На 10 ноември в Богословския факултет на Софийския университет се проведе академична дискусия на тема „Дейността на държавна сигурност (ДС) и Българската православна църква (БПЦ) по време на комунизма”. В направените изказвания се очертаха две противоположни тенденции: една част от участниците се обявиха за пълна разкриваемост на досиетата, за да се види цялата картина на участието на ДС в БПЦ; другата част се стремяха да омаловажат участието на тайните служби в делата на църквата или да оправдаят агентството в духовните среди през годините на комунизма като резултат на натиск, който обстоятелствата са налагали.
Екатерина Бончева от Комисията за разсекретяване на документите на Държавна сигурност (ДС) първа се опита да развенчае някои от „митовете” по темата: „Първият мит беше, че досиетата са прочистени. Това, което намерихме като документи и това, което събираме, категорично опровергава този мит”, заяви Бончева. Друг мит, според нея е твърдението, че ако не си подписал декларация за сътрудничество, означава, че не си вербуван. В действителност обаче са открити документи, в които е записано, че от даден сътрудник на ДС няма да се иска декларация за сътрудничество, за да не се бил обидил. Практика било подобна декларация да не се иска от щатни служители на ДС и от някои членове на БКП, обясни Бончева.
Във връзка с поисканата преди време от пловдивския митрополит Николай проверка на сътрудниците от бившата ДС на цялата Пловдивската епархия, Екатерина Бончева заяви: „За да бъдат проверени хората, те трябва да дадат писмено съгласие, а някои лица от Пловдивската епархия са отказали да дадат съгласието си”. Отец Николай поискал от Комисията по досиетата да бъде направена предварителна проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност на 191 духовни лица. В писмо до комисията пловдивският митрополит е написал: „Същинската причина за искането ми е, че не мога да позволя в редиците на Христовото войнство да има лица, които са нарушили клетвата пред Бога да пазят неговото стадо и са извършили тежко прегрешение да предадат християнин на гонение и преследване от светската власт. От друга страна съм длъжен да помогна на онези свещенослужители, които по стечение на обстоятелствата и въпреки волята си са попаднали в примката на „лукавия”, за да се отърсят от зависимостите”.
Друг любопитен аспект на темата за отношенията между ДС и църквата беше засегнат в доклада на д-р Даниела Калканджиева на тема „Ролята на Москва за „демократизирането” на Българската православна църква”. Според авторката Москва е имала амбицията да измести Константинополската църква и така руската църква да се превърне в един „православен Ватикан”. Първият й опит да направи това е на Вселенския събор през 1947 г., но усилията й се провалят заради началото на студената война. По-късно руската църква все пак успява да подчини православните църкви. В напъните си да изпълни плана си за Москва – Трети Рим, тя се нуждае от Българската православна църква и за тази цел съдейства за сваляне на схизмата от нашата църква.
Журналистът от БНТ Горан Благоев хвърли известна светлина върху проблема за изчезването на Паисиевата История със разледването си „Държавна сигурност и Зографският манастир”. Журналистът стига до заключението, че в недалечното минало дейността на специалистите, изпращани в Зографския манастир, е ръководена от Държавна сигурност, особено от 14-ти отдел на ДС по разузнаването.
През 1966 г. в манастира пристига първата група български монаси, като задачата на ДС е не само да издаде техните документи, но и да извърши предварителен подбор на монасите. Не е изключено още тогава сред изпратените да е имало вербувани сътрудници, смята Горан Благоев. През 1972 г. в Зографския манастир идва друга група монаси, сред които е и днешният старозагорски митрополит, по-късно вербуван като агент на ДС под псевдонима Мишо.
Агентът с превдоним Ангел е най-често спряганото име на доносник, свързан със Зографския манастир. Знае се, че той е вербуван през 1973 г. Сведенията на Ангел са включени в оперативна разработка „Цитадела”, за която се смята, че крие данни за дейността на ДС в Зографския манастир. За съжаление тази разработка още не е разсекретена. Ангел получава задача да проникне в книгохранилища в Атина и да следи чужди граждани. Освен това той трябва да снима документи в Света гора по разработката на „Цитадела”. Една от целите е да следи имотните дела на Атонската обител.
„До 1989 г. в Света гора работят 3 групи изследователи, които несъмнено работят с Държавна сигурност”, казва Горан Благоев. В първата група е Рашков, който има задача да състави фотокопия на История славянобългарска. Във втората група (1972–1979 г.) участва специалистът Райков. Тогава се правят микрофилми, на основа на които се изготвя фототипно черно-бяло издание на Паисиевата История. Горан Благоев смята, че именно тези фотокопия са използвани, за да се изработи фалшификатът на История славянобългарска. С третата група учени (1982–1990 г.) заминава инж. Митанов. В интервю направено с него личи, че Митанов е запознат с доста детайлни данни за История славянобългарска, но отрича да е замесен в изнасянето й.
Отговорът на всички догадки, свързани с ролята на ДС в следенето на Зографския манастир, и най-вече какво е отношението й към кражбата на Паисиевата История и нейната замяна с фалшификат, ще бъдат узнати, когато се разкрие публично какво съдържа разработката „Цитадела” по този въпрос.
„Аз съм вярващ и антикомунист”, обяви проф. Калин Янакиев от Философския факултет. Въпреки това професорът призова към неосъждане на сътрудниците на ДС и се позова на виждането си, че човекът не можел да не греши. Хората били извиняеми, защото принадлежали на историята, на мястото, където са се родили и на своята съдба. „Няма такава гледна точка, която да прецени това което е добро и което е зло. Не мога да осъдя никой сътрудник от ДС, защото не мога да се поставя на негово място”, каза Янакиев. И добави, че да отстояваш вярата си във времената на комунизма било „страшно трудно”. Професорът смята, че в нашето общество е изграден твърде негативен образ на „доносника” и поиска прошка.
Едновременно с тирадата си в защита на църковните агенти на ДС, Калин Янакиев постави и тревожния проблем, който стои пред нашите служители на църквата сега: „Защо никой не признава доносничеството си! Защо не излязат да се покаят?”, пита се той. Никой не казва: „Да, сгреших тогава, бях притиснат, бях този, който не съм”.
„Имахме един министър председател преди 6 години (Симеон Сакскобурготски – бел.ред.), който каза, че трябва да изоставим въпроса с досиетата като остаряла тема, но според мен не беше прав”, сподели мнението си в края гл. ас. Павел Павлов от Богословския факултет. Въпросът с разкриването на досиетата ще бъде на дневен ред дотогава, докато не стане публична пълната истина. „Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве” (Лука 8:17).
Бъдете първият коментирал "Българската православна църква и досиетата Х"