Дянко Марков навърши 90 години
Дянко Марков, кавалерът на орден „За храброст“, полковникът от запаса, народният представител, неуморният общественик, политическият затворник, мъченикът и заслужил деятел на българската демокрация, председателят на Съюз „Истина“ и бивш председател на Съюза на военните на Н. В. училища, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство, бившият председател на Българския демократически форум навърши 90 години.
Семейството на Дянко Марков е уникално по орисията си, защото дава на Съюза на българските национални легиони четирима дейни членове: баща и тримата му сина. Бащата загива от ръката на червените палачи. Синът, подпоручик Марков, месеци наред чака изпълнението на смъртната присъда като „заговорник легионер“.
Повече от седем десетилетия в политическия живот и в общественото съзнание Дянко Марков отстоява позициите и нравствените ценности на едно от най-героичните, най-стойностни и несломени поколения български родолюбци – родените между двете световни войни.
Самият господин Марков е автор на най-точния автопортрет и на портрета на своето поколение в мемоарната си книга „Свидетелствам под клетва“, станала събитие в българския политически живот и преведена в чужбина. Авторът опровергава клеветите и „смива срамът“ от светлия лик на легионерите, върху които комунистическата пропаганда хвърля тонове кал. След като не успяват да излъжат и да привлекат на своя страна младите родолюбци, червените идеолози обявяват за „фашисти“ и за „врагове на народа“ част от най-почтените, най-безкористни и жертвоготовни българи.
От висотата на изстраданата си деветдесетгодишна мъдрост Дянко Марков разказва за семейната среда и за незабравимите приятели, за съветската окупация и за съпротивата срещу насилствено наложения на народа ни комунизъм от сталински тип, за светците и за страдалците на жестокото и подло време, когато „се наливат основите“ на „най-хуманния и справедлив“ строй.
Разностранна, широко скроена, богато надарена личност от ренесансов тип, Д. Марков е военен пилот, защитавал небето на страната ни, музикант, поет и писател с остро и точно перо. Оратор и обществен деец с ярък темперамент. Морален стожер и нравствен камертон за хилядите българи, попаднали в силовото поле на патриотичния му магнетизъм.
„Синове на герои от трите войни за освобождението и обединението на народа ни, израснали в покрусните години след Ньойския договор, легионерите намират смисъла на живота си в безкористното и всеотдайно служене на род и на Отечество. С пагоните и жертвоготовността на млади поручици Вие и Вашите другари жертвате живота си в небето на София, водите войниците си срещу довчерашния съюзник, с невиждан стоицизъм оцелявате в лагери и затвори. С гордо презрение отблъсквате опитите на комунистическите палачи да поругаят святото ви дело. Десетилетия зад окъсани дрехи и разбити съдби кътате гражданските и воинските си добродетели, за да ги предадете на младите патриоти. Сполай Ви и поклон за достойния труд, господин Марков!“ – се казва в поздравителния адрес на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“ до рожденика.
Честита 90-годишнина, бай Дянко!
Благодарим ти, че си с нас в трудната и неблагодарна съпротива срещу неспирната рекомунизация на страната ни!
Че пренасяш през десетилетията чистите идеали на безсмъртните ни предци!
През 1948 г. е осъден в процеса за т.нар. Втори легионерски център заради членство в Съюза на българските национални легиони. Политически затворник през 1948–1952 г. След затвора е строителен работник, миньор, стругар, оркестрант.
След 1989 г. се включва в обществения живот. Председател на Българския демократически форум, председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, главен редактор на списание „Един завет“ и на вестник „Истина“. Депутат от СДС в 37-ото и 38-ото Народно събрание.
(откъс от глава трета „Катастрофата“ на книгата „Свидетелствам под клетва“)
На 29 август, само 24 часа след като регентите са получили телеграмата от Хитлер, Иван Багрянов представя на държавното ръководство оставката си. Той е преценил, че правителството му, поело управлението на страната само три месеца преди това (1 юни 1944 г.), е изпълнило програмата си минимум – откъсване от Тристранния пакт без сериозно противодействие и конфликт с великия и съюзник Германия. При това положение правителството следва да се оттегли и да предостави изпълнителната власт на хора и среди, ползващи се с по-голямо доверие пред западните сили САЩ и Великобритания, както и пред СССР.
Последният държавнически акт на Иван Багрянов е отново да изпрати Стойчо Мошанов за Анкара, Цариград и впоследствие за Кайро за подписване на примирие със западните съюзници – САЩ и Великобритания. Инструкцията на министър-председателя е лаконична и пределно ясна: подписваме примирие, за да преварим обявяване на война от Съветите. Без пазарлъци по условията. До мирния договор много вода ще изтече.
В края на август Мошанов отпътува за Цариград и е приет от английския посланик Хюгесън, който този път не разточителства с думите, а кратко, но настойчиво съветва: „Заминавайте веднага за Кайро и подписвайте. Съветите всеки момент може да ви обявят война“.
На 1 септември Стойчо Мошанов вече е в Кайро. Посрещат го представителите на западните съюзници: лорд Мойн (Уолтър Гинес) и Кристофър Стийл за Великобритания и Манцер за САЩ. Лорд Мойн му поднася в луксозна папка документа за примирието и предлага на българския пратеник да го подпише веднага, за да може до вечерта този факт да бъде обявен в медиите и светът да узнае, че България вече не е във война със Съюзниците.
Но не така мисли Мошанов. Той е решен да не подписва никакъв документ, докато на масата за преговори не седне и представител на СССР. В терминологията и съзнанието на потомствения русофил това си е все същата „велика руска страна“. Затова започва усуквания и протакане: посещението му е само информативно; в България сега се съставя ново правителство; той няма пълномощия да подписва такъв важен документ…
Лорд Мойн прекъсва бръщолевенето на нечестивеца:
– Никой не Ви иска каквито и да са пълномощия! Подписвайте незабавно! Не разбирате ли каква опасност ви заплашва? Всеки момент Съветите могат да ви обявят война и Червената армия ще нахлуе в страната Ви. Само с подписано от Ваша страна примирие ще можем да ги възпрем. Текат последните часове. Подписвайте, за да избегнете катастрофата! Не разбирате ли?
Не, не разбира заслепеният русофил. Той е убеден, че върши народополезно дело, като протака и изчаква намесата на съветската страна. И така до 5 септември вечерта, когато узнава, че Съветският съюз е обявил война на България и вече страната ни може да има мир само с благословията на московската болшевишка империя.
Стойчо Мошанов не е съзнателен изменник на българските национални интереси, а още по-малко платен агент на Москва. Той се гордее с постигнатия резултат и години по-късно не пропуща да изтъкне „заслугите“ си, задето е довел и „велика Русия“ на масата за преговори за мира и бъдещето на Отечеството. Според него „великата славянска страна“ ще защити достойно българските национални интереси.
Така България не успява да се възползва от предложението на западните представители, които в онзи съдбовен миг се държат като нейни приятели.
Бъдете първият коментирал "Жизнен път, равен на граждански и воински подвиг"