Български Демократически Форум "Бог и България – единство в двойна плът", Пенчо Славейков
Днес българският парламент прие декларация, че признава „масово изтребление“ на арменци от турци преди 100 години. Изплаши се от думата геноцид! Какво толкова страшно означава тази дума „геноцид“? По дефиниция: „Изтребване на цели групи хора по расови, религиозни или други мотиви.“
Изтребването го признахме, но не признахме мотивите! А те са налице! Вината на тези над 1 милион избити е, че са арменци и християни.
Геноцидът е обявен в целия свят за престъпление! Дори актът на отричане на това, че е престъпление, е криминално деяние! И тук въпросът вече не е на политика, нито на добросъседски отношения. Въпросът е, че за всяка простъпка се носи отговорност. Днес Османската империя я няма. Защо Република Турция се страхува да се отрече от простъпката на едно минало? Освен ако за нея историята на Османската империя не е минало, а основание и амбиция за бъдеще.
И с недостойните си напъни българският парламент няма да я спре. Само се унизи!
