1 МАЙ – ДЕН НА ГНЕВА

В царството на слепите, казват, че едноокият е пророк. В царството на социалистите – също. Един едноок поет е приет за пророк – Гео Милев. И ги води. От „Септември” през „Ден на гнева”, та до „Ад”. В този ред са и неговите поеми. Написани с гръмки, експресивни слова, в които на пиедистал е гневът! На роба гневът, обърнете внимание! Робът, който революционно въстава и казва „Долу Бог!” и заявява, че „Без Бог, без господар, септември ще бъде май!” Точно тук Гео Милев е забравил морала. Но един друг пророк, не по-малко жесток – другарят Ленин уточвява: „Няма морал, има революция!”

Но да си дойдем в епохата. Защото денят на гнева се празнува и днес, в наши дни. На 1 май т.г. родните социалисти, в бълнуван копнеж по 9 септември навярно, обявиха 1 май – деня на труда за… „ден на гнева”. И ни приканиха на първомайски протест с характерните си червени листовки. А пък вътре в тях – бисер до бисер, разцъфнали като майски цветя. „Българино, стига мърмори в кухнята!”, призовават, „Ела и викни на площада! За една по-добра България” Подпис: НС на БСП!

Трагедия! Като прочетох, се слисах. От една страна, има напредък. Първо сме наречени „българи”, а не „роби”. Второ онзи “гняв-величав” е сведен до „викове на площада”. От друга страна, философски погледнато, когато някой заменя един „ден на труда” с „ден на гнева” – това си е чиста революция. Та самите листовки буквално ни казват „Не трудът, а гневът ще направи България по-добра!”

Видяхме я „по-добрата България”! Нима 45 години не стигат?

Но оставете държавата, друга ми беше мисълта. Гневът има и благородна задача в цялото това мероприятие. Задача спасителна, обединителна, възкресителна, така да се каже, за БСП. Та нали бе предвидено изначало рамо до рамо на трибуната в деня на гнева да застане до другаря Станишев другарят Първанов. Въпреки враждите. Въпреки задкулисните сцени. Все пак иде конгресът на БСП…

Но гневът ли бе малко, не зная – не ги видяхме рамо до рамо. Не се разбраха нещо вероятно… Но има време. Идат и избори! Сбира сили, подклаждан гневът.

Само че, взех да се питам, дали някой си е направил труда да прочете думите на пророка Софроний: „Ден на гняв е оня ден, ден на смущение и на утеснение, ден на опустошение и на разорение, ден на тъмнина и на мрак, ден на облак и на гъста мъгла, ден на тръба и на тревога… И нито среброто им, нито златото им ще ги избави…”