„Богородице, Путин прогони!”

Балаклава, Блонди, Вожжа, Гараджа, Кот, Манько, Похльобка, Серафима, Терминатор, Тюря, Шайба, Шляпа, Шумахер… Те нямат имена, това са техните псевдоними. Понякога си ги разменят. Момичетата без лица от феминистката пънк-рок група Pussy Riot (букв. „Бунтът на котенцата”). Същите, които се прочуха със своите несанкционирани протестни акции на най-неочаквани места в Москва. На скеле в метрото, на покрива на тролей, на Лобното място на Червения площад, в храма „Христос Спасител”. Тъкмо там – в храма – изпяват една нечувана протестна пънк-молитва „Богородице, Путин прогони!”. По сигнал на Руската патриаршия 3 от участничките са арестувани и обвинени в „хулиганство, мотивирано от религиозна омраза”! Заплашени са от 7-годишни присъди. Всяка!

Скандал! Щеше ли да бъде това обвинение срещу тях, ако бяха изпели „Богородице, Путин опази!”, питат възмутени опозиционери! Едва ли.

Процесът и присъдата привличат международна критика. Външните министри на Германия и Швеция, както и представители на Европейския съюз и САЩ, наричат наказанието „непропорционално“. „Разочаровани сме от непропорционалната по тежест присъда срещу Надежда Толоконикова, Мария Альохина и Екатерина Самусевич от руската група Pussy Riot”, „Свободата на изразяване е основна ценност на демократичните общества.” е позицията на Министерството на външните работи на България.

Хулиганство? Светотатство? Нестандартен протест? Общественото мнение в целия свят се разделя в преценките си.
И каква ирония! Руската православна църква (РПЦ), която де факто повдигна обвинението, публикува изявление, призоваващо властите да проявят „снизходителност в рамките на закона”. Путин също демонстрира снизходителност. На 17 август 2012 г. подсъдимите са осъдени на 2 години ефективно лишаване от свобода. Това се казва милост! Вместо цели 7 години, две малки деца ще растат „само” 2 години без майки! Надежда, Мария и Екатерина категорично отказват помилвания от Путин.
След протеста на разбунтувалите се „котенца” в руското общество зейна със нова страшна сила една стара язва.
Доколко в Русия държава и църква са разделени? Не обслужва ли Руската православна църква Путиновите имперски интереси?
За нас, българите, които сме свидетели на така и неразкаялите се 11 родни митрополити-доносници на ДС от общо 15, отговорът е очевиден. За живата съвест на Руската православна църква – дяконът от Тамбовската епархия отец Сергий (със светското име Сергей Баранов) – също. „Създаден е прецедент”, казва той, в молбата си за скъсване на отношенията си с РПЦ. „Станахме свидетели на това как в ХХІ в. в светска и уж правова и демократична страна фактически се състоя съд на църковната инквизиция. На базата на изключително вътрешноцърковни документи и писмо на свещеник по зла ирония е произнесено решение от името на Руската федерация” се казва в мотивите на дякона. „За хиляди хора стана окончателно ясно, че нашата църква е отделена не от държавата – нашата църква сама се е отделила от Бога и истинно вярващите люде.”

На читателите на в-к „Прелом” предлагаме интервю с бунтаря отец Сергей на руската редакция на Би Би Си.
 
Би Би Си: Какво ще кажете за реакцията, която предизвика вашата постъпка? Четете ли коментарите на вашето писмо във Фейсбук и на другите места?
Разбира се, следя. Коментарите са различни – от пожелания за здраве до проклятия. Това е очаквана реакция. Това е първата вълна. Втората вълна ще последва от самата църква. Ще издирват компромати, ще изсипват мръсотии и обвинения във всички смъртни грехове – всичко това го предполагах. Но аз искам да живея в съгласие със съвестта си. Аз взех своето решение, своите решения не ги променям. Църквата залитна толкова много, че скъсвам с нея отношенията си.
 
Би Би Си: Как трябва да протече процедурата по премахването на църковния сан, това някаква официална церемония ли е? Какво ще правите след това? Ще преминете в друга конфесия?
С.Б.: Не смятам да се местя в каквато и да е друга конфесия. Самата процедура е, разбира се, много сложна, и тя е изключително в компетенциите на светейшия Патриарх Московски и Руски, този въпрос се разглежда само от Патриарха. Разбирам, че ще им бъде тежко да приемат това решение. Когато снемат сан заради грубо нарушение, заради ерес, е едно, но когато има искане за снемане заради протест, вече е различно. Ако те решат, излиза, че поддържат моята позиция. Разбира се, това е тежка ситуация. Мисля, че някак си този въпрос ще се разреши. Да оставам по-нататък в Руската православна църква в това състояние, в което тя сега се намира… С тези язви, а още повече с тези гнойни рани, които сега се откриха – трябва нещо да се променя. Преди всичко в самата институция.
 
Би Би Си: Вие казвате, че трябва нещо да се направи. Имате ли някакво решение, рецепта или съвет, които бихте могли да дадете на енориашите или на другити клирици от Руската православна църква, които искат да съхранят принадлежността си към православието, но също не във всичко са съгласни с политиката и позицията на РПЦ?
С.Б.: Бих искал да призова всички вярващи да не следват моя пример в никакъв случай, да съхранят вярата, да се борят с неправдата, да се борят с несправедливостта и поне понякога да говорят. Първо шепнешком, после с цяло гърло, но да говорят за това – само така църквата може да бъде излекувана. Но да не мълчат и в никакъв случай да не излизат от църквата, от лоното на Руската православна църква. Да останат верни на вярата и да продължават да се молят, да усилят своите молитви.
 
Би Би Си: На вас ви се е налагало да обсъждате проблема с някои от другите свещенници. Има ли още свещенослужители в лоното на църквата, които гледат с такъв скептицизъм като вас?
С.Б.: Разбира се, има. Има и т.нар. несъгласни, но това несъгласие се проявява в кухнята, в семейния кръг. Защото разбират, че естествено самата постъпка никого не оправдава. Самата постъпка на Pussy Riot е недопустима от духовно-нравствена гледна точка. Но това, в което се превърна процесът – е още по-недопустимо от моя гледна точка.