛНОЛЕТНИ СМЕ!

Диана Антонова

Хората (особено в детската възраст) обичат да подражават. Но за подражание най-удобни са: леките, ефектни, а защо да крием, и елементарните неща. И затова, когато едни забрани паднат или не се зачитат вече, както става в юношеската възраст на човека или на обществото (в преходни времена), тогава настъпва епидемията на подражателството – понякога поголовно.

Кого да вземем за пример? На кого искаме да приличаме? Как да го постигнем?

И се започват: татуировки, спрейове, наркотици, силикони и чалгаджийство във всевъзможните му варианти. Демонстрация на силова власт, пари и „възможности”. Демокрация в примитивен вид и стадий, т.е. в просташките й (извинете!) форми.

„Демос” значи „народ”. Ако обаче този народ допусне да се превърне в простолюдие– значи и демокрацията му е такава.

Уверена съм, че ние, българите, не сме точно такъв народ. И не бива да бъдем. Дори не трябва да допуснем да изглеждаме такива, защото има събтия и личности в нашата история и култура, които ни изпълват с основателна гордост и достойнство.

Нека си спомним Паисиевото „Имали сте…!” – Да, наистина имали сме…, включително и „Златен век” – нещо, което никой друг народ не е имал.

Да, имали сме и продължаваме да имаме и ще имаме: честни, съвестни, свободолюбиви, даровити и деятелни хора. И е крайно време да излезем от детско-юношеската възраст на демокрацията и мимикриите на псевдодемокрацията. Време е вече да пораснем и се отърсим от детските болести и юношески увлечения. Защото вече сме на повече от 20 години след промените на прехода.

Пълнолетни сме!