Парламентът привиква независимия медиен регулатор да обясни защо се опитва да си върши работата по закон и да контролира предаване по общественото радио, което прави политика вместо журналистика. Председателят на независимия регулатор припомня, че по закон регулаторът е независим и не е длъжен да се отчита по този начин. „Искате да кажете, че има пропуски в закона“, отговарят му другарите от парламента.
Същите вече неколкократно изказват недоволството си от обществената телевизия, която не отразява „правилно“, в резултат на което й орязват бюджета.
Същите отменят ограничението бивши агенти на Държавна сигурност да заемат ръководни постове в обществените медии и независимия регулатор.
Депутат от една от управляващите партии има (семейна) медийна империя, а съпругата на лидера на друга партия има рекламна такава.
Лидер на новосформирана партия, вече фактор в сегашния и вероятно още по-голям в следващия парламент, има генетична връзка с телевизия, свързана с въпросната медийна империя.
Звучи като антиутопия, но не е – това се случва тук и сега. Има и още.
Въпросните управляващи заявяват намерение да ревизират съществуващия Закон за радиото и телевизията или да приемат нов медиен закон. Да отстранят пропуските. И канят публично журналистите да дадат предложения. Повече от ясно е, че определени журналисти услужливо ще върнат топката. Повече от ясно е, че има хора, които искат да върнат времето назад – страната да е част от Съветския съюз, комините на „Кремиковци“ да пушат и вместо протести да има само манифестации. Да се реставрира държавата, която контролира всичко. И ако може, те да са тази държава.
Въпросът е дали има други хора. И дали ще можем да чуем техния глас, ако и медиите, и регулаторът им не са независими.
Бъдете първият коментирал "Регулация, реиндустриализация, реставрация"