15 години от кончината на първия председател на БДФ Васил Златаров
Васил Иванов Златаров е роден на 20 февруари 1921г. в Ямбол в семейството на общественици. Баща му е бил народен представител в 24-то Обикновено Народно събрание (ОНС), а дядо му– помощник-кмет на Ямбол през 1911 г. Завършва първоначалното си, основното, гимназиалното и дори висшето си образование по право (на 5 август 1944 г.) все в Ямбол, където тогава е евакуиран Юридическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В антикомунистическата борба Васил Златаров се включва още като ученик в гимназията. Девети септември 1944 г. го заварва член на младежкото ръководство на СБНЛ и последен избран председател на студентите при Софийския университет. На тази дата е задържан, след 3 дни е освободен, но на 15 септември е задържан отново в околийското управление на Ямбол. Освободен е на 11 април 1945 г., без да е съден, но става свидетел на всичко, свързано с т. нар. „Народен съд”, включително „безследните изчезвания” в Ямбол. На 27 февруари 1948 г. като съдебен кандидат в Софийския областен съд и кандидат-доктор по административно право е задържан и е осъден на смърт на 6 август 1948 г. по чл. 1 от ЗЗНВ (Закона за защита на народната власт), като седми обвиняем в процес от 68 души, 13 от които осъдени на смърт. Смъртен е 816 дни, от които 498 с потвърдена смъртна присъда. В затвора е 15 години (без 57 дни), от които 6 години и 8 месеца на специални режими с 244 дни карцер и 3 години и 9 месеца е сам в килия. След 1966 г. работи ниско квалифициран труд като нощен пазач, асфалтаджия, фаянсаджия, паркетчия и пр. По-късно започва да превежда научно-техническа литература от немски, английски и руски език. През 1976 г. е опериран от рак на щитовидната жлеза, но въпреки това властите го осъждат отново на 4,5 години лишаване от свобода по чл. 108, 109 и 110 от Наказателния кодекс („за проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология, или за насилствено изменяне на установения обществен и държавен строй”), които изтърпява докрай. Непосредствено след 10 ноември 1989 г. Васил Златаров започва обиколка за възстановяване на организацията на СБНЛ. На 13 януари 1990 г. участва в учредяването на политическа партия Български демократически форум. Той е първият неин председател, като на този пост е преизбиран 4 пъти с пълно единодушие. Избран е за народен представител в 36-то и 37-то ОНС. Работата му в тях е свързана с общонационални въпроси като опазването на българското съзнание на българомохамеданите, разсекретяването на досиетата, премахването на митническия и паспортен контрол между Македония и България, както и с редица законопроекти и решения, като напр. Законопроекта за националното помирение. Участва в разобличаването на правителството на Любен Беров и опита на Димитър Луджев да състави правителство и да удължи излишно мандата на 36-то ОНС. Васил Златаров почива на 27 февруари 1997 г. „Има личности, които сами по себе си са история на дадена епоха. Васил Златаров е един от тях – личност с изключителна култура, с определена идеология и национална отговорност, свързан с историческата доблест на народа ни да страда за род и родина, да се жертва за потъпканата свобода. Ние се покланяме пред мъжеството на този човек и политик”, се казва в прощалното слово на Централното ръководство на БДФ.
Помня времето от 1994-1996, когато сътрудничех с г-н В. Златаров. Той беше много прозорлив политик и милееше за българите останали извън границите на България, подпомагаше организации на приграничните територии и правеше всичко възможно за изграждането на една могъща обществена организация, която да действа за националния идеал, съобразена с изискванията на съвремието. Той беше в състояние да прости на своите мъчители, само и само за доброто на Родината. Той бе един политик с призвание, за когото Българиябе над всичко!
На 22.05.2014г. почина Тодор Христов Таренгов от гр.Славяново обл. пПлевен един от основателите на БДФ репресиран след 09.09 1944г.лежал 10г в лагери и затвори.Поклон пред светлата му памет