Вместо критика отвън – граждански контрол отвътре

Бистра Иванова

„За първи път се осъществява едно независимо, безпристрастно, външно, извънведомствено гражданско наблюдение върху онази част от понятието за полиция, която има непосредствен достъп до гражданите”. Това заяви зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков по време на представянето на окончателния доклад по проекта „Гражданско наблюдение в полицията” за периода август 2010 г. – май 2011 г. в Гранд Хотел София на 29 октомври. Проектът се осъществява от Институт „Отворено общество” – София по методология, одобрена от Главна дирекция „Охранителна полиция”. Основната му цел е изграждане на доверие между полицията и местната общност и осигуряване на прозрачността на полицейската институция. Наблюдението се осъществява чрез възможността граждани да посещават без предварително предупреждение сградите на районните управления на полицията (РУП) и да наблюдават условията за задържане. Такава практика съществува в редица европейски страни и е сериозна гаранция за защита на правата на човека.

За периода 2010–2011 г. проектът се изпълнява с помощта на над 200 специално обучени доброволци на територията на 80 РУП, в областите: Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Сливен, Хасково, Варна, Добрич, Бургас, Перник и на територията на град София. Наблюдателите са организирани от 4 неправителствени организации (НПО) – Институт „Отворено общество“– София, Сдружение „Свят без граници” (Стара Загора), Асоциация „Деметра“ (Бургас), Фондация „SOS–семейства в риск“ (Варна) и Община Пловдив. По време на внезапните си посещения доброволците наблюдават ежедневното протичане на работа в РУП, правят оглед на помещенията за задържане, за разпити, за срещи с адвокат и други. Заедно с това те провеждат конфиденциални интервюта със задържаните и други заинтересовани лица (адвокати, близки, лекари), с граждани, които подават сигнали за извършено престъпление или се намират на територията на РУП за административна услуга, както и с полицейските служители, като използват стандартизиран въпросник за основа и го допълват с преки впечатления.

По време на представянето на окончателния доклад комисар Милчо Енев, директор на Главна дирекция „Охранителна полиция”, се върна назад във времето, за да проследи еволюцията на отношението на полицейските служители към гражданските наблюдатели. Въпреки първоначалното пренебрежително отношение, скоро полицаите се убеждават, че пред тях стоят доброволци, които са много добре подготвени, познават задълбочено законовата и подзаконовата нормативна база, свързана със задържането на лица и с приема на граждани. Въпросите им не са на аматьори, а са задълбочени и изискват съответните задълбочени отговори. Това кара самите служители да повишат компетентността си. Нещо повече, подчерта комисар Енев, „служителите на МВР свикнаха с това, че територията вътре в районното полицейско управление вече не е само на полицията, но вътре могат да влязат и граждани, които да наблюдават тяхната работа, да задават въпроси, да искат обяснения”. Съществена промяна се отчита в манталитета на полицаите – „ една система, която беше свикнала да работи затворено, да работи, бих казал дори, по някакъв начин сама за себе си, без да се отчита на обществеността (…) Mного от тези неща се промениха именно на базата на този проект. Резултатите на полицията вече се пречупват през отчетността, която се дава пред обществото, и това наистина, макар и бавно, променя нашата система”, заключава Енев.

Многократно бе подчертана ползата от срещата на вътрешния и външния контрол, който, на принципа на огледалото, работи в полза както на служителите в системата на МВР, така и на гражданското общество в България.

Националният омбудсман Константин Пенчев припомни, че през месец юни т.г. България ратифицира факултативен протокол към Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията. Страната ни се задължава да създаде т.нар. национален превантивен механизъм и да го накара да заработи до юни догодина. Този нов държавен орган ще извършва проверки на всички места, където може да има хора, държани там против тяхната воля – следствени арести, затвори, домове за психично болни, домове за деца, лишени от родителска грижа и т.н. – над 400 институции в цялата страна. Така той ще бъде инструмент на гражданското общество, защото се предвижда наблюденията да се извършват изцяло от граждани-доброволци.

Омбудсманът планира да разчита на помощта на неправителствени организации, на техния опит, наблюдатели и ноухау, и особено на проекта „Гражданско наблюдение в полицията” на Институт „Отворено общество”, който в годините се доказа като успешен. Константин Пенчев заяви, че администрацията на омбудсмана вече е изработила проект за промени в Закона за омбудсмана, за да бъде именно той национален превантивен механизъм. Но според него Министерство на правосъдието не полага достатъчно усилия, за да придвижи този проектозакон към Народното събрание. Възниква и въпросът с финансирането, който следва да бъде решен в най-скоро време. Константин Пенчев подчерта нуждата от гражданско наблюдение като гарант, че всички форми на насилие ще бъдат оставени в миналото.