Свръхмодерна лаборатория бе открита в Софийския университет

На 1 април 2014 г. във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ бе открита новата свръхмодерна лаборатория по лазерна физика, с ръководител доц. Иван Бъчваров. Събитието бе уважено от президента на България Росен Плевнелиев, ректора на Софийския университет, председателя на БДФ Жаклин Толева, учени.

Лабораторията е изградена изцяло с дарение от 110 хил. лева на три български компании – „Уолтопия“ ООД (Ивайло Пенчев), „Екстрапак“ ООД (Веселин Георгиев) и „Синтезия“ ООД (Недко Христов.

„Надявам се искрено, че ще срещнем много повече отзивчиви дарители“, заяви ректорът на Университета проф. Иван Илчев. По думите му Физическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ е водещ в рейтинговата система на университетите в България. Той посочи, че през последните пет години закупуването на апаратура в учебното заведение е се осъществява основно от научни проекти, а не от публични държавни средства.

Това даде повод на президента на България Росен Плевнелиев да коментира незадоволителната държавна политика за подкрепа на науката и високите технологии. Той заяви, че „в последните повече от двадесет години пропуснахме да разберем, че всичко започва и свършва от просветеността на един народ и от шанса за тези, които наистина работят на световно ниво – да бъдат видени, да бъдат чути, да бъдат подкрепени“.

Държавният глава благодари на дарителите, като изтъкна, че те „не просто са подкрепили реализацията на технология за милиони лева, а са мултиплицирали позитивния ефект“.

Доц. Бъчваров изрази радостта си, че президентът Росен Плевнелиев е приел поканата да открие лабораторията: „Тази съпричастност е и към едно голямо дело, което винаги е обединявало българите в историческия им път. Делото и признанието пред наука, знание и култура“. Ученият отбеляза, че дарителството в подкрепа на знанието е част от същността на българина и посочи като пример делото на братята Евлоги и Христо Георгиеви, дарили цялото си състояние да се построи в България университет.

В презентацията си доц. Бъчваров представи на гостите основните изследвания и резултати от работата на своя екип и разказа за същността и приложенията на лазерите. Лабораторията ще фокусира своите усилия в разработка на нови лазерни източници в средната инфрачервена област на спектъра и техните приложения – в медицината и за създаване на нови материали.

За първи път лазер с подходящи параметри за тези приложения е разработен в университета „Вандербилт“ в щата Тенеси, САЩ. Това се случва в разгара на Студената война, по времето на президента Роналд Рейгън, а парите за проекта са по програмата „Звездни войни“. Устройството е наречено лазер със свободни електрони (ЛСЕ) и е с огромни размери – конструкцията му заема четириетажна сграда. ЛСЕ е в състояние да осигури голяма енергия и мощност на лъчението, което го прави подходящ за военните му приложения. В същото време лазерът позволява фино пренастройване на дължината на светлинната си вълна – едно уникално техническо достижение. Именно това му свойство открива неподозирани хоризонти за приложението на ЛСЕ за мирни цели. Особено в медицината.

С негова помощ са демонстрирани уникални хирургически операции.

Кое е изключителното на лазерите от този тип? Тяхната светлинната енергия може лесно да се настройва в резонанс с характерните честоти на трептения на различни молекули или молекулярни съединения. Включително и на такива, от които са изградени белтъците в клетките на тъканите. Това позволява на лазера да прави прецизни разрези с точност до единична клетка, без да поврежда нейните съседни.

При операции с ЛСЕ няма изгаряния на тъканите, нито кръвоизливи.

В света вече са демонстрирани уникалните му приложения при иначе невъзможни операции – например в неврохирургията.

Другото широко приложение на лазера е в нанотехнологиите, при създаването на нови материали. Като например отлагането на свръхтвърди покрития върху полимери.

Големият недостатък на тези технологии обаче са огромните размери и цената. В момента един такъв лазер е с размерите на средно голяма жилищна сграда. Това е причината в света да съществуват едва четири такива устройства.

В новата лаборатория на Софийския университет имат амбицията да направят първия лазер с подобни енергетични параметри – пренастройваем по честота на излъчване в средната инфрачервена област, но с настолни размери.

„На нас ни хрумна идеята, че можем да създадем това устройство, което да се сложи в една стая, на една маса, а тази маса – да я сложим в една операционна зала“, споделя доц. Бъчваров.

Дали това е изпълнимо? На песимистите ще припомним, че не са един и двама възпитаниците на доц. Бъчваров и Физически факултет на СУ, които имат световно признание за професионализма си в областта на лазерната физика. Двама от тях ръководят научните изследвания на водещи международни компании в областта на лазерите. Както в. „Прелом“ писа преди две години, един от тях – Теньо Попминчев, направи сензация с първия в света настолен рентгенов лазер. (Дотогава тези лазери бяха с размер на две футболни игрища.) Това откритие бе финансирано от Националната научна фондация на САЩ и разработено в Колорадския университет в Боулдър, САЩ.

Днес доц. Иван Бъчваров и неговият екип са изправени пред едно много по-голямо предизвикателство – да останат в България и да правят наука у нас.

Началото е обещаващо.

И всички ние пожелаваме на него и екипа му успех!