Вълнения по Георги Радев

Откакто тези дни узнах за твоята смърт, не спират вълненията ми. Не мога да преодолея мъката си, че не можах да те изпратя. Останахме малцина, скъпи ветеранино. Ти заемаше сред тях челно място. Ти си от април 1923г, а аз от същия месец 1924г. Виждахме се рядко, но винаги бяхме единни в мисли, в интереси, в мировъзрения. „Прелом” често отваряше страниците си за теб и мен и всякога в спонтанно единомислие и болеене за скъпото ни легионерско дело. То е било винаги в мислите, борбата и болежките на стотици като теб. Знам с какво въодушевление ти зовеше да се търсят дейци, които да разкрият верно и честно, и предано на новите поколения историческата истина и правда за него. За да предадем на новите поколения онзи плам и жар, с който в най-ранната си младост се мъчехме да бъдем верни на Родината.  Да се борим за нейната правда срещу злочестието й от Ньой и неверните й синове. За тези твои и наши общи усилия и борбата ти и стотици като теб преминаха през стъгдата на репресията на затвори, в лагери, в арести и житейските ни спънки. Край нас и за нас се сееше омраза и ненавист. А носихме в душите си любов и преданост към националните ни идеали за социална и обединена България, за човешка добродетелност и благовест. Знам с какво въодушевление там, в пловдивския край, ти още в най-крехката си младост зовеше и сплотяваше в легионните редици най-зрялата, най-пламенната родолюбива младеж. В своя дом ти вля тази любов и жар в душевността на своя син. Той израсна и възмъжа, верен на твоя дух и идеали. И отстоява твоята чест и достойнство.

Не всякога и не достатъчно за теб и мен, нашите синове биваха вярно и правилно разбирани в различните стълбици на обществените и държавните структури, но такава е била и съдбата на редица дейци за доброто на Родината. Ти бащински воюваше за верното и свято дело. Помня как преди години с теб и още наши съмишленици и нашия незабравим д-р Иван Дочев се мъчехме да обединим усилията на нашите синове и дъщери в единни редици на борбата срещу злочестието на комунизма. И то след 10.11.1989г., когато неверници, кариеристи и приспособленци отричаха нашето легионерско дело и затуляха неговата свята историческа роля. Тя, Родината ни, е в опасност. Има нужда от водители и примери по верните посоки, които ти, скъпи ветеранино, зовеше.

Ти остави след себе си незаличима вярна следа на един мъдър, достойно изживян и недоживян живот и борба. Нека Бог да ти отдаде покой във Своите селения!

Дълбок поклон!

 

22.11.2011г.

Костадин Семерджиев