БПЦ в хамлетовска дилема да разкрие ли досиетата „Х”

Снежа Стефанова

Само ден след като даде дългоотчакваното съгласие да не препятства проверката на Комисията по досиетата за принадлежност към бившата Държавна сигурност на своите владици, Св. Синод се отрече от това достойно решение. 

 Единственото, което се знае за досиетата на висшия клир, се основава на неофициална информация и слухове. Говори се, че повечето от църковните ни управници са били сътрудници на ДС. Сред малкото споменавани имена, за които се предполага, че не са били свързани с изготвянето на доноси за комунистическите  тайни служби, се спрягат тези на патриарх Максим, Николай Пловдивски и Доростолският владика Амвросий. Проверката на Комисията по досиета обхваща всички регистрирани религиозни общности – освен православната, още мюсюлманската, католическата, арменската и др. 

„В навечерието на великото и славно Рождество Христово Върховната църковна управа показа, че не се притеснява от огласяването на всепобеждаващото оръжие на Господа Иисуса Христа – Истината”, се казва в официалното решение на Синода да не препятства разкриването на досиетата на своите служители, съобщи агенция Фокус. Но в действителност реакцията на ръководителите на православна ни църква по отношение на искането на Комисията по досиетата е доста колеблива и противоречива. Преди владиците да вземат първото си съдбоносно решение, Синодът, по настояване най-вече на Неврокопския митрополит Натанаил и Кирил Варненски, неуспешно се опита да докаже, че Българската православна църква (БПЦ) не е религиозна общност, а вероизповедание. Така църковният ни клир остана практически без законово основание да избегне отварянето на досиетата.

След драматично заседание архиереите се решили на „страшната” крачка – да изпратят на Комисията по досиетата личните данни на църковните служители. Това включва трите имена, ЕГН-та и мястото на служение на българския патриарх, епархийските митрополити, епископите, ректорите на семинариите, игумените на манастирите, архиерейските наместници и свещениците – предстоятели на църковни настоятелства. Водачът на църквата ни, патриарх Максим уверено твърдял: „Аз съм „за”. Но на това съдбоноснo заседание на Светия синод Неврокопският митрополит Натанаил заявил „особено мнение”. Точно това „особеното мнение” послужило за основание висшите служители на БПЦ да се откажат от първоначалното си съгласие публично да бъдат обявени доносниците от бившите тайни служби. Митрополит Натанаил сърдито обявил за неконституционни не само Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (приет 2006 г.), но и дейността на Комисията по досиетата.

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ 

на Неврокопски митрополит

Натанаил,

13 декември 2011 г.

(със съкращения)

„Заявяваме, че Господ ни даде поредната възможност, която трябва да използваме, за да държим за принципна позиция. Църквата трябва да отстоява независимостта си и конституционно предоставените й права. Ние трябва да държим на една юридически защитима теза, че БПЦ не е религиозна общност, а е традиционното вероизповедание, което представлява православната общност в България.

Убеден съм, че съдържанието на нормата от закона, според която членовете на управителните органи на религиозните общности подлежат на проверка и разкриване на досиетата им, е противоконституционна. Още през 1992 г. Конституционният съд е казал, че е недопустима държавна намеса във вътрешноорганизационния живот на религиозните институции, както и в тяхното обществено проявление.

Душата ни е дълбоко смутена от решението на Св. Синод, с което той се съгласява ритуално да принесе безсмислено в жертва БПЦ и без полза за обществото. Нашето общество не е духовно узряло за това наше жертвено действие. Но за това, че не сме подготвили народа си да отделя житото от плявата, най-вече ние сме виновни.

Дълбоко съм убеден, че това публично ритуално действие ще злепостави единствено институцията БПЦ и ще задоволи медийната жажда за сензации за няколко дни, но ще смути душите на много православни християни и ще срине единствената надежда и опора на народа в Църквата.

Дълбоко съм уверен, че на този етап политиците в държавата не съзнават, че чрез приемането и прилагането на този закон работят срещу държавността, защото този закон погубва институционалния авторитет на БПЦ и злепоставя държавата в международен план.

Убеден съм, че няма и няма да има държавници в чужбина, които да разберат защо българската държава прави това като дискредитира Църквата си, която е възкресила нейната държавност. Това обаче оттук нататък ще работи срещу Българската държава. Няма друга държава, която да е стоварила такъв удар върху Църквата си.

Мисля, а и е потребно по този въпрос да бъдем единни, за да покажем на държавата и обществото, че има непреходни християнски ценности, които са над злободневните представи за „демокрация”, „доносници”, „досиета”, „комунизъм”, „антикомунизъм” и претенции за носители на „обществен морал”, „чисти съвести”, „катарзис” и прочие манипулации, защото единственият сърцеведец е Господ и Неговият съд е праведен, всичко останало е от Лукавия.

Страхуваме се, че подготвяме разпъването на нашата Църква и ще стане както пише в Светото евангелие, „а народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците.”/Лука 23:35/.

 

Кой се бои от

всепобеждаващата Истина

Отец Натанаил се бори против разкриване на досиетата на комунистическите тайни служби с мотива, че такова действие било „безсмислено”, защото обществото ни не било „духовно зряло” за такава жертва. Той е убеден, че така „подготвяме разпъването на нашата Църква”. От друга страна отецът, в изблик на прозрение, признава, че църквата не е свършила своята духовна работата: „Но за това, че не сме подготвили народа си да отделя житото от плявата, най-вече ние сме виновни”. Е, тогава, след като църквата страни от отговорност, защо се страхува от Разпятие и Възкресение, които самия Божи Син извърши? Ами няма ли точно тази жертва да й върне поне малко отговорността и поне малко да я освободи от ледения страх от разкриване на истината, в който са се вцепенили нейните служители. Ами как няма да се борят за „независимостта си”, нали някои вече са си накупили коли за по 100-200 хил. лв с „даренията” на бедния български народ. Ами как няма да се страхуват досиетата да се отворят – нали някой ще прочете доносите на онези, които се представят за духовни изповедници и защитници на българския народ.

„Политиците в държавата не съзнават, че чрез приемането и прилагането на този закон работят срещу държавността, защото той погубва институционалния авторитет на БПЦ”. Какъв авторитет само – на свещенници, които се борят с всички средства за власт, вършат окупации на митрополии и семинарии, късат си един друг расата или си скубят брадите. И дори убиха свои единоверец свещеник в Пиринския край. А църквата десетилетия бе в разкол.

„..българската държава прави това като дискредитира Църквата си, която е възкресила нейната държавност.” То да имаше какво да се дискредитира.. „Авторитетът” на църквата ни в момента е достатъчен, за да отблъсне голяма част от миряните, без да има нужда някой да я „дискредитира” отвън. Отец Натанаил пропуска да забележи, че онези църковници, които са възкресявали българската държавност преди век и половина, не са издайничели на османската власт, а са взимали евангелие и меч и са се били с поробителите.

„Няма друга държава, която да е стоварила такъв удар върху Църквата си”, казва Неврокопският митрополит, сякаш не е чул, че дори събратята му от съседна Румъния, начело с покойния патриарх Теоктист, когато дойдоха демократичните промени, се пречистиха, покаяха се пред паството си и се заеха да възстановяват  своята църква. Естествено, че за тях не е било удар, защото са го направили доброволно.

И накрая Натанаил поставя понятия като „демокрация”, „антикомунизъм” „чисти съвести” и „катарзис” за „манипулации”, дошли от „Лукавия”. Ако той си признава „Лукавия”, то това е негов проблем и може би точно това му пречи да раздели истината от лъжата. Какво би могло да накара най-заможния от всички български владици да се въодушеви да спасява недостойните дела на недостойните в църквата и да препятства решението на Синода да огласи „всепобеждаващото оръжие на Господа Иисуса Христа – Истината”?