Васил Златаров: Пълзящата пропаганда разяжда националното съзнание на българите мохамедани

През февруари 2014 г. се навършват 93 години от рождението и 17 години от кончината на незабравимия Васил Златаров (20.02.1921 г. – 27.02.1997 г.). Един от учредителите на Български демократически форум през 1990 г. Първи председател на БДФ, преизбиран на този пост 4 пъти с пълно единодушие. Народен представител в 36-то и 37-то Народно събрание. Личност, която сама по себе си бе образец и история на своята епоха. Публикуваме откъс от негово интервю за съглашателството между БСП и ДПС през 1994 г. и псевдонационализма им. Цели 20 години след като е дадено, сме свидетели на последиците!

Въпрос: Как отчитате съглашателството между ДПС и БСП в 36-то народно събрание и извън него?

Васил Златаров:  Заявих веднъж в парламента, че от лявата страна, при комунистите има псевдонационалисти, защото марксизъм и национализъм са две несъвместими понятия. Ако прегледаме основни марксически трудове по националния въпрос, ще се види, че според тях национализмът е вторично понятие. Националните въпроси са ги интересували дотолкова, доколкото могат да използват националните въжделения и интереси на хората за целите на една „световна революция“. И няма да забравя, че когато България бива освободена през 1878 г. от турско робство, Маркс, като обикновен журналист, е изразил своето недоволство от еманципирането на нашия народ, при което е било „загубено едно огнище на световната революция“. Дотук за лявата половина на бившия парламент.

Тогава казах, че в центъра са най-добрите националисти в българския парламент в лицето на ДПС… Защото, от своя гледна точка, те провеждат „своя национална политика“, макар и неофициално… Когато ДПС пропагандира сред българомохамеданите, че те са турци, а ние им се противопоставяме, реакцията е, че това е „нарушение на гражданските права“. А когато ние пропагандираме истината, че населението е българско, за ДПС това е „непозволено“. С други думи, оставяме една пълзяща пропаганда, която поразява остатъка от националното съзнание у българомохамеданите.

И благодарение на нашата българска толерантност става нещо нечувано в историята ни – извършва се денационализация в собствената ни страна в името на „демокрацията“. Ситуацията у нас е подходяща да напомня едни думи на английския министър-председател Дизраели, който създаде разпокъсването на България: „Пред прага на човека аз предпочитам прага на англичанина…”

в. „Отзвук“, 21 ноември 1994 г.