Национализъм срещу „национализъм“

Петър Николов, член на ЦР на БДФ

За пореден път станахме свидетели какво представлява „национализмът”, намиращ своите корени и изяви на улицата – мотивира се от емоционална агресия и се удовлетворява с физическа агресия. Това ли са българите-националисти, зад които стои повече от 1300 години национален път? Естествено, че отговорът е не. Уличните „националисти” нямат идея за истинските ценности на българския национализъм. Те могат да профанизират идеята за национална отговорност, но не и да бъдат полезни за обществото, нито могат да оставят път. Протестът е потребен, недоволството е не само факт, то е оправдано и закъсняло дори – но към управляващите. А когато тези улични прояви предлагат и решения, естествено, че тези решения ще имат улична стойност.

Не е патент на българския национализъм да се занимава с етнически или с каквито и да е битиейни противопоставяния. Причината не е в етносите и малцинствата – те също са потърпевши от икономическото и политическото безхаберие на властимащите към народа си през годините. Те не познават народа си нито в силните, нито в слабите му страни и прилагат насляпо преписани, неработещи модели на криворазбрана цивилизация.

Българският национализъм не трябва и не може да се разглежда вън от националния дух на нашия народ, защото този потенциал е гарант за устойчивост във времето.

Българският национализъм е роден от държавническо мислене, откърмен е в народните мъдрости и е утвърден в исихастската ни безмълвна устойчивост, когато държавата е липсвала.

„Улицата” никога не била силната страна на българина.

Националният ни дух винаги е водил народа ни чрез харизматични личности с визия на държавници дори когато не сме имали държава.  Затова продължаваме да ги търсим, колкото и наивни да изглеждаме. България никога досега не е била лишавана от такива личности, познаващи вътрешната дипломация, проницаващи мъдростта на националния ни дух, имащи идея и отговорност за бъдещето на народа ни. Познават ли този национализъм уличните глашатаи?!

Неразбирането на приоритетите не на времето, а на нацията, води народа ни към маргинализация и невежество. Търси се реформа на икономиката без промяна на съзнанието.

Националната отговорност тръгва от една безкомпромисна и неизбежна държавническа политика – образование, обучение, знание. 

Дори там, където това изглежда безнадеждно. Гетата са бягство от държавата и бягство на държавата. Но решение може да даде само държавата – чрез обучение и правила, а не чрез улица. Страхът е причина, а не решение на проблема. Затова национално отговорната държава поставя директно човека като ценност, не през и чрез някаква институция, етнос или род. Достойнството на отделния човек е това, което прави силната нация и силната държава. Затова е необходима спешна ревизия  на приоритетите на държавата в посока духовно израстване на нацията. България има нужда не от пасивни консуматори, а от личности, които да могат да правят и култура, и развита икономика.

Защото бъдещето е на знаещия човек!